В 22 от 28 държави-членки на ЕС съществува общо приложима законова минимална работна заплата, като равнището на тази минимална работна заплата варира значително между различните страни. В текста по-долу бихте могли да откриете информация относно задължителните минимални нива на заплащане, как минималната заплата бива определена за 2017 г. и покритието на минималните заплати в рамките на ЕС. Данните сочат, че минималната работна заплата е нараснала повече през годината преди 1-ви януари 2017 г., отколкото през предходната година.

През януари 2017 г. председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че трябва да бъде въведена минимална работна заплата във всяка една държава-членка на ЕС. Европейската комисия подготвя реформа относно функциите на ЕС, която ще представи преди честването на 60-та годишнина на Договора от Рим, по време на срещата на върха в Рим, предвидена за 25 март 2017 г. Има голяма вероятност тези предложения да бъдат тясно свързани с нивото и определянето на задължителните минимални заплати.

“Трябва да има въведена минимална заплата

във всяка една държава от Европейския съюз.“

Жан-Клод Юнкер (18 януари 2017 г.)

Държави-членки със законово въведена минимална работна заплата

Терминът „минимални работни заплати“ се отнася до различни юридически ограничения относно най-ниското равнище, дължимо от работодателите на работещите. Задължителните минимални заплати биват регулирани от формални закони или наредби. По-долу биват изследвани нормативните минимални заплати – общо приложими в дадена държава, а не единствено в конкретни сектори, професии или пък групи от служители.

Към януари 2017 г. около 22 от 28 страни в ЕС прилагат обща и задължителна, въведена със закон минимална работна заплата – Белгия, България, Хърватска, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство. Тези, които нямат обща законова минимална работна заплата, са: Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия, Швеция. В по-голямата част от страните-членки на ЕС, където няма законова минимална работна заплата (Австрия, Дания, Финландия, Италия и Швеция), равнището на минималната работна заплата е на практика определено в (секторните) колективните трудови договори. Важно е да се отбележи, че покритието на тези споразумения варира между държавите и тъй като някои служители не биват обхванати  от тях, е възможно да не разполагат в възможността за получаване поне на една минимална заплата.

Равнище на законоустановеното минимално работно заплащане

Нивото на задължителните минимални заплати значително варира между различните държави от ЕС. Към 1 януари 2017 г. най-ниските минимални заплати (под 500 евро на месец) се срещат в новите страни-членки (НСЧ). От всички тях в България се забелязва най-ниската месечна минимална работна заплата в целия ЕС, а именно – 460 лева (или € 235). Веднага след това се нарежда Румъния, която от 1 февруари 2017 г. въведе месечен минимум от RON 1450 (или € 322). Две от новите държави-членки – Малта и Словения – съставят средната група, заедно с Португалия, Гърция и Испания, в която минималната работна заплата варира между € 500 и € 1000 на месец. Що се отнася до ЕС15, Португалия е тази с най-ниска месечна законово-установено минимално работно заплащане. Важно е да се отбележи, че в Гърция (само в частния сектор), в Португалия и в Испания работниците и служителите имат право на 14 месечни работни заплати годишно; в много други страни-членки те получават единствено 12 месечни минимални заплати. По-голямата си част ЕС15 има най-високите минимални заплати, надхвърлящи сумата от € 1000 на месец: най-високата – в Люксембург (€ 1.999 на месец) е 8,5 пъти по-висока от българския минимум.

Номиналните повишения на минималната работна заплата

В сравнение с предходната, през настоящата година повишаването на минималната заплата беше ускорено. В 22 страни, в които се определя минимална заплата, 15 предприеха по-голямо увеличение за периода 2016–2017 отколкото през годините 2015–2016. Между януари 2016 януари 2017 г. новите държави – членки постигнаха значително увеличение на минималните работни заплати, по-голямо от това на повечето от останалите европейски страни. Ако сравним размера на минималната работна заплата към 1 януари 2017 г. с този, от една година по-рано, съответно ще установим че в Румъния, Унгария и Република Чехия се наблюдават най-големите увеличения – 38%, 15% и 11%. (Увеличението за Румъния се отнася за периода от 1 януари 2016 до 1 февруари 2017 г.) От старите страни-членки /EС15С най-много се е увеличила минималната заплата в Португалия  (с 8.49%). В противовес, минималната заплата не е променяна в Гърция, където тя беше намалена и остава на това намалено равнище от 2012. Във Франция и Малта минималната работна заплата се е повишавала с около 1% през  двете години 2015 и 2016. През юни  2016 г. минималната работна заплата в Белгия бе увеличена (с 2%) като това се случва за първи път след декември  2012. В Словения  се промени определението за минимална работна заплата. От януари 2016 г. заплащаните добавки за не нормираното работно време (за нощните смени, за работа през почивните дни и на национални празници) бяха извадени от размера на минималната работна заплата и в момента се заплащат отделно. Със закъснение от една година (в края на 2016 г.), данъчното законодателство също бе променено, за да бъде съобразено с промяната при минималната работна заплата. От 2017 г. лицата, които получават минимална работна заплата, но често работят на не нормирано работно време оттук нататък няма да понасят данъчни  утежнения и ще получават толкова, колкото преди изключването на посоченото работно време от минималната работна заплата.

Също така е полезно да се анализира динамиката на минималната работна заплата за по-дълъг период от време. В различните страни номиналните равнища на установяваната чрез закон  минимална работна заплата от 2010 г. насам се различават значително. За този седем годишен период минималната работна заплата се е увеличила най-много в Румъния (142%), България (92%), Унгария (73%) и Естония (69%). Много е важно да отбележим, че през 2010 г. тези страни имаха много ниски равнища на минимална работна заплата. Още повече, е необходимо да допълним, че те са далеч от достигане на равнищата на страните с високи доходи. От ЕС 15 Обединеното кралство има най-висок ръст на минималната работна заплата  (26%). Това до голяма степен се дължи на въвеждането на национален екзистенц-минимум, който замества националната минимална работна заплата за работниците на възраст 25 или повече.

За разглеждания период, страните с най-малко увеличение са Ирландия (увеличение с 7%), Франция (10%), Нидерландия и Белгия( и двете с 10%). Гърция е единствената страна-членка на ЕС в която минималната работна заплата е намалена след 2010 г. (с около 20%). Задължителната минимална работна заплата за кратко време беше намалена през 2012 г.  в Ирландия (с около12%)  – но след шест месеца нейната първоначална стойност беше възстановена. През януари 2015 г. Германия за първи път въведе задължителна минимална работна заплата.

Реални увеличения на минималната работна заплата

Промените в размера на минимална работна заплата трябва да бъдат разглеждани в контекста на променящите се ценови равнища. Поради тази причина пресметнахме  реалните изменения в  минималната работна заплата през периода от 1 януари 2010  до 01 януари 2017 . След направените изчисления и както е посочено в Таблица 2 България, Румъния, Унгария и Естония все още имат най-голямо увеличение на минималната работна заплата: то варира между 23% в Естония и 84% в България. Въпреки това реалното увеличение е значително по-малко от номиналното. За ЕС15 – в Португалия има най-голямо повишение в реално изражение (с почти 8%). В четири страни обаче, минималните заплати са намалели в реално изражение: Холандия (0,7%), Малта (-1,4%), Белгия (-4.3%) и Гърция (24%). Като цяло в рамките на ЕС минималната работна заплата в реално изражение нараства по-бавно в страните от ЕС-15 отколкото в новите страни-членки, което в средносрочен план показва сближаване между двете групи.