Позиция,приета на заседание на Изпълнителния комитет на 13 април 2016 г.

Европейската комисия подготвя  “Програма за нови умения и работни места в Европа” . Основните приоритети на тази инициатива, която ще бъде официално представена на 16 май са: осигуряване на по-високи и по-подходящи умения на всички; насърчаване на по-добра видимост и по-добро приложение  на вече придобитите  умения; постигане на по-голямо осъзнаване на нуждите и  тенденциите в квалификационните  умения на пазара на труда.

През декември 2015г. и януари 2016 г., в рамките на изслушванията на социалните партньори, Комисията осъществи  консултации с ЕКП. Секретариатът на EКП, след консултации с някои от националните синдикати и със секторните федерации на европейско ниво, с помощта и активното участие на членовете на Комитета за образование и обучение, разработи следната позиция:

Необходима е по-благоприятна среда, предразполагаща към развитие на професионалните  умения

В най-актуалните политики на Европейската комисия се посочва, че  професионалното образование и обучение (ПОО) е основен лост за насърчаване на пригодността за заетост на работниците. ЕКП счита, че ПОО наистина допринася за намиране на работа, но само ако работниците имат достъп до обучение с високо качество, и то само когато устойчивия икономически растеж може да им осигури качествени работни места и качествени позиции за чиракуване/стажантски програми. В случай,че тази инициатива на Комисията цели да постигне напредък в тази посока, тогава това е добра идея, и  посоката е правилна.

За съжаление, ПОО не е чудотворно решение в борбата срещу  безработицата и  несигурните работни места. В този смисъл, предложението на ЕКП за европейска стратегия за инвестиции е от ключово значение за създаване на стабилна среда за наемане на работа и за развитие на професионалните умения.

Според ЕКП, повече внимание трябва да се обърне на висококачественото образование на всички нива, разбира се професионалната квалификация (описана като знания, умения и компетенции) е важна, но не следва да се акцентира единствено и само върху нея. Свързаната с осъществяваната дейност квалификация, за която официално се изискват конкретни професионални умения, е особено важна в процеса на формиране на заплатата, това е основен елемент, използван от социалните партньори в колективното договаряне.

По отношение на обучението чрез работа,  предвиждано за младите хора, Комисията следва да доразвива и занапред  Европейския алианс за чиракуване, създаден по инициатива на социалните партньори и одобрен от националните правителства чрез Европейския съвет. В момента ЕКП разработва Рамка за качеството на чиракуването, която ще бъде готова през април н.г., и която може да послужи за основа на общата европейска стратегия за чиракуване,като „изпълни със съдържание“ Европейския алианс за чиракуване.

  1. Клчова роля на синдикалните организации, като социални партньори

Ролята на социалните партньори и на социалния диалог, на всички нива на вземане на решения по  отношение квалификацията и схемите за обучение трябва да бъде призната и насърчавана от институциите на ЕС. На фирмено ниво, представителите на работниците трябва да бъдат включвани в предварителното  планиране, както  на заетостта, така и на необходимите професионални уменията, като това участие трябва  да се превърне в редовна практика и основна характеристика на фирмените  политики за предвиждане на промените. Съществуват добри практики в тази област, например: съвместно вземане на решения в Германия, договарянето на плановете за обучение на фирмите във Франция, участието на „синдикални преподаватели“ във Великобритания, и т.н. Като цяло, културата за участие в професионално обучението във фирми следва да се развитие като начин за повишаване на уменията, като предоставяното обучение трябва да бъде част от цялата стратегия на компанията.

На европейско равнище, Секторните комитети за професионална квалификация са добре изградени, те са в състояние  да идентифицират нуждите от умения и трябва да бъдат подпомогнати чрез поставяне на  ясни и устойчиви задачи, както от Комисията, така и от социалните партньори. Определянето и предвиждането на уменията или на професионалните профили на европейско равнище за секторите, трябва да се обсъжда със секторните социални партньори и с правителствата в рамките на консултациите със социалните партньори. Създаването на европейско равнище на Алианс за секторни умения може също да допринесе за изготвянето на основните учебни програми, но само с участието на социалните партньори. Професионалните учебни планове и умения в секторите следва да бъдат определяни с участието на социалните партньори. Поради това, предложението на Комисията, което предвижда само работодателите  да разработват обучителните програми не е удачно. Необходима е също изследователските и  научните среди да бъдат привлечени в подкрепа на работата на секторните социални партньори за справяне с тези комплексни въпроси, и то в условия на непрекъснати социални, икономически и технологични промяни.

  1. Укрепване на социалното измерение на професионалното образование и обучение

Когато стартираме подобна  нова инициатива на умения, бедността и дискриминацията също следва да бъдат взети под внимание. Комисията, с тази своя  инициатива трябва да се ангажира  не само с подобряване на  уменията на безработните и нискоквалифицираните, но също така и с тези на работещите на непълно работно време, на лицата с временна заетост, както и на атипичните  работници, на  работещите на свободна практика, които трябва да се помагат при  достъпа им до обучение чрез даване на възможност за заплащане на вноски. Наложително е да се обърне специално внимание на равния достъп до обучение и на равните възможности за професионално развитие на жените, инвалидите и на социално слабите. Комисията следва също така да се обърне специално внимание на тези, които не се обучават, нито работят – т.н.  NEET.

Интеграцията на мигрантите и бежанците на пазара на труда също трябва да бъде цел на настоящата инициатива на ЕК. Необходими са незабавни законодателни решения и финансови механизми в подкрепа на интеграцията на мигрантите на пазара на труда, по-специално за валидиране и проверка на уменията и компетенциите им. В този смисъл е от решаващо значение за да се приемат на национално ниво ефективни, предвидими и равностойни рамки за формално валидиране на уменията и квалификациите. Също така трябва да се осигури адекватна координация, както и доверие между държавите-членки, съответните национални агенции и обществените служби по заетост,които  трябва да играят ключова роля.

3.ЕКП изисква за всички да бъде гарантиран еднакъв  достъп до обучение 

От една страна, 70 милиона нискоквалифицирани лица се нуждаят от повишаване на квалификацията им, и от друга страна квалифицираните работници са подложени на непрекъснат натиск да актуализират уменията си и да се обучават непрекъснато. Всички работници  трябва да бъдат подкрепени за да получат високо качествено и устойчиво обучение по основни умения, по ключови компетенции и по професионални умения.

За ЕКП,  правото за обучение трябва да бъде потвърдено като основно европейско права. Същевременно,  работниците също трябва да подкрепят повишаването на своята квалификация. В допълнение, конкретни мерки трябва да бъдат въведени за да се гарантира ефективно ползване на това право за обучение.

В съответствие с това, ЕКП настоява:

Да бъде въведена Гаранция за професионални  умения, която да осигурява ефективен достъп до обучение на нискоквалифицираните  работници и на безработните  лица, с цел да се гарантира тяхната пригодност за заетост и способността им да се адаптират към пазара на труда. Тази гаранция трябва да бъде определена като европейски принцип и да се прилага от държавите-членки и социалните партньори на национално равнище. Съответните професионални умения, сертификати/квалификации, свързаните с тях разпоредби за обучение трябва да се определят на национално ниво от социалните партньори в рамките на социалния диалог с правителствата. Подобно допълване между европейско и национално равнище трябва да  гарантира, че всички възрастни ще достигнат минималните изисквания за наемане на работа и ще продължат своето по-нататъшно обучение, в съответствие с националните разпоредби. Един от възможните примери за Гаранция „Професионални умения “ е между-секторния  сертификат за основни професионални умения, инициирани от френските социални партньори.

Освен това, сектори следва да определят необходимите професионални умения за да се гарантират специфични за сектора професионални нужди.
Като част от инициативата за гарантиране на професионалните умения, Европейската комисия трябва да предостави платформа за обмяна на опит и по-нататъшно насърчаване на държавите-членки за намаляване на броя на нискоквалифицираните хора в Европа (към каквото се стреми също и  Европейския семестър).

Платеният  отпуск за образование  трябва да позволява на работниците да повишават квалификацията си в съответствие с новите потребности в техния сектор,  да им  осигуряват достъп до обучение, свързано с нужди, специфични за длъжността им и тава да е възможност те да  поставят началото на нов етап в кариерата си. Разбира се, не може да се очаква отделните работници и работодатели да поемат всички разходи, правителствата и / или социалните партньори трябва да са договорят да предоставят схеми за преход и учене през целия живот / за предпочитане в колективните трудови договори, ако не със закон/. Конвенция 140 на МОТ за  платения отпуск за образование  (1974)  определя тази мярка, но много страни все още не са ратифицирали тази конвенци . Програмата на нови умения трябва да постави специален акцент върху това право. Схемите за преход, преквалификация и достъп до професионално образование и обучение, средно и висше образование – трябва да бъдат предлагани на всички, независимо от предишното им ниво на образование. Висшето образование трябва да бъде достъпно за всички – това е от решаващо значение за цялостното качество на работната сила и за конкурентоспособността на европейската икономика.

Трябва да бъде подкрепено  индивидуалното право на обучение, но за предпочитане то трябва да бъде гарантирано от колективни трудови договори, дори от законите. Доколкото е възможно, колективните трудови договори и законодателството трябва да гарантират, че разпоредби за обучение се отнасят и за работниците на непълно работно време, за независимите  работници,  на работещи на свободна практика и за самостоятелно заетите , независимо от предишните нива на образование.

Ключов елемент за насърчаване на работниците да използват правата си за обучение е да им се осигури достъп до професионално ориентиране и професионално развитие, което не се случва в момента. Схемите за професионално насочване също са от съществено значение за да се даде възможност на работниците на направят своя избор по отношение на обучението си, адаптацията и професионалните преходи.

  1. Необходимо е да се увеличат инвестициите в обучение
    В рамките на ЕС средно по 27,5% от възрастните участват в обучения и дейности, спонсориран от работодателя им . Големите предприятия, по-често осигуряват обучение, отколкото малките и средни предприятия.  Осигуряването на необходимите умения на работната сила в Европа изисква големи инвестиции в ученето през целия живот. В този смисъл, инвестиционните политики за обучение трябва да бъдат насърчавани, с фокус върху страните, в които участието на възрастни в схемите за образование и обучение е ниско, допринасяйки същевременно за социалното сближаване. Комисията трябва да преразгледа начина на ползване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI) и на останалите инвестиционни инструменти и фондове на ЕС за предоставяне на обучение. Трябва да се насърчават  социалните инвестиции, като професионалните обучения  и развитието на уменията. ЕК трябва да преосмисли своите инвестиционни инструменти,така,че те да покриват нуждите от социални инвестиции. ЕК трябва да въведе механизми за по-добро използване на съществуващите фондове, като например европейските структурни и инвестиционни фондове.ЕСФ следва да може по-добре да подкрепя усилията за засилване на участието на заетите лица и на фирмите в непрекъснато ПОО.

.5.    Улесняване на мобилността на обучаващите се в условията на ПОО

Европейска цел на Стратегия 2020 „най-малко 20% от завършилите висше образование и 6% от 18-34-годишните с квалификация първоначално ПОО “ е далеч да бъде изпълнена. ЕКП е убедена, че тази цел е изключителна важна и реална и че социалните партньори трябва да бъдат включени  за постигането и.
Финансирането по програма Еразъм + не е достатъчно за стимулиране на мобилността на ПОО. Съществуват съществени пречки,които  трябва да се преодолеят за да се подобри мобилността в ПОО. За тази цел трябва да бъдат заделени повече средства на европейско равнище, също така следва да бъде потвърдена ролята на социалните партньори за  осигуряване на качеството на мобилността в ПОО и за по-ефективното използване на Еразъм + и други програми.

Друго предизвикателство, свързано с мобилността е липсата на разбиране и доверие от страна на работодателите в чуждестранните квалификационни степени и на бавното прилагане на Директивата за признаване на професионалните квалификации за регулираните професии в ЕС. Подходящи решения бяха представени от социалните партньори за различните сектори, (например фризьорство, строителството, автомобилостроене, текстил), бяха разработени квалификационни рамки / професионални профили/и основни учебни програми или програми за придобиване на основни умения в тези сектори, но предложенията се сблъскаха със съпротива при  изпълнението им на национално ниво.

Комисията разглежда  мобилността само през призмата на пригодността за заетост.Ограничаване на мобилността само в един аспект не е уместно. ЕКП е твърдо убедена, че мобилността допринася за общата европейска идентичност и  гражданство точно толкова, колкото и социалното сближаване, улесняването на културното разбирателство, демократичните ценности. Във времена на повишена популизъм, радикализъм  и ксенофобията  е по-важно от всякога работниците в Европа да се срещат,без значение националните и културни граници. На основание всички изложени по-горе съображения, ЕКП призовава Европейската комисия да бъдете внимателна по отношение на планираното преразглеждане на Европейската квалификационна рамка (ЕКР), да отчете наличието и развитието на множество европейски инструменти. ЕКР в някои страни все още е в процес на изпълнение и националните политики за квалификация трябва да бъдат приведени в съответствие с националния бюджет и с практиките на социалния диалог в съответната страна.

ЕКП призовава Комисията да приеме съгласуван и последователен подход към тази изключително важна –  развитието на знанията и професионалните умения!