Анализ на КТ „Подкрепа“*
Главният въпрос, който в момента се обсъжда, е защо Холандия (Нидерландия) и Австрия налагат вето върху влизането на България и Румъния в Шенген, след като Европейската комисия е заявила, че и двете държави са готови да влязат в зоната поне от 2011 г.
Официалната причина, която се изтъква от Холандия (Нидерландия) и Австрия, е, че съществува голям поток от имигранти към Европа през нашата граница и не сме способни да я опазим. Според данните на Фортекс обаче, по източно-средиземноморския миграционен път, на който се намират България и Румъния, минават по-малко мигранти, отколкото през западно-балканския (Унгария), централно-средиземноморския (Италия). Същевременно западно-средиземноморският през Испания е с показатели, близки до нашите. Въпреки това и трите държави – Италия, Унгария и Испания, са в Шенген, докато България и Румъния все още не са.
Фигура 1: Данни на Фронтекс[1]
Възможно ли е Холандия (Нидерландия) да има други причини, за да не желае допускането ни в Шенген? Холандското пристанище в Ротердам е най-голямото в Европейския съюз и се явява главен вход за всички стоки и суровини към ЕС, като през 2021 г. е обработило 28 876 кораба, 15,3 млн. контейнера и общо 468,7 милиона тона стоки. В допълнение, Холандия (Нидерландия) продължава да бъде данъчен рай в сърцето на Европа – в страната има холдингови компании на различни мултинационални компании, участва в повече от сто двустранни данъчни споразумения и различни освобождавания улесняват избягването на данъци от корпорациите. Не е учудващо, че Холандия (Нидерландия) не само отчита най-масивната митническа обработка на товари за ЕС, но и най-големия търговски дефицит спрямо останалия свят. Това означава, че тя е държавата, която закупува стоките и заплаща митата върху тях. Впоследствие ги реекспортира (препродава) в страните от ЕС и в крайна сметка отчита най-големия търговски излишък в рамките на Европейския съюз. Тези данни напълно замъгляват търговските отношения в съюза и не ни позволяват да разберем какви са реално произведените европейски стоки, които се разменят между държавите членки (фиг. 2). Този въпрос всъщност е от огромно значение, за да се прецени ефектът на еврото върху търговските отношения в еврозоната.
Фигура 2: Търговски баланси на страните в ЕС, данни на Eurostat, обработка на автора
Какво общо има Шенген с вноса и реекспорта на стоки, след като той засяга контрола върху хората, а не върху стоките? Веднъж влезли през пристанището, стоките продължават към своята дестинация чрез железопътен или автотранспорт. Превозите с тежкотоварни камиони са силно зависими от това дали преминават през държави, които са част от Шенген – между тях на практика не съществува граница и не се извършва паспортен контрол. Налични са специални коридори, през които се преминава директно, като така се избягват опашки по границите, които биха могли да забавят доставките понякога и с дни. Ето защо, дори за доставки към Централна Европа, някои фирми предпочитат да внесат стоките си през Ротердам, вместо през по-близко до дестинацията пристанище като Пирея. Приемането на България и Румъния в Шенген ще увеличи товарите, преминаващи през Пирея, и би могло да пренасочи някои товари от Ротердам към Констанца в Румъния или Варна/Бургас в България, ако инфраструктурата е способна да ги поеме. Бъдещи инвестиции биха могли да помогнат в това отношение.
Пристанището в Ротердам
Интересни факти излизат наяве и по отношение на връзките на Холандия (Нидерландия) с хърватското пристанище Риека. То е било главно пристанище на Кралство Унгария през ХIX век и началото на XX век, на Югославия между Втората световна война и 1991 г., и на Хърватия след нейната независимост. Днес е най-голямото пристанище в Хърватия с товароподемност от 13,6 милиона тона (2020 г.). На 5 ноември 2021 г. датската компания APM Terminals със седалище в Холандия (Нидерландия) (Хага) получи 50-годишна концесия за новия контейнерен терминал в хърватското пристанище[2]. Концесионерът се задължава да инвестира в инфраструктура, надстройки и оборудване. Предвижда се изграждането на 280-метрово разширение на кея, което да гарантира 680-метров дълбок морски кей. Цяла Централна Европа ще може да получава стоките си през Риека, вместо през Ротердам. Приемането на Хърватия в Шенген ще елиминира паспортните проверки по границите и по този начин евентуалните забавяния на доставките.
Още по-интересни факти излизат наяве по отношение на приватизацията на пристанището в Пирея. Тя беше наложена на Гърция от Тройката – Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд в името на „оздравяването“ на гръцкия държавен дълг. В търга за приватизацията участват три компании – китайската Cosco Group, APM Terminals и базираната във Филипините International Container Terminal Services[3]. В крайна сметка търгът е спечелен от китайската Cosco Group. Възниква въпросът дали ако пристанището Пирея беше закупено от APM Terminals, Австрия и Холандия щяха все така да се притесняват за мигрантския човекопоток през България и Румъния? Нямаше ли в такъв случай да влезем в Шенген още през 2016 г., за да могат товарите от Пирея да минават без забавяне по границите?
*Анализът е изготвен от Даниела Пенкова, експерт към КТ „Подкрепа“
[1] Data report, Frontex: https://frontex.europa.eu/media-centre/news/news-release/eu-external-borders-in-2021-arrivals-above-pre-pandemic-levels-CxVMNN
[2]HISTORIC DAY: Concession agreement Signing Ceremony for development and economic use of Zagreb Deep Sea container terminal in the Port of Rijeka: https://www.portauthority.hr/en/news/historic-day-concession-agreement-for-development-and-economic-use-of-zagreb-deep-sea-container-terminal-in-the-port-of-rijeka
[3]Greece Receives Final Bids in Piraeus Port Sell-Off: https://gcaptain.com/greece-awaits-final-bids-in-piraeus-port-sell-off