Глобалната криза
1. Социална Европа е поставена под заплаха – натискът върху нея в бъдеще ще нараства поради обстоятелството, че отделните правителства продължават да предлагат стратегии за излизане от кризата, без да се съобразяват със сериозните социални последици провежданите мероприятия. В момента безработицата при младежите е изключително висока и достига критични равнища – ето защо, ние отбелязваме, че предложения за координирани действия в тази посока все още липсват. А ние много добре знаем, че за спасяването на финансовия сектор бяха положени сериозни усилия.
2. Финансовият сектор, включително и някои фондове за рискови инвестиции продължават спекулациите си с държавни средства и в еврозоната. Тези спекулации трябва да бъдат прекратени чрез обединените усилия на всички институции на Европейския съюз и отделните национални правителства, които трябва в общ фронт да се противопоставят на спекулациите и опитите да се дестабилизира единната европейска валута. За нас това означава повишаване на ролята на държавното управление на финансовите ресурси и преориентиране на начините за повишаване на приходите чрез приемане на нови данъчни закони – като данък върху трансакциите, облагане на получаваните парични възнаграждения под формата на бонуси, облагане емисиите на Евробонове. Европейските институции и националните правителства трябва заедно да поемат отговорността за настоящата финансова криза.
3. Като първоначална стъпка би следвало да бъде одобрен съвместен план с Гърция, който да не предполага единствено работещите да заплащат високата цена на финансовите проблеми на страната си. Управляващите в Гърция са рискували да застрашат стабилността на единната европейска валута – еврото, както и недвусмислено са подменяли и изопачавали пред европейските институции финансовите резултати на гръцката икономика. Подобни действия са вършени най-вече от предходното гръцко правителство. Както вече беше подчертано – на Гърция би следвало да се помогне да подобри своето държавно управление, да ограничи бюджетните си разходи и да приеме един справедлив социален пакт със социалните си партньори.
4. Евроейският социален модел и неговата сърцевина – Европейският социален диалог ще бъдат основни механизми за постигане на споразумение за приемане на мерки за излизане от кризата:
Да поставим на първо място интересите на работещите, не на пазара – това е един от най-важните основополагащи европейски принципи. Например, характерно за повечето страни-членки е необходимостта от реформа в пенсионната система. Тези реформи трябва да бъдат провеждани с цел повишаване устойчивостта и стабилността на системите, а не да бъдат прибързано приемани от управляващите под натиск на конюнктурни пазарни интереси. Реформите в пенсионните системи трябва да бъдат тема на социалня диалог и предмет на социално споразумение и консенсус.
5. Отчитайки тези основни положения основните послания на ЕКП към лидерите на ЕС участници в пролетната среща на върха и относно кризата са:
 „Без паника, продължавайте с приложението“ на предлагания пакет от анти-кризисни мерки за стимулиране на икономиката. Вместо това ние имаме нужда от една стратегия за напредък, основана на план за намаляване на безработицата, най-вече сред младежите, с един нов план за възстановяване, осигуряващ увеличение с до 1% на европейския БВП, план за развитие на нови индустриални политики и на „зелена“ икономика.
 Да разработим програма за подобряване на управлението на държавните бюджети – включително съгласуване на план за Гърция, съвместно с националните социални партньори. Планът за Гърция трябва да бъде справедлив, да защитава интересите на работещите и да осигурява предоставянето на обществените услуги, да създаде условия за премахване на възможностите за данъчни нарушения от богатите и привилегированите социални групи, да премахне недопустимите счетоводни и финансови машинации на някои банки, най-вече на Goldman Sachs и на предишното гръцко правителство. По последния проблем би следвало да бъде проведено обществено разследване.
 Приемане на нови данъчни закони – като данък върху трансакциите, облагане на получаваните парични възнаграждения под формата на бонуси, облагане емисиите на Евробоноe.
 Да ускорим процедурата на разработване и приемане на единни регулаторни механизми за финансовите и борсови посредници както за Европа, така и в международен мащаб.
6. Във връзка с разработваната стратегия ЕС 2020, Европа много внимателно трябва да покаже, че е изпълнила залегналите в 2010 цели и че плановете на Европейския съюз са надеждни и обосновани. Поради факта, че една дългосрочна стратегия би следвало да се ползва като ориентир за дългосрочните задачи, изключително важно е тази стратегия да бъде насочена към борба с причините на настоящата криза – слабата координация между управлението на обществените финанси в отделните страни, алчни за печалби финансови институции, данъчни системи, позволяващи краткосрочни спекулативни операции, необходимостта от нови източници за финансиране на обществените фондове, липса на икономическа компетентност по финансовите въпроси на европейско равнище. В момента, според нас,Стратегията ЕС 2020 не отговаря на тези изисквания.
7. Ние от ЕКП, запознавайки се с текста потърсихме потвърждение за поемане на ангажимент за равнопоставеност – и то този анггажимент да бъде изведен като водещ принцип – равнопоставеност за еднакво заплащане на еднакъв труд, за справедливо данъчно облагане, за равнопоставеност на половете, за равни възможности. Според нас, това са основните предизвикателства, с които Европа ще се сблъска в следващите десет години, както и с демографските и екологични проблеми.
8. В текста ние не забелязахме също точно определение за социална държава и за обществени услуги. А те бяха „героите на настоящата криза“, които позволиха запазването на финансовата стабилност и не допуснаха рецесията да прерасне в депресия. За в бъдеще те трябва да бъдат крайъгълен камък в развитието на ЕС. Тези системи бяха приватизирани и управлението им беше дерегулирано, но въпреки това те успяха да изиграят ролята на мощни ресори за спиране на икономическата рецесия. ЕС 2020 трябва да създаде условия за укрепване и развитие на социалната държава и на обществените услуги в условията на развиващата се пазарна иканомика.
9. По въпросите, свързани с пазара на труда, ЕС 2020 се нуждае от ясна и конкретна визия за Европа, спазваща стандартите на труда, създаваща условия за премахване или поне за намаляване на съществуващите между отделните страни-членки различия, подкрепяща провеждането на колективното трудово договаряне, осигуряваща повече сигурност на работещите, Европа, която не ползва гъвкавостта/сигурността, както беше използвана мобилността на работещите /имаме предвид за намаляване на сигурността на работните места, за улесняване на процедурите на уволнения и преместване, за ограничаване ролята на колективното трудово договаряне в отделните държави/. Ние се нуждаем от една политика на преход в пазара на труда – от днешните работни места към зелените работни места на бъдещето. Необходими са инвестиции за всеки работещ, в неговата професионална преквалификация и обучение. Това също ще бъде наша основна задача за в бъдеще.
10. И накрая, ние искаме още веднъж да подчертаем значението на Европейския социален модел. Съгласно предложението на ЕКП Европейският съюз в момента трябва да предприеме разработването и одобрението на Общ Протокол за Социален Прогрес, които да балансира социалните интереси и тези на единния пазар.