Обединени в рамките на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), ние, синдикалните лидери на Европа, желаем да предложим и да призовем към социален договор за Европа.

– Отчитайки задълбочаващите се неравенства, разпростиращата се бедност и социално изключване, покачващата се безработица, несигурността на труда, която засяга особено силно младите хора, както и нарастващото разочарование във връзка с проекта за Европа;

– Отчитайки тревожното разрастване на национализма, расизма и ксенофобията; Тенденцията, обострила се допълнително от ниското заплащане, може да доведе до отхвърляне на проекта за Европа, който Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) винаги е подкрепяла.

– Осъзнавайки, че следвоенното икономическо и социално споразумение, довело до създаването на Европейския съюз и на европейския социален модел, е застрашено; Този уникален социален модел доведе до значителни ползи за гражданите и работещите и позволи да се възстановим от кризата.

– Заявявайки, че основните социални права трябва да имат предимство пред икономическите свободи; Това е значението на Хартата на основните човешки права, интегрирана в Договора от Лисабон. Много е важно Протоколът за социален напредък да приложен към Договорите.

– Вярвайки, че валутният съюз трябва да служи на европейския интеграционен процес, базирайки се на принципите за мир, демокрация и солидарност, а също и за икономическа, социална и териториална кохезия; Именно това е начинът да се осигури бъдеще на гражданите в един глобализиран свят.

– Припомняйки, че обявената за основна цел на ЕС е икономически и социален прогрес. Постигането на целите от Стратегията Европа 2020 изисква социално стабилни общества, устойчив икономически растеж и финансови институции, които да обслужват реалната икономика.

– Вярвайки, че чрез социалния диалог ще можем да търсим справедливи и ефективни решения в отговор на сериозната криза, пред която съюзът е изправен; Но за съжаление, ставаме свидетели на това как демокрацията по и социалният диалог често биват пренебрегвани, нападани и подкопавани.

Призоваваме ЕС да се фокусира върху политиките за подобряване на жизнения стандарт и условия на труд, качествена заетост, справедливо заплащане, равно третиране, ефективен социален диалог, синдикални и други човешки права, качествени обществени услуги, социална закрила, включително справедливи и устойчиви здравни и пенсионни разпоредби, както и индустриална политика, която улеснява прехода към устойчив модел на развитие. Подобни политики ще допринесат за създаване на доверие в гражданите по отношение на бъдещето им.

Отхвърляме всички политики, водещи до влошаване на трудови права, заплащане, работно време, социални осигуровки, данъци или околна среда, с цел повишаване на конкурентноспособността на Европа.

Подкрепяме координираните икономически политики, както и целта за постигане на стабилни пулични финансови баланси, но осъждаме въведените икономически мерки за управление, които подкопават социалните постижения от преходните няколко десетилетия, подтискат устойчивото развитие, икономическото възстановяване и заетостта и които погубват обществени услуги. Именно поради това ние се противопоставяме на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз (ДСКУ).

Обезпокоени сме от метода, използван при създаването на Договора ДСКУ, при който бе изключено значимото участие на Европейския парламент и на гражданите.

Настояваме ЕС и неговите страни-членки да спазват стриктно европейските и международни инструменти, като конвенциите на МОТ, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и ревизираната Европейска социална харта към която Европейският съюз следва да се присъедини, както и към прилежащия Протокол, който предвижда система за колективни искове (1995).

Поради всички тези причини, настояваме за Социален Договор за Европа, чието съдържание предлагаме да бъде обсъдено и съгласувано на тристранно равнище в ЕС.

Европейската конфедерация на профсъюзите счита, че следните елементи трябва да бъдат включени в Социалния договор:

Колективно договаряне и социален диалог:

Свободното колективното договаряне и социален диалог са неразделна част от европейския социален модел. И двете трябва да бъдат гарантирани на равнище ЕС, както и на национално ниво. Всяка държава-членка следва да въведе и приложи съответните мерки в това отношение;

Автономността на социалните партньори на национално и европейско равнище, както и тяхната роля и позиция трябва да се зачитат и признават; не трябва да се допуска никаква едностранна намеса от страна на обществените органи в колективно договаряне или в съществуващи колективни споразумения; колективните трудови договори трябва да бъдат разпростряни върху възможно най-много работещи.

Ефективното участие на социалните партньори в европейското икономическо управление и националните планове за реформа е от съществено значение. Усилията, полагани в посока адаптиране към новосъздалите се и променящите се обстоятелства, трябва да бъдат съизмерими със средствата на хората и да не се поемат и „падат само на плещите“ на работниците и служителите и техните семейства.

Икономическо управление за устойчив растеж и заетост:

Трябва да бъдат предприети спешни мерки за приключване на кризата с държавните дългове и чрез които да се педостави на ЕЦБ ролята на кредитор от последна инстанция, като по този начин да има възможност да издава еврооблигации. Програмите за растеж на всяка държава трябва да бъдат обсъдени, съгласувани и наблюдавани от социалните партньори;

Европейската промишленост и инвестиционни политики трябва да бъдат насочени към справяне с икономическите и екологични предизвикателства; приоритет трябва да бъдат инвестициите в устойчива инфраструктура, научни изследвания и развитие, технологии, свързани с опазването на климата и възобновяемите източници. Те не трябва да бъдат включвани по никакъв начин при изчисляването на публичните дефицити;

Трябва да има правила за осигуряване на регулиран, солиден и прозрачен финансов сектор, обслужващ реалната икономика; трябват допълнителни средства, които да се съберат чрез по-добро използване на европейските структурни фондове, Европейската инвестиционна банка, еврооблигации, както и адекватно проектиран данък върху финансовите сделки, който да бъде разпределен за социални и екологични цели;

Трябва да бъде спрян натиска на ЕС към либерализация на обществените услуги, които са национална отговорност;

Трябва да има достойно заплащане за всички, допринасящо към постигане на растеж и на търсене в рамките на вътрешния пазар на държавите;

Гаранция за всички млади хора в Европа, че ще им бъде осигурена достойна работа или адекватни възможности за обучение в рамките на четири месеца безработица или при напускане на училище;

Трябва да бъдат предприети мерки за подобряване качеството на работните места и за борба с несигурността на труда и със злоупотребите по отношение на заетостта на непълно работно време, на временни или срочни трудови договори;

Политикита, свързани с пазара на труд трябва да бъдат активни, включително да има и инициативи в подкрепа на хората, които са слабо или които по никакъв начин не са свързани и навлезнали на пазара на труда.

Икономическа и социална справедливост:

Трябва да има преразпределящо и постепенно данъчно облагане на доходите и на богатството, да се сложи край на данъчните убежища, укриването на данъци, данъчните измами, корупцията и недекларирания труд;

Трябва да бъдат предприети решителни действия срещу спекулациите;
Трябва да бъдат предприети ефективни мерки за осигуряване на равно заплащане и равни права при труд с еднаква стойност за всички хора; колективните трудови договори и равното заплащане следва да се прилага за всички, независимо от формата на техния договор и особено тогава, когато те работят на едно и също работно място;

Трябва да се прилагат на политики, целящи край на проблема с различието в заплащането между жените и мъжете;

Определянето на заплатите да остане национален въпрос, който да разглежда в съответствие с националните практики и системите на индустриални отношения. Преговорите между социални партньори на съответното равнище са най-добрият начин да се осигурят добри заплати и добри условия на труд; минималната заплата в държави, в които синдикатите считат за необходимо, трябва да се увеличи значително. Във всеки случай, всички прагове на заплащане трябва да са съобразени със Стандартите на Съвета на Европа за справедливо заплащане.

Трябва да се извърши хармонизация на корпоративната данъчна основа и минималните ставки на данъчно облагане на фирмите, с възможност за въвеждане на една минимална норма от средно 25% в Европа.

Призоваваме европейските работодателски организации, институциите на ЕС, националните правителства и всички свързани организации да участват в дискусия по това предложение на ЕКП, свързано със Социален договор за Европа.