Съществува разлика между понятията трудов стаж по Кодекса на труда и осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.

В допълнение е необходимо да се имат предвид и разпоредбите на чл. 352, чл. 353 и чл. 354 от КТ, регламентиращи случаите:

  • при които времето по трудово правоотношение се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил;
  • признаване на трудов стаж при недействително трудово правоотношение;
  • при които времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, се признава за трудов стаж.

Трудовият стаж е юридически факт, с настъпването на който възникват определени права на работника или служителя, напр. правото на ползавне на платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 2 от КТ), на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата), обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 222, ал. 2 от КТ), обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 222, ал. 3 от КТ), т.е. с този вид стаж е свързано придобиването и упражняването на определени права по трудовото законодателство.

Времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл. 9 и чл. 9а от КСО. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице, напр. парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, парични обезщетения за безработица, право на пенсия и др.