За да изградим свят, по-силен и устойчив след пораженията в икономиките и здравеопазването, както и опустошенията в социалната сфера, причинени от COVID-19, и кризите на неравенството и климатичните изменения, които ги предшестваха, Световната банка, и Международният валутен фонд трябва да преминат отвъд структурните реформи, които се задвижват от пазарния фундаментализъм. Два нови доклада отразяват провалили се в течение на десетилетия политики, които са отслабили социалния договор и заради които държавите се оказаха уязвими за пандемията и икономическата криза.
При тази безпрецедентна световна криза милиони хора губят работата си и са заплашени да изпаднат в крайна бедност. Това се дължи на крехкото и непълно възстановяване от световната финансова криза от 2008-2009 г., при което бързото преминаване от стимулиране към строги икономии, както и натискът към работещите хора неизбежно подкопа първоначалния напредък. Докладът „Подновеното от МВФ предложение за насърчаване на предлагането: четири десетилетия структурно приспособяване в условия на строги икономии“ проследява централната роля на Фонда при тези разрушителни решения след световната финансова криза, като част от по-дълга линия от неуспешни политики.
„След кризата от 2008 г., причинена от финансовия сектор и измъкването на отговорните лица, работещите се превърнаха в обект на всеобща атака срещу колективното договаряне, трудовите права и обществените услуги. Тъй като мислим върху планове за икономическо възстановяване от щетите, причинени от COVID-19, не можем да повторим същите грешки– с предварително зададен краен стимул и да преследваме едно рязко съкращаване на разходите, които подкопават растежа“, каза Sharan Burrow, генерален секретар на МКП.
През 2015 г. целите за устойчиво развитие на ООН предоставиха възможност да бъде отворена една нова страница чрез всеобща програма за достоен труд, равенство между половете, социална закрила и др. Енергията обаче бе пренасочена към насърчаване на интересите на частните инвеститори като единствен начин за финансиране на устойчивото развитие. На преден план е била Световната банка, както подробно е описано в документа „Пазарен фундаментализъм и кръговете около Световната банка: от Програми за структурни реформи до Максимизиране на финансите за развитие и какво стои зад това“. Този именно подход на увеличаване до най-голямата възможна степен на средствата, възприет от банката, измества действията на институцията от катализаторни инвестиции по посока на политически реформи в полза на частни чуждестранни инвеститори или дори финансов инженеринг за защита на техните инвестиции.
Повече от $100 млрд. са напуснали страните с бързо развиващи се пазари от началото на COVID-19, в най-големия и най-бърз случай на изтичане на капитали в историята. В тези два доклада е описано как препоръките на Световната банка и МВФ относно капиталовите пазари и финансирането в името на развитието са допринесли за нестабилността, нарастване значението на финансовата реализация и притока на спекулативен частен капитал. Същевременно, институциите са осуетили създаването на качествена заетост, обществени услуги и политики за повишаване на заплатите.
Оставени без контрол, опустошенията от настоящата криза ще насложат период от три десетилетия изгубен напредък в развитието. Тези доклади документират промяна в поведението на Световната банка и МВФ през 80-те, когато администрацията на Рейгън е продължила идеологическия дневен ред, който промени дейността на международните финансови институции. Тази промяна даде начало на ерата на програмите за структурно регулиране, които наложиха стриктен набор от политики за дерегулация относно заменяемостта по отношение на предлагането, обозначени с т.нар. вашингтонски консенсус. Въпреки че тази „усмирителна риза“ беше изоставена в началото на 2000-те години, в доклада се посочва, че оттогава международните финансови институции продължават да бъдат ръководени от фундаментализма на пазара като много от промените са по-скоро козметични, отколкото съществени реформи в самите институции.
„Огромният отлив на капитали, тежкото дългово бреме и последиците от неуспешните политики изтласкват развиващите се страни в момент, когато те трябва да изготвят планове за приобщаващи стимули и възстановяване. Сега е моментът да се ангажираме с удължаване на срока на облекчаване на дълга за срок от две години с прекратяване на мерките за строги икономии като условие и привеждане в съответствие с инвестициите в Целите за устойчиво развитие (ЦУР). Също и да се сложи край на условията за заеми и на политическите съвети, насърчаващи неуспешни подходи. Това е особено необходимо при политиката относно заемите на Световната банка за развитие и стандартните кредитни споразумения на МВФ, които ще последват текущата сесия на финансиране при спешни действия. Международните финансови институции трябва да променят повече, а не само собствената си реторика като приведат операциите си в съответствие с международните трудови стандарти и политики, основани на факти – за растеж със споделен просперитет и Целите за устойчиво развитие.”
„Многостранното сътрудничество ще се нуждае от реформа, за да се гарантира една глобална координация на плановете за икономическо възстановяване, която осигурява всеобщи фондове за социална закрила за по-бедните държави и преустройва облекченията при дълг посредством условията в ЦУР, осигурява инвестиции, а не строги мерки спрямо тях, възстановява равновесието между търговските правила с основните трудови права и екологичните стандарти. Такава реформа също ще спомогне за преговори относно бизнеса и човешките права, както и при определянето на правилата по отношение на т.нар. дължима грижа, и за реформирането на данъчните правила, за да бъдат премахнати данъчните убежища. Международният валутен фонд и Световната банка не трябва да бъдат пречка пред новия социален договор, спрямо който трябва да бъде изградено възстановяването“, каза Sharan Burrow.