Непосредствен резултат от разразилата се икономическа криза е възникналата силна нагласа за повишаване участието на работещите в управлението и взимането на решения в Европа.
Както добре знаем, една от основните причини за настоящата глобална криза е обстоятелството, че системите на трудово законодателство не успяха да се задействат, като компенсиращ механизъм за предотвратяване задълбочаването на икономическите неравенства и спада в синдикалната плътност.
Засилването на правомощията на работещите чрез създаване на възможности за повишаване на тяхното участие в управлението, би могло да помогне за подобряване баланса на икономическите системи.
Мерките за насърчаване участието на работниците и служителите трябва да се съсредоточат едновременно както върху процедурите информиране и консултации, така и за повишаване активността при вземане на решения на всички управленски равнища в рамките на Европейския съюз, например в Европейското дружество (EД), в Европейското кооперативно дружество (ЕКД) и в Европейското частно дружество (ЕЧД), което предстои да бъде регламентирано.
Договорът от Лисабон предлага ясна законодателна рамка за повишаване участието на заетите и за приемане на европейски минимален стандарт като неразделни елементи на Европейския социален модел.
Правото на работниците и служителите за участие е фундаментално право в Европа. В момента в различните държави-членки действат различни норми по отношение правилата за участие на заетите и следователно е наложително да бъде създадена европейска рамка и да бъде приета една обща европейска правна форма.
С цел създаване на възможности предприятията с общностно измерение и останалите дружества да се възползват от привилегиите на европейския вътрешен пазар и за насърчаване участието на работещите при вземане на решенията е необходимо да бъде създаден нов общ европейски минимален стандарт за участието им. Този европейски минимален стандарт следва да предотврати възможностите номинирането и разпределението на местата, определени за представители на работниците в тези, да може да бъде осъществявано единствено с цел да бъде намалено представителството на наетите лица. Освен това е необходимо да гарантираме запазването на установените вече добри практики в случаи на сливане или преструктуриране на компании с различни юрисдикции. Правно основание на подобна директива следователно трябва да бъдат както изискванията за провеждане на социална политика, така и изискванията за регулиране на единния вътрешен пазар. В допълнение, тази директива трябва да бъде разглеждана като част от процеса на прилагане на Хартата на ЕС за фундаменталните права, тълкувани в светлината на преамбюла на Договора за ЕС /5-то съображение и член 151.1/.
В директивата трябва да бъде посочен праг с минимално изискване за участие на представителите на работниците и служителите. Този праг не би следвало да бъде твърде висок с цел тези стандарти да бъдат приложими в повечето държави-членки. Същевременно с тази директива трябва да бъдат определени също минимални изисквания както по отношение процедурата за установяване на механизъм за участие на заетите, така и минимално изискване за степента на ангажираност на това участие. В допълнение трябва да съществуват възможности чрез споразумения между социалните партньори да бъдат приспособявани различните национални традиции и практики.
Най-важният момент за нас е, че трябва да бъдат предложени такива текстове, които да създават условия в случаите, в които съществуващи национални предприятия /компании се преобразуват в европейски, най-удачният и силен модел за участие на работещите да бъде задължителен за прилагане в новото дружество. Следователно, в новата директива трябва да бъдат посочени критерии за оценка на тези модели и ефективността от участието, както основание за предоговаряне в случай на структурни промени в предприятието.