„Ние сме за „по-добра регулация“, не и когато третира човешкия живот просто като част от счетоводния баланс, подобно на суровините и материалите.“ – Европейската конфедерация на синдикатите (ETUC) за ТПТИ

Уважаеми дами и господа,

Вече две години текат преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ. Тихомълком беше финализиран и текста на CETA – подобно споразумение между ЕС и Канада. Въпреки това българските институции все още не са обявили своя мотивирана позиция. Нито в преговорния екип, нито в консултативната група успяхме да открием представител на нашата държава, който да прави предложения и да защитава интересите на българските граждани. Крайно обезпокоителен е фактът, че няма и правителствен анализ за потенциалните ефекти от ТПТИ върху българската икономика, екология и социална сфера.
Като част от социалния диалог, КТ „Подкрепа“ до момента не само не е участвала, но и не е уведомена да са организирани дискусии по темата на институционално ниво. Липсата на обсъждане, анализ и позиция оставя усещане в обществото, че се вози във влак без машинист.
Европейската комисия финансира и публикува изследване, което даде основни опорни точки за комуникация по темата. Впоследствие още няколко изследователски екипа изработиха свои анализи, които сочат противоречиви резултати от ТПТИ. По поръка на правителствата на някои европейски държави, държавни университети и научни академии в Европа също оповестиха изследвания за ефектите от договора върху техните държави и ЕС.
КТ „Подкрепа“ намира непрозрачността за основен порок на този договор. Мандатът беше публикуван под напора на граждански протести, година и половина след началото на преговорите. До началото на 2015 година дори евродепутатите нямаха достъп до документите. Сега могат да ги четат в тъмна стая под строгия поглед на надзирател, като преди това подписват декларация за поверителност.
Въз основа на публикуваната и особено на изтеклата информация по преговорите, опасенията ни по отношение на ефектите от ТПТИ са следните:
– Корпорации ще могат да съдят държави (механизма ISDS), ако решат, че законови норми ограничават очакваната от тях печалба.

– Предвижда се създаване на регулаторен съвет, който да одобрява планове за законопроекти, още преди да бъдат обсъдени от националните парламенти.

– Ще се задълбочи намаляването на дела на заплатите като част от БВП.

– Очаква се повишаване безработицата в ЕС. 600-700 хиляди работни места по-малко няколко години след влизане в сила на ТПТИ. Без съмнение това ще засегне и част от нашите сънародници, които понастоящем работят в европейски държави. Ефектът ще е двустранен, но еднозначно негативен:
– ще спре или намалее притока на финансови средства от българи, заети в чужбина
– останалите без работа българи ще се върнат у нас и в случай, че българската икономика не се съживи (а такива тенденции не се забелязват), това ще доведе до още по-голям натиск върху социалните системи и увеличаване на социалното напрежение

– Опасност за трудовите защити. Основна цел на преговарящите е да бъдат синхронизирани стандартите и регулациите във всички области на обществения живот. Все още не знаем как точно се предвижда да стане това и се опасяваме, че вероятността да се приемат по-ниските американски стандарти, е огромна. Накратко различията в областта на трудовото законодателство са следните:
– В САЩ работодателите не са задължени да подписват трудов договор със служителите;
– Работниците могат да бъдат освобождавани по всяко време без посочване на причина;
– Не съществуват ограничения на работното време;
– САЩ не са подписали златните трудови стандарти на Международната организация на труда, припознати и ратифицирани от всички европейски държави.
Имаме нужда от силен контрол за спазване на трудовото законодателство, не от финален отказ от такова. Това са част от причините, поради които американските синдикати се надяват ТПТИ да се подпише, но с европейските стандарти в областта на трудовата защита. В тази връзка ние имаме и цивилизационна мисия.
– Финансова нестабилност. Изчисленията сочат, че приходите в националните бюджети в Европа ще бъдат редуцирани в резултат от премахването на митата в размер на 7,3 млрд. евро. Макар и много ниски понастоящем, търговските тарифи все пак носят някакви приходи, които се ползват за поддържането на обществените системи. Ако тези загуби не бъдат компенсирани, ще се наложи правителствата да увеличат дълговете си.

– Европейска дезинтеграция. Американска продукция ще замени европейската в някои пазари на ЕС. Разкъсването на вътрешнотърговските връзки ще доведе до засилване на процеса на функциониране на Европа на две скорости.
КТ „Подкрепа“ настоява за трезв управленски преглед на състоянието на българските работници и служители, на нуждата от защита на техните права и интереси. Не по-малко важно е да се анализира и икономическото състояние на България, външнотърговските й отношения и техния потенциал. Данните сочат, че износът към САЩ за последните години е в рамките на 1,4% от целия български износ. Експортът по отделни стоки в голямата си част е спорадичен и нестабилен. Основните пречки за увеличаване и стабилизиране на износа са разходите за транспорт, нуждата от поддържане на местен офис, а при някои стоки и разликата в традиционните вкусове на българи и американци. Т.е. няма причина да смятаме, че намаляването на митата и/или стандартите ще доведе до увеличаване на стоковите потоци между България и САЩ.

КТ „Подкрепа“ настоява:
1) Българското правителство да се противопостави на споразумения, които включват ISDS клауза и дават възможност на корпорации да съдят България в наднационален трибунал за приети нормативни разпоредби. Тези дела са непрозрачни, разходите се плащат от държавата, независимо в чия полза е финалното решение. ЕС и САЩ са правови държави. Заобикалянето на националното правораздаване и ползването на термини с неясни дефиниции като „справедливо отношение“ и „непряка експроприация“ е недопустимо.
2) Преговарящите да се откажат от идеята за регулаторно сътрудничество, което позволява на неизбрани от никого експерти да ограничават законодателните инициативи на демократичните правителства.
3) В ТПТИ, CETA и всички подобни договори за свободна търговия основна цел да бъде благоденствието на гражданите, не печалбите на корпорациите.
4) Правата на работниците, колективните трудови договори или другите защити на работниците и служителите, на околната среда и на потребителите в никакъв случай не трябва да бъдат интерпретирани като нетарифни пречки.

Нужно е истинско споразумение между всички държави и съюзи в следните области, които, за съжаление, са изцяло игнорирани в настоящите преговори:
 Гарантиране и подписване на златните трудови стандарти. Те са припознати и подписани от всички държави-членки на ЕС, както и от кандидатките, но не и от САЩ.
 Приемане на регулации за ограничаване на финансовите спекулации. За да предотвратим нова световна икономическа и финансова криза, причинена от тях.
 Данък върху финансовите транзакции. Тази мярка, за която настоява огромна част от европейските граждани, ще бъде ефективна, ако се приложи едновременно от двете най-големи световни икономики. Тя ще отслаби дестабилизиращите резки движения в потоците на горещи пари, които циркулират по света.
 Бойкот на офшорните зони, защото тези места са начин за източване на приходите от националните бюджети и водят до деградацията на националните условия за бизнес и цялостната обществена среда. Забрана за партньорство с фиктивни фирми без дейност от типа „пощенски кутии“.
 Бойкот за внос от страни, в които не се спазват минимални трудови, екологични, хуманитарни и цивилизационни изисквания.

КТ „Подкрепа“ призовава българските евродепутати да не подкрепят Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции в сегашния му вид и на 10 юни 2015 г. да гласуват против договора.
Настояваме българските управляващи да оповестят документите по преговорите, да изготвят анализ за въздействието на ТПТИ и CETA върху икономиката, социалната сфера, екологията и да организират широко обществено обсъждане по темата.
КТ „Подкрепа“ не приема крайностите – краен протекционизъм или неограничен от основни стандарти и принципи „свободен“ пазар. Смятаме, че Европа може да се конкурира с най-добрите на световния пазар, без да отстъпва от своите стандарти. Конфедерацията изразява готовност да се включи активно в изготвянето на алтернативен договор, преговорите за който се водят прозрачно, съвместно със синдикати, работодатели, екологични, социални граждански среди, организации за защита на потребителските права.

С уважение:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“