През последните десетилетия регулацията на пазарите на труда в много страни беше намалена и това отслаби влиянието на синдикалните организации. Либерализацията на търговията и дерегулацията на финансовите пазари засилиха тенденцията за отслабване обхвата на приложение на законодателните разпоредби.

Намаляването на защитата на пазара на труда, както и повишаването дела на временните и несигурни работни места доведоха до намаляване дела на заплащането на труда в общите разходи и до задълбочаване на неравенствата. Липсата на адекватно потребителско търсене обусловена от ниското заплащане на труда, както и диспропорциите в индустриалните отношения доведоха до съществено увеличаване на износа на някои страни, докато при други създадоха потребление чрез повишаване на кредитната задлъжнялост. Настоящата глобална криза доказа, че тези две тенденции са неустойчиви.

Кризата показа също, не само че „добронамерените към работодателя“ режими на пазарите на труда са на практика „недобронамерени към заетостта“, но и че те пораждат опасна циклична реалност. Например, в две страни като Англия и Испания, които се характеризират с не добре развити системи на трудова защита и висок дял на несигурна и временна заетост, икономическият спад много бързо доведе до масови съкращения и намаляване на заплатите.

Към настоящия момент в тези две страни са регистрирани две трети от съкратените поради глобалната криза работни места в развитите страни – Испания 2.7, Англия 0.9, Япония 0.8, САЩ 7.5 милиона души са останали без работа.

Трудовото законодателство има две функции: да защитава работещите от вредни за здравето им условия на труд и да действа като автоматичен стабилизатор срещу несигурността на дерегулираните трудови пазари. През последните десетилетия наблюдавахме ожесточено подражателство и конкуренция между съседски страни в този „де регулационен успех“. Трябва да подчертаем, че не всички страни дерегулираха в една и съща степен своите пазари на труда, някои от тях продължават да провеждат силна протекционистична политика, но анализирайки общия план, то стигаме до извода, че няма страна, която да не се е ориентирала към въвеждане на по-ниски равнища на трудовата защита на пазара си на труда. В момент, когато някоя страна се опита да регулира националния си пазар тя изпитва силен външен натиск да намали тази защита или е принудена да намали дела на цената на труда чрез намаляване на заплатите и защитата на работещите. Следователно, координирани действия са абсолютно належащи, за да се противопоставим на тази глобална тенденция.

През последните три десетилетия бяха провеждани политики, които създадоха предпоставките за възникването на настоящата глобална рецесия, като политиците забравиха за общите цели, с които преди 90 години беше създадена МОТ.

„Фактът, че една страна не приема за своя задача да осигури достойни за човека условия на труд представлява препятствие пред възможностите, които самата страна предоставя за подобряване на самите условия на труд.“

Мултинационалните компании и световните финансови среди подцениха възможностите на демократичните общества да осигурят върховенство на човека и закона пред логиката на пазара. Преследването на печалби за сметка на обществения ресурс се превръща в една неизбежна реалност, като безотговорните бизнес-практики се превърнаха в законно разрешени дейности.

Устойчивите и отговорни предприятия, провеждащи колективно трудово договаряне, плащащи справедливи заплати, прилагащи недискриминационни принципи и спазващи трудовите стандарти – тези предприятия в момента не са в състояние да бъдат конкурентоспособни пред компании, които не се колебаят да наемат на работа деца, да не плащат дори минимални работни заплати, да укриват данъци, да нарушават правилата на условията на труд, здраве и безопасност при работа, екологичните изисквания. Универсално приложимото трудово законодателство трябва да предпазва от нелоялна конкуренция между страните. Тези стандарти трябва да насочват страните към развитие на индустриални отношения, базирани върху научните нововъведения и открития, а не към повишаване експлоатацията на хората на наемния труд. Международните трудови стандарти трябва да утвърдят и подкрепят действията на национално равнище. Те се базират на схващането, че в условията на глобализираща се икономика националните регулаторни системи трябва да бъдат хармонизирани и координирани чрез процеса на прилагане на международните трудови стандарти. Тези стандарти са защитата срещу социалния дъмпинг и са в състояние да създадат основите за общо доверие между отделните страни и на една стабилна отворена икономика.

Но отворените пазари са в състояние само да регулират пазара в ограничена степен – докато някои отделни страни се стремят към експортни излишъци чрез поддържане на икономическия прираст под приръста на производството си, то те изграждат огромен дисбаланс и свръх капацитет, които не са устойчиви, а са нестабилни. Подобри стратегии могат да повлекат глобалния растеж надолу, както и да принудят останалите страни да предприемат ответни, противоположни мерки.

За да предотвратят подобна ситуация, правителствата се нуждаят от регулаторен механизъм, който да е приложим във всички страни. Това, разбира се, не предполага разработването на неотменни, абсолютни общи стандарти, включва едно общо съгласие за приемане на синхронизиран подход при защитата на хората на наемния труд във всяка страна. Много от международните трудови стандарти не изискват за прилагането си допълнителен материален ресурс и отделните страни са в състояние лесно да ги приложат, независимо от равнището си на развитие – например, стандартът за правото на свободно сдружаване, правото на недискриминация, правото на информиране и консултиране на работниците и служителите, правото на предпазване от вредни за здравето субстанции, правото на организациите на работещите на достъп до предприятието. Други стандарти като защитата при майчинство, против извънредния труд, правото на минимален годишен отпуск – тези права са изключително важни за запазване здравето на работещите и те трябва да бъдат спазвани при всички обстоятелства. Същевременно, повечето стандарти разрешават прилагането на гъвкавостта сигурността. Например, изискването за минимално обезщетение при болест, по възраст или при безработица или инвалидност, при спазването на един определен процент на подобна защита на наетите е достатъчно да бъдат ратифицирани минимума от Конвенциите за социална защита на Международната организация на труда.

През 2009 г. държавите-членки на МОТ набелязаха набор от трудови стандарти в изпълнение на Глобалния пакт за заетост. Те препотвърдиха значението на фундаменталните стандарти за трудовите и човешките права, но същевременно признаха че са необходими по-ясни законодателни отговори, за да се противопоставим на кризата, както и по-приложим набор от трудови стандартни, който да бъде въведен. Стандартните, посочени в Глобалния пакт за заетост, могат да бъдат групирани в пет раздела:
 Потвърждаване правото на работниците и служителите да бъдат представлявани и да защитават своите интереси чрез подкрепа на правото им да се организират и на колективно трудово договаряне, права съгласно Конвенции на МОТ 87 и 98;
 Защита на работниците и служителите срещу всички форми на дискриминация на работното място (Конвенция 101) и от злоупотреби от страна на работодателя (Конвенция 29) срещу незаконни уволнения (Конвенция 158) и срещу загуба на заплатите при фалит.
 Гарантиране запазване равнищата на работните заплати (Конвенция 131) и на социалните трансфери, които осигуряват адекватни социални прагове за защита (Конвенция 102) и на всички политики за управление на обществените поръчки (Конвенция 94);
 Повишаване приложението на трудовото законодателство и на колективните трудови договори и разпростиране на договорите за всички работници, спазване разпоредбите и предписанията на Инспекциите по труда (Конвенция 81);
 Насочване на провежданите финансови и икономически политики към пълна, доброволно избрана и продуктивна заетост (Конвенция 122).

Международните трудови стандарти имат потенциалната възможност да повишат доверието между отделните нации, те могат да предотвратят спада и да създадат възможности за адаптиране на различните равнища на тяхното развитие. Настоящата криза трябва да насочи националните правителства да полагат усилия за повишаване приложението на международните трудови стандарти и за затвърждаване на тяхната съпричастност към изграждане на глобална икономика, уважаваща правата на хората на наемния труд и с повишаваща се равнопоставеност между отделните страни. Приложението на международните трудови стандарти трябва да се превърне в основния механизъм за координиране на глобалното управление.

Настоящият надзорен механизъм на редовно отчитане и на независими оценки от експертна комисия на МОТ е един от най-сложните надзорни механизми в Организацията на обединените нации (ООН), но той все пак не е достатъчен за постигане на универсално (или дори близо до универсалното) прилагане на трудовите норми, които държавите-членки твърдяха, че ще бъдат изключително полезни при основаването на МОТ. Почти всички правителства тогава гласуваха за приемането от повечето Конвенции на МОТ. Въпреки това, приемането на тези Конвенции бе последвано от ратификацията им, без да се премине към реалното им изпълнение.

В предходните десетилетия де регулацията безотговорно направи
едно малцинство много по-богати и по-мощни, но този режим не послужи за защита на интересите на обществото като цяло. Продължаването на политиките за подобно де регулиране на пазарите на труда ще доведе до по-нататъшно нарастване на неравенството, намаляване на заплатите и неустойчиви дисбаланси. Ако националните правителства не успеят да осигурят надеждна международна координация на политиките си, включително изпълнение на изискванията на минималните стандарти на труд, повторна национализация на икономките ще се състои рано или късно. И като по ирония на историята може да се окаже, че тези, които продължават да оказват натиск за неконтролирано освобождаване на пазарите, независимо от горчиви уроци от Голямата рецесия ще пострадат най-много от собствените си действия и техните действия ще бъдат много по-разрушители за глобализацията от действията на всички активисти от последните десетилетия.

Това как ще убедим националните правителства за преодоляване съпротивата на пазара е фундаментален въпрос и той зави главно от работата на синдикатите на национално и международно равнище. Синдикатите имат повече влияние в МОТ, отколкото във всеки друг орган на ООН, тъй като те са част от тази структура. Това е времето ние енергично да провеждаме кампании и да призоваваме правителствата да прилагат ратифицираните международни трудови стандарти. Трябва да приложим и нов механизъм за оказване на натиск върху правителствата за ратифициране на Конвенциите на МОТ, когато това не е направено, както и да настояваме за реално приложение и изпълнение на приетите текстове.

Следва да бъде формиран нов глобален фонд за насърчаване приложението на международните трудови стандарти, който ще помогне държавите-членки да създадат свои национални ефективни и защитени пазари на труда.

Универсализирането на приложението на международните трудови ще бъде нашият основен принос към една добре регулирана глобална икономика. Моралният хазарт и паразитизмът са врагове на всички универсални правила. Винаги, когато националните правителствата действително са били убедени в необходимостта от поемане на общи задължения, те са ги изпълнявали добросъвестно. Да изискваме финансови компенсации от тези, които се стремят да намалят разходите на останалите за своя облага, не е престъпление и не е наказуемо. За нас най-важното е да въведем ред в заплащането на труда на наемните работници и да осигурим Международните трудови стандартни да изпълняват своята задача, т.е. за подобряват условията на труд.