Наближава един от изпълнените с най-много надежда празници – Баба Марта. В период, в който се водят бурни прения за историята ни, тази българска традиция все още не е подложена на оспорване.

В забързания делник, минаваме през уличните търговци, които от средата на февруари са окупирали тротоарите. Те придават цвят и добавят артистичен щрих в платното на прашния град.

Кои са те?

Проучване на КТ „Подкрепа“, проведено в централните столични райони, показва, че продавачите на мартеници в основната си част са работещи бедни. Мартеници продават учители, пенсионери, студенти. Някои от тях – много талантливи хора на изкуството. Като Ники, за когото си спомнят останалите търговци – студент по богословие, израсъл в семейство с пет деца. Макар и най-малък от тях, той трябвало да помага на домакинството и да се самоиздържа. Младият мъж починал преди да навърши 30 години във великденската кампания миналата година.

Валя е пенсионерка, която трудно става от стола, за да обслужи купувачите. Дава под наем жилище в столицата и въпреки това доходите й не стигат за сметки, лекарства, храна. Продава мартеници, за да помага на семейството на дъщеря си – майка на петмесечно бебе.

Петър също подрежда стелажите от ранни зори, за да хване първата вълна работещи, и стои вечер до късно, докато има светлина. Работлив, предприемчив, но избухлив, поради което няколко години прекарва в затвора. Дамгата „затворник“ му затваря пътя дори към слабозаплатени работни места. Затова работи само по кампании – мартеници, коледни и великденски украси. В останалото време – каквото дойде.

От продажбата на мартеници никой не е забогатял. Предварително търговците плащат на районните администрации по 87 лв. за квадратен метър за половин месец. В последните 3-4 години трудно покриват дори разходите, поради засилената конкуренция от търговските вериги, където на касите, редом с дъвките и цигарите, има стелажи с мартеници. Средната сметка в последните дни преди 1 март е около 10 лв. Оборотът зависи и от това дали празничният ден е работен или не. В работен ден се продават повече евтини мартеници, но в по-големи количества. През уикендите обратно – по-малко мартеници, но само за най-близки и на цена над 2 лева.

Богата е палитрата от човешки съдби. Обединява ги немотията, съчетана с непримирим дух. Предприемачи. Почти 3000 за 2016 г., по данни на Столична община, като най-много разрешителни са издадени в ж.к. Люлин. Статистика за цялата страна няма. Често на сергиите продава повече от един човек. За да допълнят месечните си доходи или да посрещнат неочаквани разходи.

Напомняме, че проучване на Евростат показва, че почти 10% от заетите в България са работещи бедни. А временната заетост в повечето случаи гарантира, че работникът няма да може да си позволи дори жизненоважни стоки и услуги. Временните работни места само фризират статистиката, за да изглежда по-приемлива.

Над 2 милиона български граждани са в чужбина

Огромна част от тях са т.нар. гастарбайтери – добрали се до Великобритания, Франция, Германия, с надеждата да успеят да съберат средства, с които да помогнат на семействата си в България. През 2015 г. КТ „Подкрепа“ съвместно с френски синдикати направи проучване за степента на спазване на законодателството и защита на трудовите права на тази група български граждани. За съжаление, централизирана статистика за броя на работниците в чужбина по занятие и точно местонахождение няма.

Посещенията ни на място показаха, че хората се местят като стока. Днес има работа в един район, утре в друг. Никога не е сигурно къде ще бъде работникът след два дни. За гарантирането на трудови права и заплащане често трябва да се надява само на добросъвестността и честната дума на работодателя.

Баба Марта няма как да стигне до тези български граждани. Те често произлизат от най-бедните слоеве у нас и дори да са се установили на един адрес, разходите, за да получат мартеници от България, са непосилни за техните роднини. Пощенските разходи за изпращане на мартеници на близки в чужбина, са в размер на около 3 лв. за страните от Евросъюза и стигат до 5 лв. за САЩ. Това са най-ниските възможни цени за доставка.

В навечерието на този светъл, традиционен за България празник, КТ „Подкрепа“ обръща поглед към невидимите групи работници и служители. И двете групи са по своему предприемчиви, но това не ги спасява от бедност. Напротив – плащат допълнително за избора да са инициативни. Едните с това, че не празнуват безгрижно Баба Марта, а я виждат като шанс да си платят сметките за месеца. Другите с факта, че дори не могат да се закичат с традиционна мартеница.

Ваня Григорова

Икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа”