България е изправена пред сурово изпитание. Световната икономическа и финасова криза, която ще генерира дълбока социална катастрофа, ще се отрази изключително негативно на новите демокрации, в т.ч. и на нашата страна.
От септември 2008 г. кризата влезе в нов етап започна рецесия в страните – основни партньори на България. Особеностите на българската криза са във факта, че тя стартира с икономическа и благодарение на неадекватните действия на българското правителство и на Българската народна банка и предизвика финасови трусове. Анализът на ситуацията показва, че през своя мандат настоящото правителство не можа да се възползва от предимствата на еврочленството и този мандат беше белязан от радостта и еуфорията с влизането на България в Европейския съюз и огорчението, че България е най-бедна, най-корумпирана и единствената с най-високи санкции страна-членка.
Далече останаха надеждите за висока конкурентноспособност, човешки просперитет, основан на високи доходи, реформирана и ефективна образователна система, модерно здравеопазване и справедлива социална политика.
Тежкото наследство от предходните две управления корупция, организирана престъпност, сива икономика и имитация на реформи в основните публични системи, не само не беше преодоляно, а задълбочено в негативен план.
Генезисът на негативните тенденции в управлението на държавата се корени в липсата на коалиционна култура, която изисква ясно и точно разпределние на отговорностите на партиите-участници в коалицията по ресори и икономически дейности и министерства, на базата на обща стратегия. Вместо това, квотното управление създаде хаос, разми отговорностите и големият губещ, който носи негативите от това управление е БСП. Получи се така, че през целия мандат НДСВ се държи като опозиция, която не носи отговорност, но умело рекетира останалите участници в своя полза. Такова поведение е вредно както за коалицията, така и най-много за развитието на страната и нейното членство в ЕС.
Чудовищната корупция и срастването на властта с организираната престъпност, която излезе от детската си възраст и придоби нови префинени форми на едър бизнес и невероятни конфигурации на лобиране, доведе до безпрецедентни мерки от страна на ЕС. Вместо щедро отпусканите средства от европейските фондове да ускорят конвергенцията, на практика България сама трябва да финансира селското си стопанство и транспортната инфраструктура поради спиране на евроресурсите. Това налага преструктуриране на приоритетите в бюджета на страната и за дълго време обрече България да остане на последно място по доходи.
Успоредно с това, натискът на държавните монополи за повишаване на цените на природния газ, от една страна, ще повиши инфлацията, което отдалечава влизането на България в еврозоната, а от друга подкопава икономическия растеж, оттегляне на чуждите инвестиции от страната, и е реална заплаха за заетостта, замразяване на доходите и всичко това се случва на фона на финансовото цунами, предизвикано от световната ипотечна и финансова криза.
В този контекст, бодряшкото поведение на правителството, в условия на криза, изглежда цинично неадекватно и би било комично, ако не беше трагично за страната.
Икономиката, както е известно е инертна система и политиката е онзи коректив, който би трябвало да я държи в рамки, полезни за развитието на страната и съдбата на цялото общество.
Липсата на правилна визия или национална доктрина, обединяваща отделните политики е генератор на хаос, в чиито подстъпи се намираме и е предвестник на тотална криза, основен индикатор, за която е липсата на доверие към всички институции.
В края на мандата си тройната коалиция успя на практика да доведе страната до фактическа политическа и икономическа криза и още по-страшно до криза на институционалния модел на страната.

Кое и как доведе страната до този колапс?

(Виж пълния текст в свали като файл)