Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност е регламентиран в Глава четвърта “Обезщетения”, Раздел I „Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване“ и Раздел IV “Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).

  1. Лица, които имат право на парични обезщетения при временна неработоспособност.

Това са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест,

  1. Условия за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност.

Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия:

  • към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство,;
  • лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.;
  • да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.
  1. Време, което се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност се включва:

  • времето, през което лицата  са работили при пълното законоустановено за тях работно време;
  • времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
  • времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които е не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
  • времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по 4а, ал. 1 от КСО;
  • времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната;

Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд;

  • времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
  • времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. – до 60 работни дни, за 2021 г. – до 90 работни дни);
  • времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

  1. Задължение на осигурителя да изплаща на лицето възнаграждение за някои от дните от периода на временната неработоспособност.

Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Ако лицето няма изискуемия 6 месечен осигурителен стаж, то няма право и на възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност.

  1. Възнаграждение, от което се определя обезщетението. Начин на изчисляване на обезщетението.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

  • не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
  • е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
  • е ползвало отпуск за отглеждане на дете;
  • е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

За дните, включени в периода от 18 календарни месеца, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

  1. Определяне на нетното възнаграждение.

За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО (за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец). Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.

При определяне на месечното нетно възнаграждение се вземат предвид и средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, както и определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е осигурителният доход, върху който са внесени осигурителните вноски.

Среднодневното нетно възнаграждение за 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал 16 КСО (за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец), се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.

  1. Изчисляване на паричното обезщетение при работа на дневни сменни графици и при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени по часов график.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност при подневно отчитане на работното време се изплаща за определените за лицето работни дни, включени в периода на временната неработоспособност. Паричното обезщетение за временна неработоспособност при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Средночасовият доход за 18-месечния период, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 16 КСО (за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец), се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период. Средночасовото нетно възнаграждение за 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал 16 КСО (за лицата работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец), се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

  1. Определяне на общата сума на паричното обезщетение.

Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност, за които лицето има право на парично обезщетение.

  1. Изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност, когато лицето работи по повече от едно правоотношение или основание за осигуряване.

Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на временната неработоспособност са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията.

Лицата, които работят като осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от един договор или основание за осигуряване при различни работодатели трябва да представят пред всеки от работодателите отделни болнични листове.

  1. Срок за изплащане на обезщетението.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

  1. Давностен срок за изплащане на обезщетението.

Дължимите от държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а когато лицата са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред – не по-дълъг от 3 календарни дни.

Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

  1. Срокове за изплащане от НОИ на паричните обезщетения при временна неработоспособност.

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат на правоимащите лица в срок до 10 работни дни от представянето в НОИ на удостоверенията, приложение № 9 и от постъпването в НОИ на данните от издадените болнични листове. Изплащането на паричните обезщетения въз основа на заявления-декларации също се извършва в срок до 10 работни дни от представянето на документите/данните в ТП на НОИ.