Ваучерите за храна представляват вид книжа за замяна, които се използват като разплащателно средство в различни търговски обекти.  Нормативната уредба, която ги регламентира се съдържа в чл. 204, 206, 2014 от ЗКПО, чл. 24 от ЗДДФЛ и Наредба №7 от 9.07.2003г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешения за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор. Съгласно чл. 209, ал 1 от ЗКПО ваучерите за храна в размер до 200лв. месечно са необлагаеми. Ваучерите са социален разход за предприятието.

За работниците и служителите ваучерите представляват социална придобивка, която се полага по равно на всички служители по списъчен състав. Временната нетрудоспособност или ползването на отпуск не е основание за тяхното „удържане“.  Те са дължими на служители, който са в болничен, полагаем отпуск или майчинство.

Редът за предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите се определя с протоколирано решение на  Общо събрание на предприятието или в други вътрешни правила на фирмата.

От гледна точка на данъчното законодателство различният размер на ваучерите по преценка на работодателя е основание за тяхното третиране като трудово възнаграждение и подлежи на съответното данъчно и осигурително облагане.