В Кодекса на труда съществува конкретен текст, който дава отговор на този въпрос:

Представителни организации на работниците и служителите

Чл. 34. (Нов – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2012 г.) За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:

  1. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г.) да има най-малко 50 хиляди членове;
  2. да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5 на сто от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност;
  3. да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
  4. да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.

Освен разпоредбите в Кодекса на труда има и Наредба за определяне на реда за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите /приета с ПМС № 152 от 11.07.2003 г./, с която се определя редът за установяване наличието на критериите по чл. 34 и 35 от Кодекса на труда, на които следва да отговарят организациите на работниците и служителите и на работодателите, за да бъдат признати за представителни на национално равнище.