На 22 юли 2016 г. в КТ „Подкрепа“ беше представен първият за България анализ на енергийната бедност – ситуацията в момента и очакванията за нейното равнище след пълната либерализация на енергетиката. Засегната е и стратегията за концесиониране на водния сектор, без да се анализира детайлно, тъй като все още няма предвидени мерки срещу уязвимите от нея групи граждани. Автори на изследването са Боян Захариев, Ваня Григорова и Илко Йорданов. Подчертани са затрудненията, които би срещнал всеки анализатор – отказ на ЕРП-тата да предоставят пълни данни за потреблението на домакинствата, липса на дефиниция на „енергийна бедност“ и др.

Докладът е разделен на три части. В първата се представя либерализацията и нейното влияние върху цената на енергетиката в други държави, които вече са преминали през процеса. Обективният прочит показва, че трудно се изолират останалите фактори, които влияят върху крайната цена за потребителите. Въпреки това не могат да се пренебрегнат някои ярки случаи на скок на цената при пълно отваряне на пазара, като в Балтимор например. Важно е да се знае, че в САЩ по принцип компаниите са частни, но преди либерализацията регулаторите са налагали пределни цени. След промяната в Балтимор компаниите обявяват намеренията си за ръст на крайните цени със 72%, това води до бунтове, което налага регулаторът отново да се намеси. Анализ на неправителствената организация Public Citizen от 2008 г. сочи, че в 38 щата с регулации цената на електроенергията нараства по-слабо в сравнение с либерализирания пазар в останалите 12 щата. Социалното напрежение показва дори на крайните привърженици на свободния пазар, че тази стъпка е неправилна, поради което и те препоръчват връщане към регулациите, но в подобрен вариант.

Електроенергията е стандартен продукт, т.е. различните компании привличат клиентите не с по-качествен продукт, а с други стимули. Мотивират потребителите да станат техни клиенти с различни пакети – най-често продукти и услуги на техни дъщерни компании: допълнителни услуги за поддръжка на дома, ваучери за супермаркети, дребни уреди като бонус към абонамента, събиране на пазарни точки за зареждане на гориво и пр. Дружествата правят разходи за търговски агенти, които обикалят домовете, телевизионна и радио реклама, билбордове. Всички тези маркетингови похвати увеличават разходите на компаниите. През 1990 г. във Великобритания, преди отварянето на пазара, търговията на дребно е била едва 5% от стойността на средномесечната сметка на клиента. През 2005 г. този компонент на разходите вече достига 30% от цената на електричеството, като, разбира се, средствата са за сметка на крайния потребител. Това означава само едно – увеличаването на разходите не е еднократно (за начални инвестиции), нужните средства са постоянни, т.е. няма да се редуцират след първите месеци от навлизането на нови доставчици на пазара.

При крайно изкривения пазар в България никой не би могъл да предвиди с точност какво ще се случи с цената на електричеството. Дългосрочните неизгодни договори продължават да действат. Прекратяването им може да доведе до вълна от нови дела срещу държавата в наднационални арбитражи. Сигурно е едно: Либерализацията не означава 100% по-ниска цена на тока! Предварителни анализи не са правени. Поне не са оповестени. Страната прави тази стъпка само защото някой се е съгласил да приеме тези условия, без значение дали това няма да доведе до ново социално напрежение. Не е за пренебрегване фактът, че масово компаниите започват да налагат бедните домакинства да ползват предплатени услуги, които винаги са с по-високи от стандартните цени.

Втората част на доклада разглежда оповестените от Министерство на енергетиката мерки за борба с енергийната бедност. При средно потребление от над 300 кВтч на домакинство държавните институции планират да подпомагат уязвимите граждани с намаляване на цената за 100-150 кВтч. Подчертаваме няма да се поемат разходите за 100-150 кВтч, ще се поеме едва 1/3 от крайната им цена. Разчетите, детайлно описани в анализа, показват, че оценките на министерството са много подценени. Очевидно експертите там са ползвали за база най-високоефективни уреди и то при домакинство, което се състои от един човек. Ситуация крайно нетипична за социалнослабите групи, най-малко защото те не могат да си позволят да си закупят тези уреди, които са висок клас, поради което са твърде скъпи дори за средната класа.

В последната част на анализа са направени симулации как ще се отрази планираното социално подпомагане върху различни групи граждани – безработни, заети в сивия сектор, семейства под линията на бедност, хората с увреждания. Голяма част от тях изобщо няма да бъдат обхванати. При други социалният пакет ще помогне да запазят настоящата ситуация, но при ръст на цената на тока между 5 и 10%. В случай на шоково увеличение, пакетите нямат никакво реално значение. Калкулациите показват, че подпомагането за 100 кВтч е в размер на 7,60 лв. на домакинство.

Условия и ограничения на направените в анализа разчети:

  • не е включен разхода за отопление, той се покрива от целевата помощ за отопление, която правителството не планира да адаптира към новите условия;
  • не са включени разходи за охлаждане през летния сезон, което е жизненонеобходимо за повечето хора с тежки заболявания;
  • работи с дефиниции, ползвани във Великобритания, която има най-голям опит и в либерализацията, и в социалното подпомагане на енергийно бедни;
  • не са включени разходите за друго гориво, което по принцип се включва в определението „енергийна бедност“ във Великобритания. Този „пропуск“ се налага от факта, че няма никакви публични данни за тези разходи, които могат да се калкулират в модела. Евентуалното им включване би довело отчитане на значително по-висок ръст на енергийно бедните.
  • съществува основна разлика между допусканията в България и модела прилаган във Великобритания – там под „доход“ се има предвид напълно чистият такъв: без данъци, осигурителни вноски, дължим наем или ипотека. С цел намаляване на разходите на националния бюджет, българският законодател приема, че гражданите разполагат с брутните си доходи!

В заключение – при най-консервативни разчети, експертните анализи показват, че повече от 1,5 млн. български граждани имат разходи за електроенергия над 10% от месечните си доходи. Има риск социалният пакет, който беше оповестен от Министерство на енергетиката, да не достигне до 1/3 от най-бедните. Дори сега българските граждани са най-тежко засегнати от енергийна бедност в ЕС. А липсата на данни и анализи, както и на яснота за структурните дефекти на енергийната система, не позволява да се изчисли точното въздействие върху домакинствата след либерализацията на сектора.

Препоръки към управляващите:

  1. Политиките за подкрепа на енергийно уязвимите не трябва да бъдат реактивни, а да са насочени към устойчиво намаляване на енергийната бедност.
  2. Политиките не трябва да включват само компенсаторни механизми, а да подобряват достъпа и енергийната ефективност за най-уязвимите групи.
  3. Трябва да се разработи дефиниция на енергийната бедност, като се отчетат не минималните, а „обичайните“ потребности на домакинствата.
  4. Добре е да има ясни цели за борба с енергийната бедност, обвързани с цялостните публични политики за борба с бедността.
  5. Необходими са механизми за системно проследяване изпълнението на поставените цели.

Но на първо място е нужно всички нуждаещи се да бъдат включени в планираните мерки не само срещу енергийната, но срещу бедността въобще. Което означава да се изследва сивата бедност – българските граждани извън регистрите на социалната система. Както и да се направи правителствен анализ на резултатите от либерализацията на енергийния сектор в други държави с натрупан опит и експертиза. Мантрите за „пазара като най-добър регулатор“ особено след световната икономическа криза, предизвикана тъкмо от неограничените желания на частните компании, вече не звучат сериозно.