Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ смята, че изработеният проект на Наредба за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование изразява дискриминационна политика към педагогическите специалисти, работещи в различните населени места. Предложеният проект вече генерира социално напрежение поради налагането на административен подход в личния избор за работа в желано населено място от учителите. Проектът традиционно не е съгласуван със социалните партньори на Отраслов съвет, а идеята пътуващите учители от малки населени места към големи градове да кредитират училищните бюджети, катализира и без това нарастващия проблем за дефицит от педагози.

Проектът е изработен на основание чл.219, ал.5 от закона на г-жа Милена Дамянова, като вероятно цели с икономическия ефект от спестените от транспорта на учителите пари „да се постигне приоритетното финансиране на отрасъл образование“. Безспорно, не са ясни критериите, по които са дефинирани  населените места с население до 5000 души като малки.

Синдикат „Образование“ направи предложение за промяна на проекта за Наредба за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование, като поиска категорично да отпадне терминът „малки населени места“. Възстановяването на транспортните разходи в приоритетния отрасъл образование, трябва да бъде безусловно към всички пътуващи учители.

С тази промяна, на принципа на възстановяване на транспортните разходи само на живеещите в „големите“ градове, се катализира дефицитът от учители- специалисти и се намалява шансът млади учители да влязат в образователната система, а учениците се лишават от качествено образование и преподаватели.

В резултат на това, че не се зачита, както винаги, гласът на учителите и техните организации – синдикатите, се генерира липса на кадрова политика. Българските учители са със средна възраст 59 години, а младите са неподготвени и нежелаещи да влязат в системата. Хилядите истински добри учители все по-трудно могат да се отдадат на призванието си да се докоснат до сърцето и душата на детето и ученика, защото са обкръжени от административна мъгла и нормативно-учебникарски хаос.

Всичко казано до тук доказва познатата хипотеза, заложена в Закона за предучилищното и училищно образование и прилежащите държавни стандарти, че приоритет във всички промени и нови нормативни документи е не качественото образование, а пестенето от парите за ученици и учители за други, „по-важни“ за държавата, финансови дейности.

 

ЮЛИЯН ПЕТРОВ

Председател на СО „Подкрепа“