ДО
Г-Н ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И МИНИСТЪР НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

С настоящото писмо представителните организации на работодателите и на работниците и служителите (синдикатите) в България изразяват силното си неудовлетворение от начина на функциониране на Енергийния борд и безотговорното му ползване за обосноваване на вече взети решения.
За съжаление, след две проведени заседания на Борда и избор на членовете на експертните групи към него, се потвърждават нашите опасения, изразени в писмо от 26.08.2014 г. на КТ „Подкрепа“ (приложено), а именно:
– След избора на членове на експертните групи към Борда е видно, че нито един представител на национално представените работодателски и синдикални организации не попадна в техния състав. След наше изрично настояване г-н Антон Иванов (кандидат на КНСБ и КТ „Подкрепа“) беше назначен от т.нар. „държавна квота“.
– Свидетели сме на оформяне на силни лобистки групи както в състава на Енергийния борд, така и в състава на тематичните работни групи към него.
– Факт е, че Енергийният борд вече беше използван за легитимация на вече взето решение за увеличаване на цената на електроенергията от 01.10.2014 г. (изявление на министър Щонов, виж http://video.bgnes.com/view/50941 ). Подобно решение нито е било обект на дискусия, нито е подлагано на гласуване от членовете на Борда, без да споменаваме абсурдното изявление на г-жа Светла Тодорова – председател на ДКЕВР, че размерът на 10 процентовото увеличение на цената на тока бил определен от журналистите.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Ние категорично не приемаме подобен модел на работа. Няма да приемем и да бъдем използвани като бутафорен декор за пи-ар операции, внушаващи, че еднолични решения са консенсусни и зад тях стоят представителите на социалните партньори.
Още веднъж бихме искали да изострим вашето внимание върху факта, че Енергийният борд е натоварен с огромни обществени очаквания и от решенията му произтича сериозна институционална отговорност. Затова предлагаме отново съставът на Борда да бъде реконструиран.
Енергийният борд трябва да бъде конструиран така, че в него да работят организации, които представляват различните обществени интереси и имат необходимия институционален и експертен капацитет.
На първо място – трябва ДА участват представителните организации на работодателите и синдикатите. Освен всичко друго, те представляват в огромна степен самите потребители. Работодателските организации представляват индустриалните потребители in general, а синдикатите представляват не само работещите в енергетиката, но и всички трудещи се потребители на електроенергия.
Следвайки тази логика, на второ място в Енергийния борд би трябвало да участват и организациите на потребителите.
На трето място, но съвсем не по значение, трябва да участват отрасловите/браншови организации на работодатели и на синдикатите от сферата на енергетиката. Организациите на енергийните потребители могат да бъдат третирани или като организации на потребителите или да се третират като отраслови/браншови работодателски организации.
В Енергийния борд НЕ трябва да участват юридически лица, регистрирани по търговския закон (както и гравитиращи около тях нестопански организации), независимо от дела им в произвоството или в разпределението на електроенергията в България. Тези дружества – производители и електроразпределители се представляват прекрасно от съответните браншови и национални работодателски организации.
На практика, Енергийният борд трябва да бъде „три плюс едно“ или направо „четири партитен“. Страни в него трябва да бъдат държавата, работодателите, синдикатите и организациите на потребителите. Юридическите лица – търговски дружества, трябва да се представляват от съответните браншови и национални работодателски организации.
В Енергийния борд трябва да вземем начина на взимането на решения от досегашната законово установена практика в тристранното сътрудничество социалния диалог. Казано по друг начин – решенията трябва да се взимат с консенсус, иначе те просто няма да имат стойност.
Оставаме в очакване на вашия навременен отговор. В противен случай, ще се наложи да преосмислим позицията си относно участие в Енергийния борд.

С УВАЖЕНИЕ,

Асоциация на индустриалния капитал в България:
(В. Велев)
Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес:
(С. Дончев)
Българска търговско-промишлена палата:
(Цв. Симеонов)
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България:
(О. Донев)
Конфедерация на независимите синдикати в България:
(Пл. Димитров)
Конфедерация на труда „Подкрепа“:
(д-р К. Тренчев)