Повече усилия за повишаване на производителността в икономиката е най-добрият механизъм и за повишаване на доходите на трудещите се. Това подчерта министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, който проведе срещи с ръководствата на двете на национални синдикални организации – КТ „Подкрепа“ и Конфедерацията на независимите синдикати в България. Разговорите бяха по инициатива на новия екип в Министерството на икономиката и индустрията, като целта е да се набележат спешни действия за следващите два месеца.

В централата на КТ „Подкрепа“ министър Стоянов разговаря с президента инж. Димитър Манолов. Двамата обсъдиха предизвикателствата в областта на икономиката, които все повече се отразяват и на трудещите се – инфлационните процеси, цените на горивата и материалите. По-конкретно бе обърнато внимание на кризата в икономиката, заради проблемите със снабдяването с природен газ и необходимостта за предприемането на спешни съвместни мерки за преодоляването й. Президентът на КТ “Подкрепа” акцентира върху необходимостта от стабилизиране на държавните дружества в състава на ДКК, както и на самата ДКК, заради необмислените действия в тях в последните месеци.

„В краткия срок, който имаме за действие, считам, че най-разумно е да се опрем на опита на синдикалните и работодателските организации, за да набележим най-верните решения“, подчерта министър Стоянов. От своя страна Димитър Манолов изрази готовност експерти на синдикалната организация да се включат в обсъждането на всички набелязани от Министерството на икономиката и индустрията теми. Двамата се договориха през следващата седмица да бъде проведена нова среща между тях, в която да се включат както експерти на министерството, така и представители на индустриалните федерации на КТ „Подкрепа“, за да се навлезе в дълбочина по набелязаните области.

По-късно през деня министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов и президентът на КНСБ Пламен Димитров обсъдиха приоритетите на страната в икономически и индустриален план до провеждането на парламентарните избори през есента. Дискутирани бяха възможните решения на газовата и енергийната кризи, като от организацията поставиха въпроса и за липсата на яснота по отношение на плана за възстановяване и устойчивост. Поставен бе акцент и върху необходимостта от качествен диалог между правителство, синдикати и работодатели.

Пламен Димитров коментира първия знак за глобална рецесия, а именно намаляването на цената на металите. По думите му обаче в България все още не е стартирала подобна тенденция. Въпреки това липсата на доставки и енергийният крах не очертават позитивни прогнози за страната. „Най-евтиният газ е неизползваният газ“, каза президентът на КНСБ. Той повдигна и темата за компенсациите на небитовите потребители.

Според него в текущата кризисна ситуация е невъзможно намаляването на въглеродните емисии на страната с 40% до 2026 г. Либерализацията на цените на тока е другият процес, за чието протичане няма яснота. Президентът на КНСБ постави и въпрос дали най-бедната държава в ЕС може да поеме борсови цени на електроенергията. Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов пък изтъкна, че Министерството на икономиката трябва да има водещата роля в Консултативния съвет за Зелената сделка.

Министър Стоянов изтъкна, че експертността при синдикатите е на много високо ниво. „Ще разчитаме на взаимодействие с вас, на подкрепа от страна и на синдикатите, и на работодателите. Вие можете да прецените какво да подавате към нас, кои цели са реалистични и кои действия са крайно необходими“, заяви той.

Определяне на механизъм за газа е нужен, a кабинетът припознава темата като от първостепенна важност, което се доказва и със създаването на Щаба в енергетиката, каза Никола Стоянов. Той подчерта още, че ще фокусира усилията си върху реално изпълними мерки. В работата си ще търси непрекъснат диалог със синдикати и работодатели за намирането на най-добрите решения.