Европейският Икономически и социален комитет (ЕИСК) е създаден през 1957 г. с основна задача да осигури осъществяването на консултативни функции за основните институции на ЕС – Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.

Първото учредително заседание е проведено на 19 май 1958 г. с участието на 101 членове.

ЕИСК е изграден на принципа на равното квотно представителство на организациите на работодателите, на организациите на работниците и служителите и на представители на различни социално-икономически групи.

През 1972 г. Европейският съвет от Париж дава право на Комитета да изготвя по своя инициатива становища по всички въпроси, свързани с Общността.

През 1973 г., в резултат на първото разширяване на Общността, броят на членовете на Комитета нараства на 144, за да достигне 156 през 1981 г. (Гърция), 189 през 1986 г. (Испания и Португалия), и 222 от 1995 г. (Австрия, Финландия и Швеция). След разширяванията през 2004 г., когато се присъединиха 10 нови държави (Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия) и през 2007 г. (присъединяване на България и Румъния) на броят на членовете достигна сегашния 344 членове.

Рамковите документи на Европейския съюз и в частност Единният европейския акт, Договорът от Маастрихт, Договорът от Амстердам, Протоколът от Ница и др. повишават ролята и значението на ЕИСК, като изпълнителните и законодателните институции на ЕС се съобрадяват при вземането на решениятас неговите становища. В проекта на Европейската конституция ЕИСК е регламентиран като консултативен орган на Европейския съюз, като Европейският парламент, Съветът на министрите или Европейската комисия задължително се консултират с него в случаите, предвидени от Европейската конституция.

Обичайният метод, ползван от Комитета е подготовка на становище, посредством което ЕИСК обявява своята позиция по предложенията на Европейската комисия. Членовете му, съобразно функциите, които изпълняват в организациите или асоциациите, чиито представители са, изразяват позициите на съответните социални категории, които са крайните ползватели на нормите на Общността.

За успешното изпълнение на своята мисия, ЕИСК има възможност да изготвя три вида становища: становища след сезиране, становища по собствена инициатива, проучвателни становища.

Освен това Комитетът може да възложи на някоя от своите специализирани секции изготвяне на информационенни доклади по значими въпроси.

Въпреки че системата на представителство отговаря изцяло на изискванията на политическата демокрация, все повече нараства желанието на европейските граждани да участват още по-активно във формирането на политиките и подготовката на решенията, които пряко ги засягат. Многобройните форми на доброволно сдружаване, характерни за структурата на нашето общество, са признак на неговата жизнеспособност, което политическите ръководители трябва да имат предвид. Предложенията, които се правят от организационните структури като цяло доколкото действително присъстват във всички слоеве на обществото могат да служат на общия интерес посредством един демократичен процес, основан на диалога и консенсуса. За да се осъществи това на практика, е необходимо активното участие на гражданите да намира израз в непрекъснато съпоставяне на идеи, а различните организации и асоциации, в които гражданите участват, да играят роля на посредници между самите граждани и публичните власти.

На европейско ниво ЕИСК, със своя състав и с компетентността на своите членове, както и със своите методи на работа, е призван да служи като институционална рамка за консултации, представителство, за осведомяване и за изява на организираното гражданско общество.

Консултативната функция на ЕИСК дава възможност на своите членове и, следователно на организациите, от които те произхождат, да участват в процеса на приемане на решения на Общността. Съпоставянто на мнения, понякога диаметрално противоположни, и диалогът, който водят членовете, често изискват воденето на истински преговори, в които се включват не само не само традиционните социално-професионални организации и по-специално на работодателите и работниците, но също така и в това именно се състои главната специфика на ЕИСК и всички други представени в него компоненти на гражданското общество в социално-икономическата, гражданската и професионалната сфера.

Тази експертна оценка, този диалог, тези преговори и стремежът към сближаване повишават качеството и убедителността на политическото решение на Общността, тъй като те го правят по-разбираемо и по-приемливо за европейските граждани и повишават неговата прозрачност, което е задължително условие за демокрацията. По този начин, благодарение на възможността за изява на активните участници в гражданското общество, понятието изборна демокрация се обогатява с понятието пряка демокрация.

Така ЕИСК се превръща в привилегировано място за изява на организираното гражданско общество в Европейския съюз, чиято важна съставна част са икономическите, социалните и гражданските организации.

Освен това членовете са призвани да изпълняват две функции.

От една страна да пренасят в ежедневната дейност на организациите, които представляват, изискванията на законодателството на Общността и от друга страна да довеждат до знанието на вземащите решения институции на Европейския съюз желанията и исканията на гражданското общество.

Съчетаването на тези два аспекта предпоставят необходимостта от провеждане на задълбочен и умел диалог. Те допринасят за по-активно участие и привличане на европейските граждани към разработването и провеждането на единните европейски политики.
Диалогът, който се осъществява с представителите на респективните организации на гражданското общество, създава реални връзки между Европа и населението на държавите-членки.
Благодарение на дейността на своите членове Комитетът се превръща в мост между организираните и отговорни граждани и демократичните по своята същност институции на Съюза.

От 1 януари 2007 г. в работата на ЕИСК участват 12 български представители – четирима от страна на работодателите, четирима от страна на синдикатите и четирима преставители на организираното гражданско общество. Представители на КТ „Подкрепа“ са Вицепрезидентът Димитър Манолов и Международният секретар Веселин Митов.