Днес президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов – официален делегат на българските работници и служители, изнесе своя Доклад за България пред делегатите от 187 страни, участващи в 108-та Международна конференция на МОТ в Женева, която се провежда от 10 до 21 юни 2019 г.

__________

Уважаеми господин Председател,

Уважаеми дами и господа Делегати,

Бих желал най-напред да Ви поздравя от името на българските работници по повод 100-годишния юбилей на Международната организация на труда – организацията, която в световен план допринесе най-много за защита на трудовите права на работниците чрез своята активна нормотворческа дейност, създадените контролни механизми за гарантиране на тези права и трипартидна структура на социален диалог.

В същото време днес МОТ следва да отчете всички предизвикателства, които поставя новият дигитален свят. Организацията трябва да реагира адекватно на тях, като развие и засили създадената от нея система за защита на правото на труд в противовес на засиления натиск върху работещите. Трябва да се формулират нови задължения за държавите, които да отчетат променените условия на труд и да се създадат ефективни гаранции за достойно човешко съществуване на хората и техните семейства.

България е сред държавите, в които рискът от бедност за населението е над средното за ЕС равнище – всеки трети българин е застрашен от бедност и социално изключване, неравенствата и поляризацията между социалните групи в обществото ни се задълбочават. Основният риск за работещите в България се определя от ниските възнограждения и условия на труд. Следователно, крайно време е да осъзнаем, че борбата с бедността, социалното изключване и неравенствата, е ключовата предпоставка за запазването и развитието на човешкия капитал, за икономически растеж и напредък на нашата страна.

Социалните трансфери имат слаб ефект върху неравенствата, тъй като са недостатъчни  и твърде ограничени. В България няма ясен и дългосрочен механизъм за повишаване на минималните доходи, на които разчита голяма част от населението. Данъчната система не се справя с бедността, а облагодетелства богатите. Независимо от сравнително стабилните финансови показатели, съчетани с устойчив икономически растеж и ниска безработица, относително слабият преразпределителен ефект от плоския подоходен данък, както и ниското равнище на разходите за социална закрила, продължават да задълбочават неравенствата и увеличават  бедността, като също оставят всеки десети работещ българин в капана на „работещите бедни“.

Като представители на работещите, ние настояваме нашето правителство да поеме ясен политически ангажимент и предвиди извън финансовите ресурси по европейските структурни фондове, целево национално финансиране за провеждане на активни и адекватни политики за изпреварващо повишаване на доходите от труд в България и сближаването им към средноевропейските.

Държавните политики относно преразпределението на приходите в бюджета трябва да бъдат променени в посока постигане на по-справедливо преразпределение между капитала и труда на създадената в страната ни добавена стойност. Тези приоритети трябва да бъдат основни в близка и средносрочна перспектива, за да постигнем реално нарастване на работната заплата, без да допуснем намаляване на конкурентоспособността на националната ни икономика.

Сред основните предизвикателства пред защитата на достойния труд в България остават: заплащането на нощния труд; проблемите при прилагането на сумираното изчисляване на работното време; непрекъснатото иницииране от държавата на необосновани промени на трудовото законодателство на парче под натиска на едрия капитал.

През изтеклата година българската държава отказа увеличение на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд. Не бе прието синдикалното предложение тази добавка да се обвърже с размера на минималната заплата и през 2019 г. да бъде 0.5% от минималната часова ставка. Изследванията показват, че вредата от нощния труд е по-голяма от предполаганата до сега – той повишава многократно риска от производствени аварии и трудови злополуки. Трудещите се през нощта са изложени на значително по–висок риск от редица здравословни проблеми в сравнение с работещите през деня. Научно доказана е и корелативната връзка между дългосрочния нощен труд и появата на редица заболявания у хората, които го полагат. Нощният труд уврежда здравето, а в България неговото заплащане е унизително.

Проблем за гарантиране правото на достоен труд на българските работници продължава да бъде и сумираното изчисляване на работното време /СИРВ/. Осъществената значителна либерализация на СИРВ в минали години с цел да се подпомогнат работодателите в условията на сложни икономически условия в периода на преход, се отрази много неблагоприятно върху работниците, като има отклонение от международните стандарти за работното време. СИРВ е начин на отчитане на работното време, което води до превишаване на допустимите работни часове на ден и на седмица, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, така че да се запази балансът на работното време и свободното време средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Такова превишаване на работните часове съгласно стандартите на МОТ се допуска в дейности, чието непрекъснато функциониране поради естеството на работата, трябва да бъде осигурено от последователни смени. В българското трудово законодателство това ограничение отпадна. Практиката стана още по–разширителна. Установяват се системно сериозни нарушения, свързани с неспазване ограниченията на работните часове за отчетния период и генериране на принципно забранения извънреден труд.

През изтеклата година държавата, в лицето на Министерство на труда и социалната политика, за пореден път предприе голяма кампания за промени в основния трудов закон, като през последните години такива необосновани правителствени инициативи за промени в трудовото законодателство стават системна практика. Те са продиктувани от натиск на инвеститори и в повечето случаи са насочени към ограничаване на права на работниците. Едно от предложенията в посочения проект за изменение на трудовия закон бе да се увеличат законово допустимите часове за полагане на поначало забранения извънреден труд. В преговорите бизнесът стигна още по–далеч – някои негови представители поискаха да се създаде законова възможност за полагане на извънреден труд по желание на самите работници. Досещаме се, че работниците ще бъдат подложени на натиск да „пожелаят“ сами извънредния труд. Разбира се, всичко това противоречи и на конвенциите на МОТ. Благодарение на острото противопоставяне на синдикатите, бе прекратен диалогът по предлаганите от държавата промени на трудовото законодателство.

Всичките ни усилия обаче са компрометирани от глобализационните процеси – капитали и производства се изнасят към държави с по-ниско заплащане, в които често не се спазват никакви трудови стандарти. Подкопаването на условията и трудовото законодателство в България до голяма степен е резултат именно от надпреварата коя страна ще направи по-сериозни отстъпления от трудови права, за да привлече инвеститори.

Време е да спрем този поход към дъното. Но това може да стане само със съдействието на социалните партньори от всички държави и континенти. Например с налагане на социални санкции за внос на стоки от държави, които не спазват базови трудови права и установени от МОТ минимални трудови възнаграждения. Глобалните промени изискват глобални усилия.

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми дами и господа Делегати,

От всичко изложено следва да си дадем сметка, че засилване на ефективността на социалния диалог и ролята на социалните партньори са един от гарантите за правото на труд в условията на гъвкавост на труда и премахане границите между професионален и личен живот. А ролята на МОТ за това, като стожер на трипартизма, остава водеща в световен мащаб.

Пожелавам ползотворна работа на Сесията и благодаря за вниманието!