Получихме проекта на Закон за държавния бюджет за 2017 г. броени часове преди заседанието на Комисията по бюджетна политика към НСТС. Тази порочна практика се провежда от години. Как се предполага, че стотици страници могат да бъдат анализирани за по-малко от денонощие? Опасяваме се, че обсъжданията в Тристранния съвет се провеждат проформа, без никакво значение какво мислят по същество социалните партньори. КТ „Подкрепа“ намира този подход за непродуктивен и призовава текстовете да ни бъдат предоставяни поне една седмица по-рано. Поради крайно недостатъчното време, си запазваме правото да продължим да коментираме проекта на държавен бюджет и след днешното заседание на НСТС.

КТ „Подкрепа“ намира Закон за държавния бюджет 2017 за по-скоро инерционен.

Констатираме забавяне на ръста на БВП за 2017 г. до 2,5%, вместо намерението за 3%, а за 2018 и 2019 г. до 2,7%. Според Министерство на финансите, локомотив на растежа ще бъде вътрешното търсене както по линията на потреблението, така и по линията на инвестициите. Това за нас е необяснимо твърдение, тъй като предвидените ПЧИ за 2017 г. са равни на тези за 2016 г., т. е инвестиционното потребление няма да се промени, а вътрешното потребление няма как да се повиши, имайки предвид че големият относителен дял на колективното потребление се пада на населението, чиито доходи са крайно недостатъчни. Доказателство за това са изнесените данни, че 78,5% от домакинствата са под възможностите да осигурят средства за живот и свиват своето потребление под 500 лв. на месец, а 30,5% от домакинствата са с възможности да харчат до 297 лв. на месец. България остава най-бедната страна в ЕС и дори ситуацията в съседните държави, като Румъния и Гърция, е по-благоприятна. Някои акценти:

  • Данъчната система остава непроменена. Считаме, че плоският данък от 10% не генерира достатъчно средства за функциониране на държавата. Нещо повече, независимо от ниската му ставка, той не привлича и значими чужди инвестиции. В тази връзка препоръчваме да се преосмисли данъчната политика в две посоки.
  • Ако остане плоският данък, при всички положения той трябва да бъде повишен. Трябва да бъде въведен необлагаем минимум и да се намери начин за семейно подоходно облагане, без които няма как да проведем ефективна демографска политика.
  • Другият вариант би бил въвеждането на прогресивното подоходно облагане с по-стръмна скала в комбинация с увеличаване на корпоративното данъчно облагане. Време е да преструктурираме данъчната си политика в синхрон с тази на Европейския съюз, където данъчни ставки като тези в България трудно ще открием.

Напомняме, че ЕКОФИН предложи въвеждане на минимално ефективно данъчно облагане. КТ „Подкрепа“ изразява разочарованието си от факта, че Министерство на финансите отказва да приеме това предложение и настоява позицията да бъде преразгледана. Бюджетът е изграден основно от приходи от косвени данъци, които се плащат отново от работници и потребители. Тази данъчна структура е нестабилна. Длъжни сме да отбележим, че борбата със сивата икономика, контрабандата и корупцията, не се води с намаляване на данъчната тежест, а с конкретни действия в областта на контрола и съдебната власт.

  • Максималният осигурителен доход се запазва на равнище от 2600 лв., въпреки недостига на средства в осигурителните системи, което е неприемливо. Това предполага натрупване на дефицит, който ще се покрива от бюджета.
  • Във връзка с публикувани данни за неплатени данъци от големи чужди корпорации, които функционират на територията на България, КТ „Подкрепа“ обръща внимание на нуждата от въвеждане на механизма country-by-country reporting – оповестяването на определена информация по държави, чрез която може да се проследи дали въпросните компании изобщо някъде са платили данъци.

Политика по доходите

 

  • Минимална работна заплата – в мотивите могат да бъдат открити поредица сравнения и анализи по темата. Това, което липсва, и КТ „Подкрепа“ настоява да бъде взето предвид е съотношението на производителността на труда в България и средноевропейската от една страна, както и съотношението на разходите за труд в България и средноевропейските. Производителността на труда в България е 2,3 пъти по-ниска от средноевропейската. Разходите за труд обаче са 6,1 пъти по-ниски от средноевропейските. За трайна тенденция в този смисъл говори и следната графика от анализ на Министерство на финансите „Пазар на труда, конкурентоспособност и влияние на минималните осигурителни прагове“:

 

Doc1-1

Поради това предлагаме първо разходите за труд в България да се приближат до средноевропейските, поне толкова, колкото производителността, а едва след това да се стараем ръстът на двата показателя да е приблизително еднакъв.

  • Ваучерите за храна бяха въведени 2003 г. Размерът им понастоящем е 60 лв. на месец. Квотата традиционно се увеличава, но постоянно не достига. През април 2016 г. Министерство на финансите заяви, че ще направи работна група, която да анализира развитието на системата, което все още не се е случило. Междувременно лимитът на ваучерите свърши през август. Поради това предлагаме той да се увеличи на 320 млн. лв., с цел намаляване на социалното напрежение в края на годината.

Бюджети по сектори – предложения на КТ „Подкрепа“

  • Средствата за култура за 2017 г. са увеличени незначително. Ръстът е едва 3 млн. лв., което не може да покрие дори нужните средства за увеличаване на минималната работна заплата. Разчетът на Комисията по култура към Народното събрание сочи, че бюджетът трябва да се увеличи поне с 55 млн. лв.

 

  • Национална компания „Железопътна инфраструктура“ няма да може да функционира без допълнителен бюджет:
  • нужно е увеличение на субсидията за НКЖИ с 22 млн. лв., за да могат да се изплащат заплати на служителите, защото в противен случай парите свършват през август 2017 г. Компания, която управлява активи за милиарди, няма да може да плаща заплати на собствените си служители.
  • капиталовите разходи също трябва да нараснат. КТ „Подкрепа“ в последните месеци проведе редица консултации с българските институции, в които предложихме и се аргументирахме за необходимостта от допълнителни 100 млн. лв. Това за съжаление не беше прието, но без минимум 35 млн. лв. допълнително, функционирането на НКЖИ ще бъде подложено на риск, тъй като компанията трябва да връща взетия от държавата заем за приключване на проектите за оперативна програма „Транспорт“ за 2015 г.
  • В мотивите към проекта се твърди, че образованието и науката са приоритет. В определените бюджети на Българската академия на науките и Селскостопанската академия не намираме потвърждение на заявените цели.
  • БАН има нужда от поне 26 млн. лв. увеличение на предвидените в Закона за държавния бюджет за 2017 г., за да стигне нивата отпреди няколко години, когато бюджетът беше орязан драматично.
  • За нуждите на елементарното функциониране на Селскостопанска академия минималният бюджет е 21 млн. лв. Понастоящем той е едва 13 млн. лв.

В случай, че тези параметри не бъдат променени, това категорично ще означава пълен застой на заплатите за поредна година – не са променяни от 2009 г. Средната работна заплата в БАН и ССА е с 200 лв. по-ниска от средната за страната. Средната заплата на доцент в БАН е близо 150 лв. по-ниска от СРЗ за страната.

 

Социален сектор

 

Социално-осигурителната система е основен инструмент в борбата срещу бедността и социалното изключване. За поредна година в мотивите към проекта на Закон за държавния бюджет е записана цел „намаляване на зависимостта от социални помощи“. При мизерните равнища на социалните помощи, намираме повтарянето на тази мантра за изключително манипулативно. Изключително порочен е подходът управляващите да обясняват националните несгоди с високи социални плащания. МТСП и Агенцията за социално подпомагане би трябвало да внасят разяснения при всяка масова истерия на тема социални помощи, не да дезинформират дори с текстове в държавния бюджет.

Някои от плащанията, които е задължително да се индексират, тъй като не са осъвременявани няколко години и корекции във фондове, които не работят:

  • Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за поредна година се запазва в размер на 7,20 лв. На месечна база това прави около 150 лв. или едва 50% от линията на бедност. КТ „Подкрепа“ предлага минималното дневно обезщетение за безработица минимум да се удвои. Напомняме, че това са плащания към осигурени лица – хора, които са плащали осигурителни вноски. Не са подаяния.
  • Гарантираният минимален доход, който е базов за определяне на месечни социални помощи е в размер на 65 лв. от 2009 г. Актуализацията му е наложителна, а твърденията, че е разточително висок, са цинични.

 

  • Обезщетението за отглеждане на малко дете (майчинство между 1-ва и 2-ра година) се запазва в размер на 340 лв., което е под минималната работна заплата. Трябва да се подчертае, че този вид обезщетение се изплаща на жени, които са работили, плащали са и вероятно ще продължат да плащат осигурителни вноски.
  • От 2011 г. не се правят вноски във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ от години. КТ „Подкрепа“ предлага вноски да започнат да се събират, а неработещата процедура за кандидатстване да се коригира.

 

  • Енергийни помощи – във връзка с либерализацията на енергетиката, към месец април тази година трябваше вече да има изработени мерки за намаляване на негативните последици от нея. За съжаление те все още не са готови. Опасяваме се, че институционалната пасивност може да има тежки последици за крайно бедните домакинства. КТ „Подкрепа“ настоява за спешни анализи за социалните ефекти от либерализацията и включване в бюджет 2017 на нужните средства за подпомагане на енергийно бедните домакинства.

Напомняме, че част от препоръките на Европейската комисия акцентираха върху неадекватността на социалните плащания, които не позволяват дори оцеляване на хората и семействата, изпаднали в тежка нужда. КТ „Подкрепа“ отчита нуждата от включване на тези граждани в други системи, откриване на свободни работни места, ограмотяване и пр., но междувременно се опасяваме, че всяко забавяне на задължителните реформи в социалната система, ще имат тежки последици върху възможността за физическо оцеляване, трудовите навици, отношението към образованието и пр.

 

Допълнителни акценти

 

  • Всеобхватно икономически и търговско споразумение (СЕТА) – въпреки настояванията на КТ „Подкрепа“, не беше проведено обсъждане за ефектите от търговските споразумение на ЕС с Канада и САЩ. Анализ на очакваното въздействие не открихме и в настоящия бюджет и средносрочна бюджетна прогноза. Подобно изследване е крайно необходимо, особено с оглед на изразените в доклада „ТПТИ и работни места“ на Европейския парламент опасения, че вследствие на договора със САЩ малките държави в ЕС (Малта, Литва и България) ще бъдат по-сериозно засегнати, социалните им системи вероятно ще бъдат подложени на натиск, поради което ще имат нужда от подпомагане от нарочен европейски фонд. Това показва, че страната ни ще бъде още по-зависима от допълнителни средства, за да може да функционират социалните ни системи – твърде обезпокоителни сигнали, които би било безотговорно да пренебрегнем.
  • Впечатляващи са публикуваните данни за ръста на чистата банкова печалба – 48,1%. Икономиката на страната е далеч от бурно развитие, поради което тези показатели заслужават засилено внимание.

 

В заключение считаме, че липсват разработени базови политики като политиката по доходите. Не се забелязва никакво развитие на социалната политика, с изключение на увеличението на обезщетенията за деца с увреждания. Все още не е решен тежкият проблем в частните пенсионни фондове и нелогичните и като структура, и като размер такси, които тези компании прилагат. КТ „Подкрепа“ смята, че реформите в отделен сектор, без да се проследят взаимовръзките между различните социално-икономически области в цялост, не могат да доведат до значимо подобряване на средата в България.