Синдикат „Образование“, в рамките на националното си изследване относно неработещите политики и практики в Закона за предучилищното и училищно образование, обявява общата класация на неработещите политики.

Нашата цел е да определим и подредим по приоритет кои национални политики и практики са неработещи, от което следва да бъдат премахнати и кои политики или практики имат нужда от промяна.

Класация на неработещите политики и практики в образователния закон:

  1. Порочната практиката „Прекомерна административна натовареност“;
  2. Политиката за грижа към българския учител и създаване на Резилианс към професията, за борба срещу професионалния стрес;
  3. Политиката „Атестиране на педагогическите специалисти“;
  4. Политиката по „Права и задължение на родителите“;
  5. Политиката „Обществен съвет“;
  6. Политиката „Инспектиране на образователните институции“;
  7. Политиката за „Допълнителна подкрепа“;
  8. Политика за възпитание и формиране на ценностна система;
  9. Политика за изграждане на съвременна физическа среда, специализирани кабинети, физкултурни салони, басейни и др.;
  10. Политика за приоритетно финансиране с поне 6% от БВП;
  11. Политиката за привличане и задържане на млади за системата учители;
  12. Политика за наставничество и менторство.

По отношение на това как да се промени „Политиката за грижа към българския учител и Резилианс към професията“, трасирана като втора най-неработеща, 88.2% от респондентите смятат, че най-успешно това би се променило чрез прекатегоризирането на учителския труд към втора категория.

52% от участниците са на мнение, че държавните грижи за педагозите трябва да бъдат в посока създаване на работещи компенсаторни механизми по европейска и световна практика /това са механизми, съхраняващи учителите от прегаряне/.

37,3% пък смятат, че от особена важност е безусловното ползване на добавката от УПФ, в хипотезата на чл. 69в, ал.3 от КСО – При ранно пенсиониране учителите да ползват и добавката от УПФ, добавка, която са формирали с лични вноски през трудовата си дейност.

При изследване на МОН през 2019 г., за натовареността на българските учители, се установиха и потвърдиха два важни извода:

  1. Българският учител е двойно по-претоварен от европейските си колеги, като Финландия, Естония, Полша и др., с натрупано прегаряне в рамките на 60%, при средни 35% за ЕС.
  2. Вторият важен извод от това представително изследване е, че грижата за българския учител трябва да е държавна и да се превърне в национална образователна политика.

Добре е, че тази политика, благодарение на упоритите действия на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, съществува, но за съжаление е посочена като неработеща. Действията на МОН, МФ, НОИ и правителството са лесни, но изискват смели и отговорни политически решения на държавници:

  1. Да се намалят нормативите на учителите след 50-годишна възраст, за да бъдат съхранени до високата пенсионна възраст, която скоро ще стане 65 години.
  2. Да се структурира механизъм, с който при отработване на 4 години учителите да ползват 1 година за квалификация и рехабилитация без да работят с ученици.
  3. Да се ползва добавката от учителския пенсионен фонд безусловно, дори когато учителят избира ранното пенсиониране по чл. 69в от КСО.