Инж. Партениотис, заедно с Камарата на строителите в България проведохте заключителна пресконференция по проекта SUSODCO: Подкрепа за социалния диалог за ефективно бъдещо строителство. Кои бяха основните теми, на които бихте поставили акцент?

Заключителната пресконференция имаше за цел да даде информация какво точно е реализирано в рамките на последните две години по този проект и да запознае широката общественост с проучванията, които направихме. Не на последно място по време на събитието очертахме какви са предизвикателствата пред социалните партньори в строителния бранш.
Проектът SUSODCO поставя акцент върху изграждането и укрепването на капацитета на националните секторни социални партньори чрез персонализирана методология за изследване на социалния диалог и събития за изграждане на капацитет, които могат да бъдат прехвърлени в други отрасли. Той бе реализиран съвместно от работодателски и синдикални организации в бранша от няколко държави, сред които са България, Хърватия, Унгария, Кипър, Гърция. В инициативата се включи и Европейската федерация на работещите в строителството и дърводобивната промишленост (EFBWW). Водещи партньори в реализацията му бяха колегите от Словения.
По време на пресконференцията на мен се падна честта да дам информация за състоянието на дигитализацията в строителния сектор. Тази т.нар. технологична революция за разлика от предишните е в процес на непрекъснато развитие и възходяща градация. В този смисъл нейното приложение в строителството все още е в начален етап и ние дори не можем да си представим мащабите, които тя може да реализира. Става дума за един процес, който е доста обширен и започва от самото проектиране – идейно и техническо, на дадените обекти, преминава през неговата физическа реализация и респективно във финалната му фаза. Във всичките тези етапи дигитализацията има своето отражение.
За нас като социални партньори този процес е от голямо значение, защото засяга няколко основни компонента, а именно създаването на нови работни места и професии. Те от своя страна водят до необходимостта от преквалификация на наличната работна сила, както и обучение на бъдещата такава. Цифровизацията променя и производствения процес, което пък от своя страна има влияние върху заплащането. Сами виждате за колко компоненти по веригата говорим. Определено ползите от самата дигитализация и нейното внедряване са изключително много. Дава се възможност и за по-добри условия за комуникация и надграждане на координация между главен изпълнител и подизпълнители.
Ние като синдикална организация имаме за основна цел да отстояваме интересите на работната сила, така че нашата роля е да вникнем в детайл и разберем същността на този нов дигитален свят. В сътрудничество и диалог с колегите от КСБ се опитваме да оценим възможностите, които дават тези промени. По този начин можем да имаме по-голяма гъвкавост при договарянето на традиционни параметри, които като социални партньори вече 30 г. реализираме успешно.
Проектът също така ни показа, че трябва да помислим и върху задълбочаващия се проблем с липсата на квалифицирани кадри в сектор „Строителство“. Необходимо е да създадем краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за действие, за да се справим с това предизвикателство.

Вие сте вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“. Кои са темите, които са на дневен ред пред КТ „Подкрепа“?

Те са тези, които са на дневен ред пред цялото българско общество. От темите с по-стар заряд е тази за повишаване на доходите на българите. Ние може да сме страна членка на най-богатото европейско семейство, но сме на последно място по доходи на активното население. Това е едно от предизвикателствата пред нас като синдикат. Желанието ни е жизненият стандарт на България да се подобри, защото когато населението ни е платежоспособно, ще имаме по-висока покупателна способност, което ще доведе от своя страна до по-голямото производство.
За да се случи това, е необходимо първо да се преборим с недекларирания труд като част от сивата икономика. КТ „Подкрепа“ от години води тази битка и за съжаление един от секторите, който традиционно фигурира в тази графа, е именно строителният. Тук е нашата роля като социални партньори да намерим най-правилните и адекватни стъпки и решения за намаляване на недекларирания труд.
Едно е сигурно, че той не може да изчезне напълно, но ще сме много доволни, ако поне го вкараме в разумни граници, които да не могат да оказват влияние върху целия трудов пазар и нормалната бизнес среда.
Сред другите теми на дневен ред определено мога да сложа няколкото кризи, които ни сполетяха през последните две години. Ако през 2020 г. избухна в пълна сила пандемията от COVID-19, която рефлектира и оказа влияние в негативен план върху няколко сектора от икономиката, то миналогодишното внедряване на критериите за екологичност, свързани със Зелената сделка, доведе до още по-големи затруднения за редица държави в Европейския съюз. Според мен сроковете, които Европа си поставя за постигане на нулеви въглеродни емисии, трябва да се преразгледат, защото в противен случай ще се получи тежка енергийна криза. Като капак на всичко това и конфликтът, който избуха в края на февруари с нахлуването на руските войски в Украйна и блокирането на един важен производствен център на суровини в Европа, води до допълнителни предизвикателства за всички нас. За съжаление България няма как да не е също потърпевша от всичко това.
Сега ние се намираме в изключително сложен момент и е важно да намерим балансираното решение, което да доведе до възможно най-малко щети.
Като синдикална организация наблюдаваме внимателно и динамичната ситуация със спрените доставки на газ от страна на Русия към България. Със сериозното покачване на цените на синьото гориво и ограничаването на доставките ще се появи дефицит, който ще рефлектира върху увеличение на средствата, необходими за производство например на торове, а това на свой ред ще повлияе на хранителния производствен цикъл. Всичко това ще доведе до повишаване на инфлацията и ще имаме ефект на доминото. Въпросът е може ли да ограничим и да намалим до минимум темповете, с които този проблем се развива.

А приоритетите пред Ф „СИВ“ – „Подкрепа“?

Федерацията се реализира изключително добре. В рамките на тази година ни предстоят няколко много важни стъпки. Силно се надявам да намерим благоприятните и балансирани компромисни решения при договарянето на два браншови трудови договора и един отраслов такъв.
През втората половина на 2022 г. изтича първо браншовият ни договор в системата на водоснабдяване и канализация и в момента ние подготвяме преговорния екип, за да подпишем нов такъв. Първо, разбира се, ще го обсъдим с колегите от КНСБ, за да излезем с един общ проект. Силно се надявам да достигнем до засичане на интересите, за да договорим по-добри условия за работещите във ВиК сектора, защото в момента те са едни от най-ощетените. Няма да сбъркам, ако кажа, че 60% от тях работят на минимална работна заплата. Това е така не защото не са достатъчно добре квалифицирани, а защото държавният регулатор ограничава цената на услугата, която ВиК доставчиците предлагат. Допълнително влияние имат и намалените обеми вследствие на пандемията и свиването на няколко сектора.
Не на последно място няколко години подред по различни административни и политически причини ВиК операторите нямат утвърдени бизнес планове, а само чрез тях могат да се залагат бъдещите инвестиционни нива, свързани с подобряване на услугата. Силно се надявам, че в диалог с изпълнителната власт и Съюза на ВиК операторите и „Български ВиК холдинг“ ЕАД да направим така, че в бъдеще да има ежегодно нарастване на работните заплати в сектора между 15% и 20%.
Другият колективен договор, който предстои да бъде обсъден и подписан, е с Българска браншова камара „Пътища“. Всички ние виждаме в каква криза изпаднаха пътностроителният и пътноподдържащият бранш заради неадекватните и непоследователни политически действия на отделните правителства в последната една година.
Федерацията подкрепя желанието на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов за разплитане на създалия се възел от проблеми. Нужно е да се тръгне отнякъде, за да може този бранш да получи това, което заслужава. Некачествените пътища създават предпоставки за злополуки, а от това страдат човешки животи.
Третият документ е отрасловият колективен трудов договор, който трябва да подпишем до края на годината с Камарата на строителите в България. Аз силно се надявам да намерим правилния и балансиран път към постигане на общите ни цели.
И в трите споменати от мен документа неминуемо основно място ще заемат екологията и дигитализацията и по-точно как тези два компонента ще рефлектират върху производствения процес, а съответно и кариерното развитие и адекватно заплащане.
Друга важна инициатива, която сме подхванали с КСБ, е да изградим две новаторски за България институции на отраслово ниво, а именно – „Помирителна комисия“ и „Доброволен трудов арбитраж“. Това са инициативи, които ще дадат възможност за подпомагане намирането на решения при редица казуси. Все още сме в началния стадий, защото в момента разработваме основните документи. Изготвяме правилник за организация, правила за арбитриране и етичен кодекс на арбитрите и посредниците.

Един от най-сериозните проблеми пред строителния бранш 6 момента е повишаващите се цени на строителните материали и необходимостта от индексация на сключените договори за изпълнение на различни обекти. Какви действия според Вас трябва да предприеме държавата, за да помогне на сектора?

Определено кризите в Европа и България доведоха до непредвидените ръстове на суровините и материалите. В този смисъл няма как да не подчертая, че под голяма заплаха е изпълнението на капиталовите програми на общините и проектите по оперативните програми, както и реализирането на заложените проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Изпълнението на политики в тази посока може да се осъществи само по един начин – чрез намиране на механизъм, с който да бъдат актуализирани цените на суровините и материалите по вече сключени договори. При всички положения това трябва да бъде ангажимент на изпълнителната власт. В случай че тя се сблъска с определени проблеми, свързани с текущото законодателство, то в нейни ръце е възможността да инициира промени. Що се отнася до европейските програми, според мен трябва да се намери начин залаганите критерии да бъдат актуализирани, така че да бъде компенсирано нарастването на цените.
Създалата се ситуация вече показва своето отражение, тъй като все повече строителни фирми отказват да се явяват на търгове поради това, че те не знаят дали тези нива, които ще заложат в своите оферти, реално погледнато, ще дадат възможност да се постигне успешно реализиране в срок на дадения обект, или ще бъдат поставени в условие те да изпаднат в несъстоятелност. Тук искам да подчертая, че ние категорично подкрепяме позицията и усилията на КСБ час по-скоро да се намери решение на проблема. Според мен натискът трябва да бъде съвместен върху институции в страната и в Европа, защото ако компаниите не реализират обекти, това означава, че няма да има поминък за работещите, а ние като синдикат защитаваме именно интересите на тези хора.

Европейската комисия прие Националния план за възстановяване и устойчивост. Кои според Вас ще са най-големите предизвикателства пред страната ни за успешното изпълнение на проектите, заложени в него?

Впечатленията ми са, че България трудно намери балансирани проектни предложения, които да включи и интегрира в Плана. Но има една българска приказка, че е по-добре късно, отколкото никога, така че се радвам, че в крайна сметка изпратихме Плана в ЕК. Важно е обаче да си припомним защо Комисията създаде този механизъм, а именно да се справи с последствията от пандемията COVID-19 и негативното й отражение върху различни сектори на икономиката, които бяха засегнати повече или по-малко. Заради това самото наименование подсказва, че целта му е в две посоки – първо да възстанови щетите и същевременно да създаде предпоставки за устойчиво развитие, така че да се получи превенция при евентуални други бъдещи кризи. Факт е, че повечето от държавите реализираха и договориха своите планове много преди нас.
Що се отнася до самия План, на мен много ми се иска чрез него българските власти да защитят в максимална степен енергийната независимост на България, такава каквато тя е изграждана през годините. Тук отново ще спомена Зелената сделка, защото тя поставя високи изисквания за намаляване на въглеродните емисии и създаване на политики с хоризонт 2050 г. Това означава, че ще трябва да бъдат направени големи инвестиции в производства, където се генерират такива емисии.
Понастоящем българската енергетика зависи в голяма степен от промишления комплекс „Марица изток“. Той дава между 40 и 60% от електроенергията за българския енергиен пазар. За момента няма бърза инвестиция, която в следващите години да може да замести тези мощности. Ситуацията е деликатна и определено трябва да се възползваме от всички възможности, които Европа ни предоставя, но също така да защитим и националните интереси.

От години се говори за реформа във ВиК сектора. Вие следите темата отблизо. На какъв етап е реформата и необходимо ли е приемането на Закон за ВиК?

Това е една много болна тема за мен, тъй като аз съм в т.нар. кухня на нещата в последните 30 г. За съжаление държавата ни и българският политически елит, независимо от каква цветова гама е, са тотален длъжник на тази система. ВиК секторът беше подминаван и неглижиран, не се обръщаше достатъчно внимание може би заради философското разбиране, че водата пада от небето и тя си върви и няма вариант да се случат големи катаклизми. Трябва обаче да припомня, че природата понякога ни показва, че е важно ние да бъдем малко по-предпазливи и внимателни към този ресурс. Нека си припомним, че преди 25 г. в София имаше режим на водата, защото нямаше валежи и тогава язовир „Искър“ беше празен.
Ако трябва да обобщя защо реформата се бави, това е така, защото от дълги години развитието на сектора е заложено в един член от Закона за водите, в който се изрежда цялата ни азбука. В друг закон пък е заложена регулацията. Чрез трети се следят нивата за качеството на услугите. В Закона за енергетиката е разработена структурата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Сами виждате, че нещата са разделени, което прави всяка промяна изключително трудно постижима.
Още през 2014 г. тогавашното правителство прие на базата на задълбочен анализ и обществен дебат стратегия за развитие на ВиК сектора в един краткосрочен период до 2027 г., но тя все още си седи така. В нейните рамки беше заложена философията, че системата трябва да функционира и да се реализира на базата на конкретен закон, който да касае единствено и само нея. За съжаление нищо от това не се случи.
По-късно през есента на 2019 г. последното правителство на Бойко Борисов направи разработка на проект на закон. Ние като синдикална организация се включихме активно в работните групи, които се занимаваха със създаването му, но за съжаление по незнайни за мен причини той не беше депозиран за междуведомствено съгласуване в останалите министерства и така и не бе поставен за гласуване в Народното събрание.
След това вече ни настигна политическата криза. Служебните правителства и екипът на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова бяха направили свой проект за закон за ВиК, но и там нищо не се случи.
Хубавото е, че в момента министър Гроздан Караджов заедно с неговия екип и зам.-министър Деляна Иванова прегърнаха идеята реформата в сектора да се доведе докрай и си поставиха времеви хоризонт за създаването на нов закон.
Запознат съм, че е разработена концепция, която е предложена за дебат между 4-те политически сили в управляващата коалиция. Ако се получи подкрепа от тях и те формулират какви трябва да бъдат заложените в закона хоризонти, може би тогава ще може да бъде изпълнена реформата. Надявам се да имаме предложение в рамките на тази година. Идеята на вицепремиера Караджов е законът да види бял свят в края на третото тримесечие на тази година, около септември-октомври.

Как оценявате сътрудничеството си с КСБ? Къде виждате потенциал за развитието му?

Винаги сме имали отличен диалог с Камарата на строителите в България. През годините успяхме да реализираме съвместно редица инициативи. Освен подписването на отраслов колективен трудов договор, което предстои до края на годината, една от инициативите, която сме планирали с КСБ, е да организираме практически обучения по Наръчник по първа помощ, разработен от Ф „СИВ“ – „Подкрепа“ с консултантската подкрепа на Българския Червен кръст. През изминалата година подписахме и споразумение с БЧК, който ще предоставя своята експертиза по темата, както и ще се включат с лектори по време на планираните специални практически обучения на различни обекти, с които целим да повишим здравната култура на работещите и техните умения и възможности за реакция при трудови злополуки.
Планираме да участваме съвместно с Камарата и в редица международни проекти, с които да насърчим социалния диалог, да спомогнем за по-бързата дигитализация на бранша, както и за търсенето на решение на проблема с липсата на кадри в сектора.
Какво е мнението Ви за в. „Строител“? Полезно ли е за Вас изданието?
Следя изданието от самото му създаване. През тази година навлязохте в 14-ата си годишнина, което само по себе си говори за утвърждаване. Пряк свидетел съм как се развивате и искам да Ви поздравя за непрекъснатото старание и професионализъм, който влагате. За мен вестникът е единственото професионално издание, което може да ти подскаже дадени тенденции и промени, както и да те насочи къде евентуално може допълнително да получиш информация. Вие правите анализи на актуалните за строителния бранш законодателни инициативи и следите внимателно случващото се в сектор „Строителство“. Чрез изданието на КСБ човек може да получи информация какво е направено, кое се изгражда в момента и за какво има визия да се реализира. Адмирации за старанието на целия екип!

Вижте интервюто ТУК.

Източник: в. „Строител“