Състояние на младежката безработица в Европа

Младежката безработица е един от най-тежките проблеми в Европа. В настоящата икономическа и финансова криза, липсата на възможности за работа засяга най-вече младите хора в сравнение с останалите обществени групи. Този факт най-ясно се вижда в равнището на безработица и все по-нарастващата несигурност сред младежите. В Европа повече от 5,68 милиона млади хора са безработни. Средният процент на безработицата при младежите (23,4%) е над два пъти по-висок, отколкото за населението като цяло (10,7%). Още преди кризата, процентът на младежка безработица беше относително висок (17% в сравнение със 7% през 2008г.). Тези от младежите, които имат работа са най-вече временни работещи или работят на непълно работно време. На практика 42% от тях са на временен договор и 32% на непълно работно време, като най-вече това се отнася за младите жени. Това показва, че има структурни причини, включително липса на възможности за трудова заетост, особено в някои региони, които правят изключително трудна за младите хора интеграцията на пазара на труда. Кризата изостри проблема с безработицата сред младите в много страни, особено за групите в неравностойно положение. В някои страни, в момента повече от половината от младите мъже и жени са вече безработни. Съществува ясно изразена необходимост от действия за осигуряване на повече работни места и то на по-добри работни места за младите, за да се избегне и стагнацията пред икономиката и европейското общество като цяло.

При влизането си на пазара на труда много млади хора нямат трудов стаж. Ето защо е необходимо да се разгледа въпросът с тяхното бързо интегриране на пазара на труда. В допълнение липсата на основни умения, на целенасоченост на професионалното и квалификационно образование, както и съществуващото негативно отношение към образователното и първоначално професионално обучение могат да направят още по-трудна първоначалната интеграция в пазара на труда. Постоянните трудови договори са преобладаващата форма на трудовите правоотношения. За някои младежи временните договори могат да бъдат полезен трамплин към пазара на труда. Поради това е важно да бъдат подкрепяни младите в развитието на тяхната кариера, за да бъде намален делът на тези хора, които могат да се окажат блокирани, без дългосрочна перспектива. Ние, социалните партньори трябва да ги подкрепим в това отношение и да гарантираме, че ще се прилагат адекватни защити и към тези договори. По-дългите и непредсказуеми преходи на пазара на труда може да окажат отрицателно въздействие върху доверието на младите относно бъдещето им и да повлияят на ежедневния им живот, най-вече върху увереността им да имат постоянен доход, страхът от риск от бедност или от възможност да се създаде семейство, както и по отношение на здравето. В допълнение безработните и без адекватна социална закрила млади хора все повече зависят от своите семейства, за все по-дълъг период от време и е по-вероятно да изпаднат в бедност. Според Eврофонд разходите на 7,5 тези милиона млади хора (15-29 години), които са напуснали училище, които не се обучават или които са безработни, са повече от 153 000 000 000 евро годишно, 1,2% от БВП на ЕС. Ние не можем да пропусне за използваме потенциала на такава голяма част от младото поколение европейци. Ако този риск се материализира, европейските икономики ще загубят част от своите млади кадри и те ще попаднат в социална изолация. Същевременно, това ще подкопае конкурентоспособността и иновационния потенциал на Европа за десетилетия напред. Част от решението на тези проблеми се крие в активните политики на пазара на труда. Но те не са възможни без сериозен ангажимент по отношение на образованието, растежа и възстановяването. Следователно, трябва да заделят достатъчно средства за съответните равнища, като се отчита бюджетната дисциплина и целите на Стратегия Европа 2020. Заетостта е ефективен начин за младите хора да инвестират в своето бъдеще. Трябва да бъдат въведени мерки, насочени към стимулиране на заетостта, за да се постигне по-добро съответствие между стремежите на младите хора и свободните работни места.

Предизвикателствата пред социалните партньори

Настоящата криза и продължаващият процес на икономическа трансформация съвпадат с дълбоки демографски, културни и социални промени в цяла Европа. Безработицата сред младите е основният проблем в Европа, пред който трябва да се изправим. Двете основни цели са: да се създадат подходящи условия за развитие на възможностите за заетост на младите хора и да се улесни преходът им от образование към работа.
Европейските социални партньори имат за цел да се изправят пред три взаимосвързани предизвикателства:

1. Създаване на повече и по-добри работни места и възможности за кариера, които да бъдат привлекателни за младите хора;
2. Подобряване на качеството и приложимостта на образованието и обучението на всички нива за преодоляване на несъответствията на съществуващите умения;
3. Оптимизиране ролята на индустрията, особено за МСП, на високо ефективните публични услуги в Европа като двигател на устойчив и приобщаващ растеж.

Сред по-специфичните предизвикателства можем да посочим по-специално:

Създаването на повече и по-добри работни места и на рамкови условия за по-лесно преминаване към заетост: С повече от 26 милиона безработни най-голямото предизвикателство е стимулирането на работещи модели за бърз растеж и за създаване на работни места. В този контекст, социалните партньори, заедно с институциите трябва да се ангажират на европейско, национално и местно равнище за насърчаване на икономическия растеж, производителността, конкурентоспособността, за да се подобри качеството на работните места и да се увеличи техният брой. Това ще даде възможност за пълно интегриране на младите хора на пазара на труда.

Повишаване на привлекателността на образованието и обучението и осигуряване на качеството им: Това ще спомогне за подобряване на учебната среда и ще позволи да се предоставят на младите хора необходимите умения и квалификации.

Подкрепа за придобиване на специфични и универсални професионални умения: Промените в организацията на работния процес ориентирани към интердисциплинарен процес, изискват все повече умения и техники, способност за решаване на проблеми и възможности за общуване и за работа в екип. Повишаването на уменията и на хоризонталните специфични умения следва да се насърчават, въз основа на учене през целия живот, включително и учене на работното място.

Разглеждане на въпроса с нарастващата нужда от висококвалифицирани работници: през следващите десетилетия най-вероятно ще наблюдаваме бързо увеличаване на професиите с висока квалификация, както и на тези, изискващи средна квалификация (Cedefop прогнози за 2020 г.). Трябва да се предотврати отпадането от училище и обучение на младите, а да бъдат насърчавани да постигнат средно и високо равнище на образование, независимо дали чрез висше професионално образование и обучение или чрез университетски курс, това ще помогне за засилване на конкурентното предимство на ЕС, чрез по-висока добавена стойност, както в производството, така и за услугите. По-високата степен на образование също ще допринесе за тяхното личностно и социално развитие.

Подобряване на съответствието между предлагането и търсенето на умения: Запълването на тази празнина ще осигури 2 милиона свободни работни места на европейския пазар на труда. В определени райони, дори млади хора, които са добре квалифицирани трудно се интегрират на пазара на труда, поради липса на работни места или несъответствие на уменията. Това изисква подобряване на сътрудничеството между образователните институции и социалните партньори, така че те да придобиват необходимите и търсени умения. Преодоляването на липсата на професионални умения означава също по-добро информиране на младите работници относно атрактивните перспективи за кариера в сектори/области, които те не са забелязали. Това ще увеличи възможността за работодателите да намерят подходящите кандидати, а на служителите – сами да избират кариерата, към която се стремят.