Приета на заседание на Изпълнителния комитет на 5-6 март 2013
Председателят на Комисията Барозу представи „Стратегия Европа 2020 със следните думи, подчертаващи неговите основни амбиции: Стратегията Европа 2020 е стратегията за растеж през следващото десетилетие на ЕС. В понастоящем променящия се свят, ние бихме желали ЕС да се превърне в една умна, устойчива и приобщаваща икономика. Именно тези три взаимно допълващи се приоритета ще помогнат на ЕС и страните-членки да осигуряват високи равнища на заетост, производителност и социална кохезия. Още по-конкретно, Европейският съюз си е поставил пет амбициозни цели, свързани със: заетост, иновации, образование, социално включване и климат/енергия, които е предвидено да бъдат постигнати до 2020 г. Всяка от държавите-членки е определила свои собствени национални цели по отношение на тези области. Стратегията се основава на конкретни действия на равнище ЕС и на национално равнище“.
В първоначалния си коментар относно новото предложение за стратегия Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) изказа сериозни съмнения: „Основен приоритет за всички нас не е зададената 2020 г., а по-скоро приложението на европейско равнище на един по-широк план за възстановяване на работните места, нови схеми за постигане на достоен труд и подсигуряване на обучение, насочени към безработните със специален фокус над младите хора. Всъщност, голяма част от следващото десетилетие ще бъде повлияно от последиците от настоящата икономическа криза. Твърде вероято е безработицата да продължи да поддържа по-високи от предкризисните си равнища поне до 2015/2016 г.; облагането да се повишава, а публичните разходи да спадат, тъй като има дългове със сериозни размери за изплащане“. Тази критична реакция от наша страна се дължи на факта, че в рамките на стратегията няма достатъчно ясна дефиниция и договореност относно това как могат да бъдат достигнати заложените в нея цели.
Въпреки всичко това, синдикатите оказаха своята подкрепа на целите, заложени в Стратегията „Европа 2020“, тъй като стига да бъдат взети под достатъчно сериозно внимание и усилията за постигането им да бъдат полагани в правилна посока, повечето от тях представляват част от вече „традиционните“ цели на синдикатите: заетост, качествени работни места, намаляване на социалното неравенство, на бедността и т.н. От друга страна, стратегията „Европа 2020“ изглежда наистина сложна стратегия. Комплексността й може да бъде разчетена във факта, че тя обхваща: пет цели, осем показателя и седем водещи инициативи. Следователно се повдига и въпроса за цялостната й съгласуваност и ефективността на предвидените за изпълнението й инструменти. Някои от членовете на ЕКП твърдят, че множеството процеси, заложени в нея, дори подкопават ролята на социалните партньори.
Освен това, година след приемането на стратегия „Европа 2020“, бе активиран режим на строги икономии и въплътен в новата структура на икономическо управление, определила сурови условия за фискална консолидация. Оставайки встрани, целите на стратегия „Европа 2020“ бяха преобразувани във второстепенни цели, които могат да бъдат изпълнени в рамките на режима за икономии, но които вече не се считат за задължителни във фискален аспект. Наложително е да бъде повдигнат въпроса относно застоя на стратегия „Европа 2020“ в рамките на новото икономическо управление.

1. В отговорите на въпросника на ЕКП показват недостатъчното участие от страна на социалните партньори
Ангажиментът и участието от страна на социалните партньори в стратегия „Европа 2020“ са идентифицирани като ключ към успешното й изпълнение. Именно поради тази причина ЕКП разпространи своя въпросник с цел да се добие представа и оцени синдикалното участие в процеса. Получените отговори сочат сериозни различия и неравномерност по отношение равнищата на участие.
Първата група от организации-членки на ЕКП, отговорили на въпросника, смятат, че са били консултирани толкова, колкото и при всяка обикновена процедура на консултация. Тази малка част респонденти е доволна от степента си на участие. Втората, доста по-широка група репонденти, са били поканени от правителството си, за да обсъдят изпълнението на стратегия „Европа 2020“, посредством специфични или вече съществуващи постоянни органи за водене на тристранен диалог. Втората група твърди, че политическите документи на правителствата в общи линии остават непроменени по ред различни причини (недобро водене на тристранния диалог, формата за изслушване и дискусия с прекалено много участници и др.). Повечето от тези наши членове подчертават, че тяхното участие трябва да бъде засилено – в смисъл, че предложенията им трябва да бъдат взимани под сериозно внимание. Важна е и третата група от организации-респонденти, която обаче не е била канена по какъвто и да било начин от своите правителства с цел обсъждане или дори само с информационна цел. Към този списък трябва да се добавят държавите-членки, които попадат по режима на Тройката и които не са част от Европейския семестър/процесът „Eвропа 2020“.
Националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки са приети без достатъчното участие от страна на социалните партньори. Преобладаващото мнозинство от нашите организации-членки не са участвали в процеса или темата е била третирана по-скоро като обезпечаване или просто обща дискусия за изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Европейският парламент споделя критичния анализ на ЕКП .
Предложената от Комисията дискусия за Националните планове за заетостта не бе организирана в по-голямата част от държавите-членки. Някои от органзациите са се обърнали писмено към своите правителства, за да се подчертаят необходимостта от подобни национални планове за заетост. В последствие и голямата част от тях не са включени в процеса по приемане на конкретните национални препоръки. Само в две държави (Швеция и Италия) наши организации-членки са били в състояние да повлияят на КСО през 2012 г. и в една държава (Швеция), са били в състояние да постигнат това в рамките на правилния процес за провеждане на консултации със социалните партньори.
Ясно е, че към момента мнозинството от членуващите в ЕКП организации не са участвали наистина в процеса, което поставя въпроса за неговата демократична легитимност. Участието на социалните партньори на национално и европейско равнище не е достатъчно активно и често се превръща просто в една формалност. Начинът за организиране на широки изслушвания не позволява да се взема предвид приносът на социалните партньори, нито изпълнението на националните планове за реформи или други аспекти от стратегията „Европа 2020“. Необходим е друг различен дискусионен процес, за да се даде възможност за предложения и инициативи от страна на социалните партньори, както и те да бъдат чути. Има много за постигане в това отношение. Необходимо е да се преодолее пропастта между амбициозната реторика или добрите намерения и реалността, в която не се изслушват, нито се взимат под внимание становищата ни. Крайното заключение е, че участието на социалните партньори трябва да бъде организирано по един доста по-сериозен начин.

2. „Европа 2020“: притисната между високи очаквания и разочароващи резултати. Изглежда рамката и инструментите за нейното приложение са неподходящи и няма да допринесат за постигането на заложените цели.
При представянето на Стратегията „Европа 2020“ очакванията за нея бяха високи, но първата оценка показва, че основните нейни изпълнители не са били в в състояние да спазят обещанията си. По-голямата част участниците, привлечени към нейното изпълнение са на мнение, че Стратегия „Европа 2020“ не е ефективна, тъй като на практика заложените цели не се считат за задължителни по същия начин като останалите критерии (например – строгите икономии, извикванията за размера на дефицита и др.). Инструментите, и по-специално водещите инициативи, се считат за по-скоро неефективни или само за частично ефективни за постигане на целите, дори съществуват мнения че тази стратегия е чисто политически символ.
Разглеждайки по-систематично различните аспекти на Стратегия „Европа 2020“ забелязваме, че нито „Нови умения и работни места нито инициативата за младежите (въпреки, че и двете са многообещаващи предложения), нито предложенията за индустриалната политика до момента са довели до резултати, които са необходими за постигане на целите. Дори самата Комисия признава в своя доклад за напредъка по изпълнение, че ангажиментите, определени от държавите-членки не са достатъчни, за да се постигнат целите и че резултатите са под очакваните. Въпреки констатацията на Комисията, че ангажиментите, определени от държавите-членки в техните национални програми за реформи (НПР), са недостатъчни, за да бъдат изпълнение повечето от целите на „Европа 2020“, никоя от тези държави не е била предупредена да ревизира своите цели и да си постави по-амбициозни такива.
Скептичната първоначална оценка на ЕКП за неадекватността на рамката на „Европа 2020“ за изпълнение на поетите ангажименти (особено по отношение на заетостта и бедността), за съжаление се оказа правилна. За съжаление няма яснота по какъв начин и какво може и трябва да се подобри, с изключение на погрешната икономическа политика. Повечето участници считат, че въвеждането на по-обвързващи инструменти ще бъде като нож с две остриета, тъй като подобни инструменти ще могат да бъдат използвани срещу по-социална политика и в полза на още по-строго икономическо управление. Но от друга страна съществуват твърдения, че е по-скоро полезно да има подобна Стратегия, защото тя би могла да се прилага като аргумент в полза на една по-социална политика. Затова Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) ще анализира задълбочено ефективността от изпълнението на инструменти на Стратегия „Европа 2020“, като същевременно призовава европейските институции да направят същото.

III. Европейската рамка за управление прави изпълнението на целите на „Европа 2020“ трудно или невъзможно – необходима е промяна в политиките

Много национални партньори посочват добрата воля от страна на техните правителства за прилагане на стратегията „Европа 2020“, но други мислят, че техните правителства дават приоритет на намаляването на дефицита, пред всички останали цели. По принцип, европейската рамка за политика на строги икономии и фискална консолидация се възприема като пречка за напредъка в постигането на целите на „Европа 2020“. Политиката на строги икономии и процедурите за управление на икономиката доведоха до увеличаване на безработицата, бедността и икономическите и социалните неравенства, вместо да доведат до сближаване. Наблюдавайки върховенството на икономическите цели и неолиберализма като цяло, насърчаването на гъвкавата сигурност, бързото увеличаване на фалитите, днес мнозинството не вярва, че Стратегия „Европа 2020“ в края на краищата ще постигне своите цели.
Наистина е необходимо да се инвестира в активни програми и мерки на пазара на труда с идеята за постигане на целта пълна заетост (75%). Но ние добре знаем, че между 2008 и края на 2012 равнището на безработица в ЕС-27 се увеличи около 7% до 10,7%, което се равнява на около 26 милиона безработни хора. В целия ЕС един на всеки петима млади хора е безработен (22%), като младежката безработица е над 50% в някои държави-членки. Това, което е ясно е, че страните с излишъци увеличават разходите си, докато страните с дефицит намалят разходите си. С други думи, има намаляване на активната политика на пазара на труда в страните, където безработицата е най-висока и където най-много има нужда от подобна политика.
Същевременно, за да се постигне целта относно иновациите (в рамките на десетилетие не бе постигната целта на Лисабонската стратегия от 3% в рамките на десетилетие), или целите за относно измененията в климата и в енергетиката са необходими огромни инвестиции, плюс интелигентна и устойчива индустриална политика.
По същия начин, големи инвестиции са необходими за постигане на целите относно образованието и тези за борба с бедността. Настоящата стратегия за девалвация на заплатите, препоръчвана от тройката в съответствие с политиката на строги икономии, се оказа погрешен инструмент. В ЕС-27 повече от 115 милиона души са застрашени от социално изключване, защото при тях е увеличен рискът от бедност, те страдат от тежки материални лишения или живеят в домакинства с много ниска интензивност на труда.
В действителност, новата рамка за управление институционализира структурна възможност за господство на икономическото и социалното управление, Стратегията „Европа 2020“ се включва в Европейския семестър. В най-добрия случай, целите са замислени с цел балансиране или смекчаване на социалните последици от политиката на строги икономии.
Целите на Стратегия „Европа 2020“ отчитат специфичните за всяка страна препоръки, но те не се спазват по същия начин, по който се спазват критериите за дефицита. Необходимо е критериите да се обвързват еднакво, на същата основа като последните, така че никоя държава-членка да не може да ги третира само като предложения.
Настоящите икономически политики се съсредоточени върху погрешни инструменти и мерки за приложение, както насърчаване на ценообразуването, като способ в подкрепа на конкурентоспособността, като подобряване на условията за работодателите. Това в очите на много политици означава прилагане на мерки за подпомагане на растежа и заетостта. От наша гледна точка, насърчаването на трудовата заетост в момента може да бъде постигнато единствено чрез увеличаване на търсенето, другите начини са непродуктивни и по-скоро ще доведат до спад в търсенето, в икономическия растеж и в създаването на работни места.
В заключение можем да обобщим, че е необходима радикална промяна в политиката, за да бъдат преустановени антисоциалните уклони и пристрастия в европейската политика. Ако не се поставят на равна нога икономическите цели и социалното измерение, европейският проект носи риск да създаване една друга – небалансирана структура, която ще застраши постигането на социалните цели.
Ето защо, ЕКП настоява:
Целите на Стратегия „Европа 2020“ да бъдат включени в рамките на една алтернативна и по-балансирана икономическа структура на управление. Целите за заетост, образование, иновации, намаляване на бедността и опазване на климата трябва да бъдат задължителни, както са задължителни тези за фискална консолидация;
Комисията и Европейският парламент да проведат анализ на съобразността и на адекватността на съществуващата рамка и на нейните инструменти за постигане на целите;
Националните и европейските социални партньори са бъдат активно привлечени в процеса на изпълнение на „Европа 2020“ и предложенията на синдикатите да бъдат вземани под внимание.

Приложение: Основните моменти в Стратегия „Европа 2020“
Както ни е добре известно, понастоящем Европа е в период на трансформация. Тежката кризата заличи постигнатия в продължение на много години икономически и социален напредък и изкара на показ слабостите в европейската икономика. В същото време светът се движи с бързи темпове, а дългосрочните предизвикателства като глобализацията, недостатъчните ресурси и застаряването на населението се изострят.

Европа може да успее, ако действа колективно, като Съюз, като превърнем ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване.

„Европа 2020“ предлага визия за социална пазарна икономика на Европа за 21-ви век. „Европа 2020“ съдържа три подсилващи се взаимно приоритета:
 интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и
иновации;
 устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна
икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
 приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

ЕС трябва да реши къде би искал да бъде към 2020. За тази цел са предложени следните водещи цели за ЕС:
 заетост за 75 % от населението на възраст 2064 години;
 инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС;
 постигане на целите 20/20/20 по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30 %, ако условията са подходящи);
 дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40 %;
 намаление броя на застрашените от бедност с 20 млн. души.

Тези цели са взаимосвързани и са от решаващо значение за нашия цялостен успех.

За да гарантира, че всяка държава-членка ще приспособи стратегията „Европа 2020“ към своето конкретно положение, като бъдат превърнати в цели и в начини за тяхното постигане на национално ниво.

Целите отразяват трите приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, но не са изчерпателни: за да бъдат затвърдени тези цели, ще бъде необходим широк набор от действия на национално, европейско и световно равнище.

„Съюз за иновации“ – има за цел да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, за да гарантира превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и работни места;
„Младеж в движение“ – има за цел да подобри постиженията на образователните системи и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда;
„Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ – има за цел да ускори развитието на високоскоростен достъп до интернет и да извлече ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и формите;
„Европа за ефективно използване на ресурсите“ – има за цел да премахне връзката между икономическия растеж и използваните ресурси, да подкрепи преминаването към нисковъглеродна икономика, да увеличи приложението на възобновяеми енергийни източници, да модернизира нашия транспортен сектор и да стимулира енергийната ефективност;
„Индустриална политика за ерата на глобализацията“ – има за цел да подобри бизнес средата, по-специално за МСП, и да подкрепи развитието на силна и устойчива индустриална основа, позволяваща конкурентоспособност в световен план.
„Програма за нови умения и работни места“ – има за цел да модернизира пазарите на труда и да направи гражданите по-способни, като развива техните умения през целия им живот с цел да повиши участието в трудовия живот и постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност.
„Европейска платформа срещу бедността“ – има за цел да гарантира социално и териториално сближаване, така че ползите от растежа и работните места да са споделени в голяма степен и хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване, да имат възможност да живеят достоен живот и да представляват активна част от обществото.

За постигане на резултати има нужда от по-силно икономическо управление. По тази причина, „Европа 2020“ се опира на два стълба: тематичният подход, който съчетава приоритети и водещи цели, и националните доклади, подпомагащи държавите-членки да разработят своите собствени стратегии за връщане към устойчив растеж и устойчиви публични финанси.