Уважаеми господин министър,
Във връзка с Ваше писмо изх. номер 9116-13 Конфедерация на труда „Подкрепа“ предоставя част от предложенията си за промяна на действащото законодателство, които според нас могат да доведат до усъвършенстване на правната уредба в областта на трудовото право и социалното осигуряване.
КТ „Подкрепа“ иска регламентиране на правата на работещите чрез промяна на нормативната база и:
– Въвеждане на регистрационен режим в Инспекцията по труда на ПВТР и ВПРЗ, подобво на КТД;
– Равнопоставеност при отчитане на работното време между работодатели и работещи;
– Премахване на неравностойното положение между работещите на сумирано отчитане и подневно отчитане на работното време чрез въвеждане на „твърди“ почивни дни в графика на работещите на сумирано отчитане на работното време и заплащане на промяната им като извънреден труд;
– Режим на обосновано искане от работодателя при първоначално въвеждане на сумирано изчисляване на работното време;
– Въвеждане на допълнително заплащане за работа на смени и работа при сумирано отчитане на работното време;
– Формирането на постоянна задлъжнялост от неизплатени трудови възнаграждения в порядъка над 60-80 млн. лева разкрива по остър начин неспособността на българското трудово законодателство да гарантира едно от най-важните права на работниците и служителите – своевременното и в пълен размер изплащане на трудовите им възнаграждения.

Относно промени в Кодекса на труда, касаещи колективното трудово договаряне даваме следните предложения:
1. В чл.52, ал.1, т.1 и т.2 да се направят следните промени:
Чл. 52 (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:
1. да преговарят с представителите на синдикалните организации за сключване на колективен трудов договор;
2. да предоставят на представителите на синдикалните организации
а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова,териториална или организационна принадлежност
б) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространението на която би могло да нанесе вреди на работодателя,
може да бъде отказано или направено с искане за поверителност.
Мотивите ни за това са, че разпоредбата на чл.52 ал1 т.1 и т.2 е неточна, и е необходимо редактиране. Неточно задълженията на работодателите по т.1 и т.2 са отнесени към „представителите на работниците и служителите“. „Представители на работниците и служителите“ са избраните от Общото събрание по чл.7 ал.2 и чл.7а от КТ.
Не тези „представители на работниците и служителите“ са визирани в чл.52 ал.1, т.1 и т.2 в КТ, защото те не участват в колективните преговори.
„Представители на работниците и служителите“, които има предвид чл.52 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са представителите на синдикалните организации, които участват в колективните преговори.
2. Чл. 57 от КТ, озаглавен „Действие по отношение лицата“ регламентира действието на КТД само спрямо работниците и служителите, било в качеството им на членове на синдикални организации, страна по договора, било в качеството им на присъединили се към действието на КТД. Сериозно внимание заслужава една бъдеща регламентация на действието на КТД спрямо работодателите и в частност в случаите на договаряне на отраслово и общинско равнище.
На практика в чл. 57 няма правила относно прилагането на КТД спрямо работодателите. Предложението се фокусира около идеята да се вмени задължение за прилагане на отраслово/браншово или общинско КТД от работодатели, които не членуват в работодателска организация, в случаите, когато при съответния работодател функционира синдикална организация, която е поделение на представителна синдикална организация страна по съответния отраслов/браншови или общински КТД. В тази хипотеза не се включват случаите на разпростиране на действието на КТД.
Предложенията разисквани във връзка с действието на КТД спрямо лицата, касаят процедурата по присъединяване, регламентирана в чл. 57, ал.2.
Най-благоприятният вариант според изразените становища би бил осъществен чрез следното проекто – предложение за изменение на текста на чл.57 от КТ:
Чл.57, ал.2 се изменя, като придобива следната редакция:
(2) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора и след заплащане на присъединителна вноска, определена в договора.
В чл.57 се създава нова ал.3 с текст:
(3) Редът и условията за присъединяване, както и размерът на присъединителната вноска се определят от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
В чл.57 се създава нова ал.4 с текст:
(4) Средствата от присъединителните вноски могат да се използват само за социално подпомагане на работници и служители, ползващи се от клаузите на колективния трудов договор.
В чл.57 се създава нова ал.5 с текст:
(5) Работници и служители, които не са членове на синдикална организация страна по договора или присъединили се по реда на ал.1 не могат да се ползват от права и задължения, произтичащи от сключения КТД, освен ако за същите съществуват други правни основания.
3. В чл.59, 399, 404 и чл.414 предлагаме следните промени:
Чл.59. Страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото той се прилага, могат да предявят искове пред съда за претърпени от неизпълнението му вреди и/или пропуснати ползи.
Контрол за спазване на трудовото законодателство
В чл.399, досегашната ал.2 става ал.3, създава се нова ал.2 с текст:
(2) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява контрол върху сключването и изпълнението на колективните трудови договори.
Принудителни административни мерки
В чл.404, ал.1 се създава нова точка 10 със следния текст:
10. да дават задължителни предписания на работодателите и органите по назначаване в случаите на неизпълнение на задълженията по чл.52, ал.1.
Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство
В чл.414, се създава нова ал.6 с текст:
(6) Работодател, който наруши разпоредбите на чл.52, ал.1, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 5000 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
Мотиви:
Разпоредбите на чл.52 от Кодекса на труда е препоръчително да бъдат анализирани относно реализацията и гарантирането на съществуващите и към момента задължения на работодателя да преговаря със синдикатите и да предоставя информация. Част от проблемите, преграждащи възможността за ефективна реализация на правото на колективно трудово договаряне са породени от:
– неизпълнението или забавяне изпълнението на задължението да се преговаря;
– неизпълнение или непълно/неточно изпълнение на задължението за предоставяне на информация, необходима за договарянето.
Трябва да се обърне внимание на санкцията предвидена за неизпълнение на тези задължения. Чл.52, ал.2 от КТ предвижда, че „при неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди“. В тази си редакция, текстът предполага формулиране на претенция за причинени вреди по съдебен път и на практика е неприложим, а следователно не гарантира изпълнението, а още по-малко позволява ефективно санкциониране на неизпълнение от страна на работодателя.
Извод: трябва да се търси решение на проблема чрез вменяване контрола по процедурите свързани с колективното трудово договаряне в компетентността на ИА „ГИТ“. Нужно е ясно и недвусмислено формулиране на подведомственост на този контрол като част от цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство, което сега не е така. Във връзка с действащият неприложим текст на чл.52, ал.2 от КТ, работната група дава предложение по-долу в становището – чл. 399, 404, 414 от КТ.
Според сегашната редакция на чл.59 от КТ „При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага“, т.е. контрола по изпълнението на КТД е отново поставен изцяло в подведомственост на съда, което го прави бавен и труднодостъпен за работниците и служителите/синдикатите. Отделно от това възникват проблеми с формулиране на претенцията и обекта на исковете.
Извод: Контролът по изпълнението на КТД да се вмени на ИА „ГИТ“, а съдебния контрол да съществува като възможност за удовлетворяване на материален интерес, изразяващ се в претърпени вреди и пропуснати ползи от неизпълнението.
С горните предложения ще се постигне достатъчна гарантираност на процедурите свързани с реализацията на задълженията за водене на преговори и предоставяне на информация. В допълнение, би се предоставила възможност за разрешаване на още един сериозен проблем при процедурите по колективно трудово договаряне, а именно ограничаването от страна на работодателя на предмета и съдържанието на исканата информация и избирателното й предоставяне в ограничен обем. Наличието на възможността за налагане на принудителни административни мерки, ще позволи да се сезира ИА „ГИТ“, която да разпореди предоставянето на информацията в искания обем.
В по-далечно бъдеще може да се мисли за възобновяване на идеята за изграждане на специализирани съдилища за разглеждане на колективни трудови спорове, които да осъществяват специализиран контрол и върху сключването и изпълнението на КТД. Към днешна дата това е трудно постижимо.
4.Чл.272, ал.2 от Кодекса на труда „Със съгласие на работника или служителя работодателят удържа от трудовото му възнаграждение суми представляващи ежемесечен членски внос за синдикалната организация. Сумите се привеждат от работодателя ежемесечно, по сметка на синдикалната организация, в която работникът или служителят членува.“
Мотиви:
Гъвкавите форми на заетост и гъвкавите форми на организация на работното време заемат все по-голям дял в организацията на пазара на труда. Това е съпроводено с доста сериозни промени в българското трудово законодателство, които се осъществиха в последните 3 години, във връзка с приложението на Глобалния пакт на заетост, приет на 98 сесия на Международната Организация на труда в Женева, през 2009 г. Констатациите на всички членки на МОТ са, че новите икономически реалности налагат балансирано огъвкавяване на работното време и въвеждане на повече мобилност в организацията на труда. Във тази връзка в България, още през септември 2009 г., социалните партньори приеха антикризисни мерки, с цел адаптиране към новите икономически реалности и по-безболезнено излизане от кризата. Вече масово се прилага гъвкавото работно време за цели отрасли – ЖП, градски, въздушени и автомобилен транспорт. Освен това в повечето от икономическите дейности като въгледобив, рудодобив, металургия, поддържане на електрическата мрежа, производството на електричество, химическата промишленост и др., самият технологичен процес налага многосменен режим на работа. На практика, все по-често се прилага сумарното работно време в организацията на работа. В други случаи разнообразната дейност по производството, бизнеса и услугите на различни фирми, е обособена на различни площадки и терени.
Всички тези обстоятелства налагат работодателят да оказва съдействие на синдикатиете в работата им по събиране на членския внос. На основание чл.46, ал.2 от Кодекса на труда, се предвижда, че „работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им“.
Предлагаме задължението на работодателя за привеждане на сумите да бъде скрепено със срок за изпълнение и то да е дължимо ежемесечно.
*
Регламентирането на колективното трудово договаряне за държавните служители в стратегически план е от първостепенно значение за запазване и развиване на нивото на синдикализация, доколкото в бюджетната сфера са секторите, в които броя на синдикалните членове в процентно съотношение е най-висок и най-стабилен, което се потвърждава и от данните за преброяването. Липсата на ясна и категорична регламентация на правото на колективно договаряне за държавните служители води до непрестанен отлив на синдикални членове и затруднява все по-сериозно синдикалната дейност в бюджетната сфера.
Във тази връзка предлагаме, държавата да ратифицира:
Конвенция номер 154 относно колективното трудово договаряне,1981 г.
Конвенция номер 151 относно трудовите отношения в държавната служба,1978 г.
Конвенция номер 154 акцентира върху насърчаване на колективното трудово договаряне и ратификацията ще даде допълнителни мотиви и основания за успешно предприемане на следващи законодателни инициативи, както в Закона за държавния служител, така и в уредбата на колективното трудово договаряне в Кодекса на труда.
Предлагаме проекто-предложение за изменение на чл. 46 от Закона за държавния служител:
Чл.46а (нов) (1) Въпроси на служебните и осигурителни отношения на държавните служители, които не са уредени с повелителни норми на закона, могат да се уреждат с колективен трудов договор.
(2) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който органът по назначаване е обвързан.
Инициативата за подобно допълнение в Закона за държавния служител може да се реализира и едновременно с искането за ратификация на Конвенция 154, доколкото регламентирането на колективното трудово договаряне за държавните служители е от неотложен порядък.
Необходима е инициатива за ратифициране и на Конвенция на МОТ, с която България все още не се е ангажирала:
Конвенция номер 155 относно безопасността и здравето при работа, 1981 г.
Тази конвенция задължава държавата и работодателите да гарантират, че работните места, машините и оборудването са безопасни и без рискове за здравето.

Предлагаме и следните групи промени в социалното осигуряване:
1. Изготвяне на точни актюерски разчети и обсъждане със социалните партньори на дългосрочен план за плавно повишаване на осигурителните вноски до преодоляване на дефицита в бюджета на ДОО, като още от началото на 2015 г. се предприемат следните нормативни промени:
-повишаване на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1.2 процентни пункта и на фонд „Безработица“ с 1 процентен пункт;
-установяването на вноската за фонд Гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя на 0.5 на сто;
-установяването на нулева вноска за универсалните пенсионни фондове на допълнителното задължително пенсионно осигуряване (втори стълб) чрез извършване на необходимите промени в чл.157, ал.1 КСО и връщане на разпоредбата преди 2005 г., съгласно която размерът на осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване;
-създаване на солидарен професионален пенсионен фонд в НОИ за работещите при тежки условия на труд и установяването на осигурителна вноска в него съответно на 15 на сто за първа и 10 на сто за втора категория труд;
-усъвършенстване на системата за договаряне на минималните осигурителни доходи, които да се превърнат в минимални работни заплати по основни икономически дейности и групи професии;
-усъвършенстване на участието на държавата в пенсионното осигуряване с 12 на сто осигурителна вноска;
-установяването на задължение да се плащат осигурителни вноски върху всички доходи от труд и премахване на максималния месечен размер на осигурителния доход (сега – 2 400 лв.);
-криминализиране на умишлено укритите осигурителни вноски.

2. Предприемане на спешни мерки за премахване на неефективното, нецелесъобразното и незаконосъобразното изразходване на осигурителните приходи чрез:
-усъвършенстване на експертизата на работоспособността, особено на трайната (ТЕЛК и НЕЛК);
-финансиране от държавния бюджет на всички плащания чрез ДОО, които имат характер на социално подпомагане;
-преустановяване на практиката за изплащане на еднократни и периодични социални помощи (коледни, великденски и др.) чрез и за сметка на осигурителната система;
-финансиране от държавния бюджет на разликата между действителния размер на пенсиите и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

3. Повишаване на критериите за достъп до осигурителните плащания с оглед гарантиране на финансовата устойчивост на осигурителната система чрез:
-възстановяване на плавното повишаване на възрастта за пенсиониране за мъжете и жените от 65 години и 8 месеца до 67 години, при запазване на изискването за най-малко 15 години действителен осигурителен стаж за придобиване право на пенсия (чл. 68, ал.3 КСО);
-възстановяване и усъвършенстване (без изискване за минимална възраст) на т. н. точкова система за предсрочно и гъвкаво пенсиониране на работещите при обичайни условия на труд, но с акумулиране на постигнатото досега увеличение на точките (стаж и възраст) за мъжете от 100 на 102, а за жените от 94 на 96 точки;
-въвеждане на точковата система за всички категории лица, които сега придобиват право на пенсия без оглед на възрастта.

4. Подобряване на адекватността на осигурителните плащания чрез:
-увеличение и установяване на минималния размер на обезщетението при безработица на 60 на сто от минималната работна заплата за страната;
-определяне на обезщетението за отглеждане на дете до две – годишна възраст на една минимална работна заплата за страната;
-възстановяване и развитие на семейното подоходно облагане;
-премахване на тавана на пенсиите, определени за осигурителен стаж, положен изцяло след 1 януари 1997 г.;
-преизчисляване през 2017 г. на всички пенсии с актуалния среден осигурителен доход за 2016 г. и с повишената от 1.1.2017 г. тежест в пенсионната формула на всяка година действителен осигурителен стаж от 1.1 % на 1.2 % (чл.70, ал.1 КСО);
-усъвършенстване на функционирането на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.

С уважение:
Д-р Константин Тренчев
Президент на КТ Подкрепа