В последните два месеца сме свидители на огромен брой публикации, медийни изяви и упражнения в реторика, които касаят българската енергетика. Единственият извод от тях е, че системността в развитието на енергетиката ни от десетилетия е силно деформирана от множество фактори и вмешателства. Възможно е негативите от компромисите в миналото да се преодолеят с политическа воля и диалогичност, но натрапчивият фокус върху държавната енергетика, подвеждащите твърдения и неоснователната критика притесняват сериозно работещите в тези предприятия.

Налага се да направим акцент на следните факти:

Електроенергетиката на Родината ни е базирана на два колоса – комплексът около атомната електроцентрала в гр. Козлодуй и Минно енергийният комплекс „Марица – изток“. Това са сложни групи от предприятия, съоръжения, взаимовръзки и живи хора. В тези предприятия се извършват добре планирани дейности, със сериозни, но оценени и управлявани рискове. В следващите 8-10 години тези комплекси ще са важни, необходими и апетитни, защото в тези срокове не е възможно да се изгради дори частична тяхна алтернатива. Не могат да се построят за такова кратко време електропроизводствени мощности, нито може да се гарантират сигурни доставки на ел. енергия от чужбина. Дори и на силно завишени цени.

В атомната енергетика има редица въпроси, чиито отговори не са задоволителни за синдикалистите, но ние определяме един открояващ се проблем: подготовката и задържането на кадри.

В комплекса „Марица – изток“ нещата в това отношение са коренно различни. Там ветрилото от проблеми е широко разтворено и пъстро.

Синдикалните структури на КТ „ПОДКРЕПА“ в региона на „Марица – изток“, след срещи с експерти и дебати на вътрешни организационни форуми, АПЕЛИРАТ за разбиране и ЗАЯВЯВАТ че е необходима промяна.

Недопустимо е в Мини „МАРИЦА – ИЗТОК“:

 От години да не се извършват необходимите дейности за рехабилитацията на старата и грохнала 50-60 годишна техника.

 Да не се закупуват нови машини.

Да не се подменят своевременно консумативи.

Да няма с месеци необходимите резервни части.

Условията на труд да се подобряват в тесен кръг показатели бавно и частично, а да се влошават по повечето показатели бързо и необратимо.

Постоянно да се изтъква отдавна развенчаният мит за огромните заплати, а дори най- отдадените на професията миньори и специалисти да са отчаяни от липсата на перспектива.

 Да има само успокоителни погледи, когато опитни работници споделят, че опасността от обрушване и свлачища се приближава осезателно. Геологията на находището и разработването му по открит начин предполагат множество обезпечени с ресурси инженерни решения и дейности за управление на колосално количество земни маси – откривка и въглища. Рудникът по съществото си е един огромен изкоп и устойчивостта на откосите му е фактор на безопасността от най-висок ранг. Нарушената устойчивост на откосите ще има катастрофални последици.

Всяка година във въгледобивното дружество да не се извършват дейности за поне 50 млн. лв. С натрупване неотложните дейности и инвестиции през 2018 г. са за стотици милиони. Преднамерено безочие е въпреки това да се взема ежегодно дивидент от печалбата, която реално е многомилионна загуба, а Министерство на енергетиката и БЕХ като собственик да имат нелогично и нерешително поведение по тези проблеми. Вече не броим срещите, разговорите, заседанията и декларациите, които са останали без адекватни действия.

 Цената на въглищата да е подценена с 50% спрямо пазарните борсови стойности и с между 15 и 30%, спрямо себестойността, пресметната по методиките на утвърдени консултантски фирми, експертни становища и специалните стандарти.

 Няма как да останем безкритични, когато:

В ТЕЦ „Марица – изток 2“ се полагат неимоверни усилия за стабилността на производството на ел. енергия, а предприятието е на загуба трета поредна година и работните заплати да са без увеличение от 2012 г. За сравнение други две електроцентрали в региона реализират и отчитат печалби от стотици милиони.

Видимите ръководители на държавните дружества, макар и опитни и знаещи производственици, са поставени в положение на изпълнители с много тясна лента на възможни инициативи поради политико- енергорегулаторни ограничения на цените на производството в най-голямата топлоелектрическа централа – ТЕЦ „МАРИЦА – ИЗТОК 2“. Това командаджийство в последните 15 – 20 години изчерпи всички резерви и демотивира персонала безвъзвратно.

 Нашата констатация е:

В минно енергийния комплекс “МАРИЦА – ИЗТОК“ са налице предпоставки за неуправляемо съчетание на геоложки, технически, технологични, транспортни, финансови, екологични и социални рискове с каскадни и катастрофални последици на площ до 100 кв.км. Това застрашава 40% от производството на ел. енергия в Република България. Ако не се вземат спешни мерки, реалното развитие на ситуацията е недостиг на ел. енергия, драстично повишени цени и напрежение във всички сфери на индустрията и обществения живот. Социалната и екологична катастрофа на региона ще е допълнение към общия погром.

Нашите искания са:

                Спешно увеличение на цената на въглищата, добивани от Мини „Марица-изток“ с поне 15% за плавно компенсиране на периодите с неизвършвани разходи и ненаправени инвестиции.

До средата на настоящата година да се премахнат ценовите дисбаланси и недостатъците на действащата система за изчисляване цената на въглищата, добивани от Мини „Марица – изток“.

                Свързано с това увеличение на цената на електроенергията, произведена от ТЕЦ „Марица – изток 2“ с поне 10%, както на регулирания от Енергийните Комисари пазар, така и в дългосрочните договори.

                Изготвяне на план за действие през следващите 10 години, обоснован  с инвестициите за ограничаването на вредните емисии и всички съответствия с новите европейски екологични изисквания.

 Следва да уточним:

ТЕЦ „МАРИЦА- ИЗТОК 2“ има много малък относителен дял на регулирания пазар. Това на пръв поглед “ чудовищно“ увеличение е възможно да не повлияе върху сметките на битовите абонати, ако спекулантите не се наместят отново в пазара и не задоволят с невидима депутатска помощ част от безграничната си алчност.

Стабилизирането на въгледобива и енергопроизводството в комплекса „МАРИЦА – ИЗТОК“ е необходимото условие за достатъчно количество и ниски цени на предлаганата на енергийната борса електроенергия.

Екологичното поведение не е това, което парадно или протестно се демонстрира, а това, което с целенасочени усилия е постигнато. Поведението на електроцентралите е доказано проекологично. Пример за това е, че вече очистваме 97% от сярата в димните газове.

По повод европейското предизвикателство от 98% очистване на сярата, ние апелираме за отсрочка и все още оспорваме процедурите и здравия разум за разхода на толкова средства и усилия, без да има осезателен ефект. Европейската ни принадлежност, обаче, е безапелационна, а с това и изпълнението на европейските норми е задължително.

За стабилността и сигурността на една енергийна система не може да се направят изводи от моментна снимка. Предупреждаваме, че на регионалните енергийни борси може да има краткотрайни преднамерени предлагания на ограничени количества електроенергия от чуждестранни производители, но това е част от дейностите по отслабване на конкуренцията.  АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ И ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИТЕ В „МАРИЦА – ИЗТОК“ са най-силната конкуренция за всички енергопроизводители от съседните държави.

На тези производители зад граница и техните български бизнес помагачи ще кажем, че ще отстояваме с всички сили и средства правото на стабилна, прогнозируема и евтина електроенергия на българските битови и промишлени консуматори.

На българските политици ние заявяваме, че работните места и трудът ни са застрашени и ние имаме правото да ги защитим с всякакви действия, които законът изрично не е забранил, напълно добронамерено към народа, индустрията и родината ни.