Международната организация на труда (МОТ) е създадена през 1919 г., като част от Договора от Версай с подписването, на който приключва Първата световна война с цел реализиране на постигнатата договореност, че универсален и траен мир може да бъде постигнат единствено на основата на социалната справедливост.
„Ако искаш мир, създай справедливост!“
Тези думи, изречени в началото на 1920 г. от Албер Тома, първият директор на Секретариата на МОТ, и днес точно изразяват основната мисия на Международната организация на труда (МОТ) – да развива социалния прогрес. Създаването на МОТ е подготвено през периода януари- април 1919 г. чрез изготвянето на нейната Конституция от Работна комисия, създадена по силата на договореност между най-развитите индустриални страни, която група първо започва да провежда своите заседания в Париж, а след това е преместена във Версай. В Работната група, председателствана от ръководителя на Американската федерация на труда (AFL) участват представители на девет страни: Белгия, Куба, Чехословакия, Франция, Италия, Япония, Полша, Обединеното кралство и САЩ. Този състав успява да положи основите на нов вид универсална трипартитна световна организация, единствена по рода си, която обединява представители на правителства, работодатели и работници в своите изпълнителни органи в съотношение 2:1:1. Днес в МОТ членуват 177 държави от целия свят.

Основни органи на МОТ са:
Международна конференция на труда
Провежда се ежегодно. В работата й участват делегации от всички държави-членки. Конференцията обсъжда доклада на генералния директор на Международното бюро по труда, приема бюджета на Организацията, обсъжда доклад по прилагането на конвенциите и препоръките, приема международни конвенции и препоръки.
Административен съвет
Състои се от общо 56 представители, от които 28 правителствени и по 14 представители на работодателите и на работниците. Той е основният изпълнителен орган на МОТ. На неговите заседания се подготвят и обсъждат проектът на бюджет на Организацията, дневният ред на сесиите на МКТ, избира генерален директор.
Международно бюро на труда
Структурата представлява Секретариатът на МОТ, в който работят международни служители от много страни в света. Основна задача на МБТ е да подпомага МКТ, Административния съвет и държавите-членки на МОТ, по различни въпроси на трудовите и осигурителните отношения.

Основните насоки в дейността на МОТ са:
 Разработване и приемане на нормативни актове – това е най-основната дейност на МОТ а именно приемане на международни трудови конвенции и препоръки, чието предназначение е да установяват международни норми за регулиране на труда, които да очертаят насоките, които да бъдат доразвити чрез националните трудови законодателства и основните направления на провежданата социална политика в отделните държави;
 Техническо подпомагане и сътрудничество – състои се в оказване на помощ и съдействие на държавите-членки при решаване на практически въпроси, свързани с труда и подобряване положението на хората на наемния труд;
 Изследователска, проучвателна и информационна дейност – тя се осъществява от МБТ. То подготвя материалите по въпроси, включени в дневния ред на МКТ и на Административния съвет, предоставя съвети, експертни заключения и мнения по законопроекти и други проекти в областта на труда, общественото осигуряване, извършва и публикува научни изследвания, в които обобщава международния опит в решаването на трудовите и социалните проблеми.

МОТ приема правно обвързващи конвенции, както и препоръки за страните-членки, засягащи различни области на трудовото право. Те установяват минималните стандарти на основните трудови права, както и други стандарти, регулиращи условията на заетост, труд и социално осигуряване. Конвенциите подлежат на ратификация от страните-членки и се явяват международни договори, задължителни за изпълнение в случай на ратификация. Препоръките не са юридически акт. Даже в случаи, когато държавата не ратифицира някоя от конвенциите, тя е длъжна по силата на членството си в МОТ и присъединяването си към неговия устав да спазва четирите основополагащи принципа в сферата на труда, залегнали в декларациите на МОТ от 1998г.
– Свободата на сдружаване, и правото на организиране и колективно договаряне.
– Забрана на дискриминацията в трудовите отношения.
– Премахването на принудителния труд.
– Забрана на детския труд.

Участие на България в МОТ
България членува в МОТ от 6 декември 1920 г., като Министърът на труда и социалната политика представлява правителството в Международната организация на труда и в нейните ръководни органи. През месец юни 2002 г. България бе избрана също и за титулярен член на Административния съвет. България се нарежда сред първите десет държави, които са ратифицирали най-голям брой конвенции на МОТ. Броят на регистрираните от България ратификации на международни трудови конвенции е 87 от всичко 188 конвенции на МОТ. Република България е също в челния списък на страни, ратифицирали пакета от фундаментални конвенции на МОТ за правата на човека в сферата на труда, с което на практика доказва нейната воля за провеждане на активна политика в тази област:
– К 29 относно принудителния труд;
– К 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране;
– К 98 за правото на организиране и колективно договаряне;
– К 100 за равенството в заплащането;
– К 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите;
– К 138 относно минималната възраст за приемане на работа;
– К 182 за най-лошите форми на детски труд.

Съгласно подписаната Програма за сътрудничество между МОТ и България, насоките на обща дейност са следните основни сфери:
1. Фундаментални принципи и права при работа
2. Заетост
3. Социална защита
4. Социален диалог

България участва и в най-мащабната програма за техническо сътрудничество в рамките на МОТ – Международната програма за елиминиране на детския труд (IPEC).

Висшият орган на МОТ – Международната конференция на труда се събира на сесии всяка година през месец юни в Женева. Конференцията обсъжда и приема международните трудови норми /конвенции и препоръки/ и бюджета на организацията. Страните-членки делегират в този висш орган на МОТ по четирима свои представители респективно двама от правителството, един представител на работодателските организации и един представител на синдикалните организациил.

За настоящата 2009 г. представител на работниците в българската делегация за Международната конференция на труда е Президентът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев.