Приета на заседание на Изпълнителния комитет от 1-2 юни 2010 г.

1. Винаги е било ясно, че след първоначалната, като цяло положителна реакция на ЕС и Г-20 в ситуация на финансова криза през 2008 г., следващата трудна стъпка ще бъде да се намери изход от високите обществени разходи (стимулационните финансови пакети) и едно преминаване към по-нормални равнища на публичен дълг. Публичният дефицит се е увеличил от 2,3% от БВП през 2008 г. на 7,5% през 2010 г., докато едновременно с това публичният дълг, съпоствен с равнището на БВП се покачи от 61,6% от БВП през 2008 г. до 80% през 2010 г. Прогнозите са, че е вероятно равнището на безработицата да достигне до 10.3% до края на 2010 г. Първоначално Европейската Комисия предполагаше възможен изход от процеса на криза да започне през 2011 г. и растежът в частния сектор да компенсира поне по-голямата част загубите на публичния сектор.

Паниката

2. Събитията – и по-специално спекулиращите с кризата на пазарите, бързо всяха паника сред правителствата. Преждевременно много и различни стратегии за излизане от кризата бяха приети от някои европейски страни, изложени на риск от невъзможност за изпълнение на финансовите си задължения. Първоначално Гърция, а в последствие Испания и Португалия, се оказаха силно застрашени и започнаха една по една да се присъединяват към групата на Румъния, Ирландия, Исландия, Унгария, Балтийските държави, отскоро – Обединеното кралство, Италия и Германия, които понижават умишлено публичните си разходи, социалните си услуги, както и някои от условията на труд с цел да се справят с влошеното си положение. Като резултат, в някои от страните се надигна вълна от протести, стачки и сериозно нарасна социалното напрежение.

3. Отговорът от страна на ЕС към задълбочаващата се криза бе колеблив и несигурен.
Първоначалната реакция на Еврозоната твърде много закъсня, за да опази нейните страни-членки от сполетялата ги беда. Преговорите с Гърция прекалено дълго се протакаха и бяха ненужно унизителни за гърците; в крайна сметка, договорените условия са много сурови и тежки и биха могли да убият каквато и да била перспектива за растеж в този регион за години напред. ЕКП осъзнава, че гръцкото правителство и хората там нямат друга алтернатива за изход в момента, но счита, че своевременно – по-добре рано, отколкото късно, би било добре анти-кризистният пакет да бъде допълнен с елемент, стимулиращ растежа и разкриването на нови работни места.

4. Условията по споразумението с Гърция изигра важна роля в последвалото договаряне между финансовите министри от ЕС за по-голям фонд за стабилност в подкрепа на страните-членки на Еврозоната, намиращи се в затруднено положение. За пореден път условията, за да могат да се възползват държавите от предлаганата помощ, са много тежки и може дори да се каже, че целят да пречат на кандидатите, като ги насърчават да разработят свой собствен изход от кризата и свой собствен начин за справяне с високите дългове, причинени от настоящата рецесия.

5. При тези тежки обстоятелства, ЕКП призовава европейските власти да изискат нови стратегии, насочени към растеж и ниски нива на безработица. Финансови фондове бяха предоставени на Еврозоната, за да се справи с наложилите се икономии и за да се подкрепят банките, но въпросът за какъвто и да било растеж далеч не бе разгледан.

Нуждата от растеж

6. По тази причина ЕКП повтаря искането си за Европейски План за Възстановяване с нови по-екологични и по-социални мерки, равняващи се на 1% от европейския БВП за стимулиране на работните места, инвестициите и растежа. Европа се нуждае от огромни инвестиции в нови технологии в областта на енергетиката, транспорта, строителството и в някои други сектори, а също се нуждае от нови индустриални политики, насърчаващи производството в Европа.

7. Европейският План за Възстановяване би трябвало да включва и:
 строго регулиране на финансовите пазари – положителен ход са решенията на Европейския ъъвет и Европейския парламент относно обезпечителните фондове и частния капитал;
 нови източници на данъци и по-специално дългоочакваното въвеждане на данък върху финансовите транзакции (или т.нар. данък на „Робин Худ“), в идеалния случай в рамките на Г-20, но ако е необходимо и на равнище ЕС;
 Специална дългосрочна помощ за младите хора, групата може би най-силно засегната от кризата и достигнала равнище на безработицата над 40% в някои страни / региони;
 индустриални политики, които да насърчават европейското производство, които да целят ускоряване на разработката на нисковъглеродни технологии и постигане на устойчива икономика;
 укрепване на Социална Европа чрез приемане на основните характеристики на доклада Монти, отнасящи се за единния пазар, но освен всчико това трябва да бъде включен и Протокол за Социален Прогрес, който да се приложи към следващия Договор на ЕС;
 стартиране на важния процес на трансформация от модела на капитализъм, изцяло базиран на финансов капитализъм и нарастващо неравенство, който бързо се прерастна през последните 30 години в един по-устойчив, по-екологичен и в дългосрочен план с по-равноправна система, в която печалбите се реализират, благодарение на свършена работа, а не на хазарт с безполезни финансови инструменти;
 нови, икономически балансирани насоки в областта на заетостта, вместо доскоро прилаганите подходи, именно които предизвикаха цялата тежест да падне върху дефицита на засегнатите от кризата страни. Старите подходи не предвиждаха достатъчен ангажимент от страна на държавите с излишък по отношение на това да насърчават растежа на заплатите и търсенето на вътрешния пазар.

Заплаха от крайната десница

8. ЕКП стартира нова Кампания, насочена към Растеж, Работни места и Европа, която е против националистическите, расистки сили и организации в Европа. Настоящите икономически политики на тежки съкращения, водени по време на рецесия, наподобяват тези от 1930 г., които доведоха за едно десетилетие от икономическа до политическа катастрофа, а своевременно – организациите на национализма, расизма и милитаризма процъфтяха. Не трябва да бъде допускано това да се повтори, а Европейската конфедерация на профсъюзите трябва да изиграе важната си роля като сключи пакт, гарантиращ предотвратяването на повторна подобна ситуация.

9. Историята сама сочи своята посока, както и посоката, в която Европейският съюз трябва да поеме. Най-актуалните резултати и тенденции разкриват предимно дясна ориентация:
 Френските регионални избори, на които Националният Фронт печели;
 печалба в Италия на Северната Лига;
 победа на общите избори в Унгария на дясноцентристи-националисти, които влизат за първи път в парламента;
 кампанията – за щастие неуспешна – на най-десния кандидат за Австрийски президент, която привлече финансовата подкрепа на най-големите и най-продавани таблоиди в страната;
 в Централна и Източна Европа, старите враждуващи помежду си организации – евреи, роми и останалите национални малцинства се превърнаха с основна цел на крайната десница.

10. ЕКП е силно засегнат от тази тревожна тенденция. По време на депресията от 1930 г., Европа се насочи повече към крайно дясното управление, отколкото към лявото и това имаше катастрофални последици.

Акция на ЕКП

 Среща на върха за обсъждане на растежа

11. ЕКП настоява за свикване на спешна Социална Среща на върха, целяща съставяне на план за повишаване на критично ниските равнища на растеж в Европейската икономика. Синдикатите трябва да имат готовност за борба срещу несправедливото налагане на строги икономически пакети, но трябва да бъдат готови и да участват в трудния процес на създаване на стратегии за изход от кризата, стратегии, според които тежестта е разпределена справедливо и над по-богатите държави. Това е и основното послание на ЕКП – „Не изпадайте в паника и не бягайте от проблемите“. Много важна е употребата на социалния диалог, за да обсъдим кога и какво да правим и да можем да въоръжим Европейския съюз със стратегии за подпомагане на растежа и разкриване на нови работни места.

 Европейска Синдикална Мобилизация

12. На 29 септември тази година ЕКП ще организира Европейски ден на действие, за да може той да съвпадне като дата със Срещата на европейските министри на финансите.

13. Тъй като европейските правителства са се обединили към рязко намаляване на публичните разходи, включително работни места, заплати и пенсии, докато европейската икономика е силно уязвима и податлива на обновената рецесия, ЕКП се наема да мобилизира колективна и единна реакция от страна на синдикатите. Тя ще се изрази в голяма демонстрация в Брюксел, но ЕКП призовава своите членове да предприемат максимално много действия и в своите страни в целия ЕС. Това може да включва протестни изяви, демонстрации, срещи с финансови министри на правителствата и др.

14. ЕКП подкрепя също и провеждането на световен Ден за Достоен Труд, иницииран от Международната конфедерация на профсъюзите, на 7 октомври.