Необходимостта от координирани глобални действия на страните от Г-20 за справяне с пресичащите се кризи, пред които са изправени работещите хора, днес е по-остра от всякога, според Labour 20 (L20) /Групата представляваща интересите и обединяваща синдикалните организации от страните от Г-20, МКП и Консултативния комитет на синдикатите (TUAC) към ОИСР/. В своя анализ на резултатите от Срещата на върха на лидерите на Г-20, L20 установи, че през изминалата година индонезийското председателство е включило много критични предизвикателства в дневния ред, но Срещата на върха е постигнала съгласие само по около 200 мерки, които са предимно повторение на предишни обещания. Декларацията посочва общия политически път, но не предлага глобален план за действия за икономическо възстановяване и устойчивост. Срещата на върха признава драматичното въздействие на руската инвазия в Украйна, включително отражението на войната върху повишаването на разходите за живот, причинено от скока на цените на храните и енергията и от прекъсването на глобалните вериги за доставки. Също така, Срещата подкрепи „Черноморската инициатива за зърно“ и останалите усилия за подпомагане на страните, които са най-много засегнати от хранителната криза. Лидерите се съгласиха, че Г-20 не е форум за решаване на проблемите със сигурността и подчертаха, че трябва да се спазва Резолюцията на Общото събрание на ООН (ОС на ООН), осъждаща агресията на Русия срещу Украйна.

Синдикалните организации  приветстват споразумението на страните от Г-20 за това, че максималното повишаване на глобалната температура не трябва да надвишава 1.5C, както изисква Парижкото споразумение, а не 2C, както бе досега. Въпреки това относно ангажимента на развитите страни годишно да предоставят 100 милиарда щатски долара за финансиране на климата все още липсва подробен план за изпълнение. Новите инициативи на Г-20 за финансиране на климата остават доброволни. L20 приветства създаването на Фонд за борба с пандемиите, за превенция, готовност и реакция (PPR), но подчертава, че вноските в него са доброволни и липсва ясен механизъм за координиране на действията. Подкрепяйки работата на министрите на труда от Г-20, Срещата на върха призна, че цифровите технологии променят света на труда и че пандемията изостри вече съществуващите неравенства, които засягат непропорционално жените, младежите, по-възрастните работници, хората с увреждания и работниците мигранти. Срещата на високо равнище обаче не успя да предложи значителни ангажименти за стимулиране на действия за преодоляване на тези негативни тенденции. Изправени пред криза с повишаването на разходите за живот и предстояща икономическа рецесия, работниците очакват глобалните лидери да действат в подкрепа на покупателната способност на работниците, да облагат богатите и прекомерните печалби и да използват тези приходи за инвестиране в реалната икономика и в работни места. Все още липсва цялостен план на Г-20 за противодействие на високите цени. Във връзка с тези резултати, Вероника Нилсон, генерален секретар на Консултативния комитет на профсъюзите (TUAC), заяви: „Ние, синдикатите, призоваваме лидерите от страните на Г-20 да инвестират в Глобален фонд за социална защита, да разширят партньорствата за справедлив енергиен преход  – който да зачита социалния диалог и да осигури равенство между половете. Това са необходими основи за устойчивост и траен мир.“

Шарън Бърой, генерален секретар на МКП допълни: „Новият социален договор предоставя програма за реформи, която ще осигури инвестиции в икономическото възстановяване, основано на социална справедливост. Това е пътят напред за Групата на 20 да се справи със системните дефицити и дисбаланси и да се справи с  неравенствата – чрез инвестиции в справедлив преход, социална защита, социален диалог и зачитане на работниците и човешките права!“