КТ „Подкрепа“ изложи аргументите си в проведеното заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище, проведено на 18 март 2019 г. Тук ще ги повторим.

По §1: От дълги години получаването на месечни социални помощи (чл. 9 на ППЗСП) е обвързано с полагане на общественополезен труд. Това е уредено в чл. 12, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Всеки човек в трудоспособна възраст полага общественополезен труд 14 дни в месеца, по 4 часа на ден, с изключение на отглеждащите дете до 3-годишна възраст, хората с трайни увреждания, гражданите, които се грижат за болни членове на семействата си.

Социалните помощи за трудоспособните, здрави граждани са в размер на 49,50-54,75 лв. на месец. По същество това е заплащане, което не кореспондира с никакви стандарти за трудово възнаграждение. Ако го преизчислим за пълен работен ден и пълен месец, се оказва, че ползвателите на социални помощи получават 148,50 лв. за труда, който получават. Това е три пъти по-ниско от минималната работна заплата.

По същество дори настоящите правила представляват трудова експлоатация. Това е и причината за ежегодното намаление на броя на хората, които получават социални помощи – с по над 20% в последните години се редуцират гражданите, които са съгласни да полагат труд при такива условия, срещу такива размери на социалните помощи. За съжаление, в мотивите към законопроекта тази информация не може да бъде открита. Всъщност мотивите не са подкрепени с никакви данни, аргументите се изчерпват със създаденото „усещане за несправедливост“ в обществото. Точно в този момент също има бурно изразено усещане за несправедливост, но причините и извършителите не са получатели на социални помощи по смисъла на Закона за социалното подпомагане.

На второ място, намираме за полезно ограмотяването и квалификацията, в случаите, в които се установи, че това е нужно за конкретния гражданин. Тук обаче трябва да подчертаем, че има огромни групи хора, които непрекъснато се квалифицират и преквалифицират, без след това да успяват да намерят адекватна заетост. Този разход на обществен ресурс следва да бъде по-таргетиран, а не самоцелен. След което задължително усвоените нови знания трябва да намерят приложение, за да бъде интегриран човекът и да се чувства достоен гражданин на страната. Слабост в тази политика е липсата на обществени предприятия, които да използват създадения капацитет. Вместо това преминалите през квалификационни курсове граждани продължават да бъдат безработни и да се въртят в същия порочен кръг.

На трето място, въвеждането на изискване за „спазване на мерки за въздействие и възпитание“ кореспондира повече с Наказателния кодекс, където би трябвало да са предвидени механизми за спазването на тези мерки. Механизмите, които бихме могли да заложим в Закона за социалното подпомагане, едва ли имат и десет процента от потенциала на тези, които са залегнали в Наказателния кодекс.

 По §2: По принцип идеята за по-сериозно обвързване на социалните работници с получателите на помощи е добра. КТ „Подкрепа“ напомня за свое предложение, в отделните жилищни райони да има социален работник, който поддържа връзка и комуникация с гражданите там. Така ще има възможност да им съдейства във всеки конкретен случай, при всяка нововъзникнала нужда. Няма да е нужно и специално наблюдение, тъй като кварталният социален работник ще познава социално-икономическите условия, при които живеят всички местни граждани. За тази цел обаче е нужно да се наемат няколко пъти повече социални работници, да се увеличи възнаграждението им и да се отделят много повече средства за социално подпомагане, тъй като така ще се изсветли сивата, невидима към момента бедност.

По §3: Заложените и към момента в чл. 12б, ал. 2 текстове от Закона за социалното подпомагане предвиждат изцяло лишаване от социални помощи на лицата, които отказват да се включат в програми за заетост, не както е записано в законопроекта само 50%. Т.е. настоящите текстове са по-рестриктивни, а доколкото разбираме целта на този ЗИД е налагане на рестрикции.

По §4: Предлага се определение за „недобросъвестно получени социални помощи“. В мотивите не са цитирани случаи, в които има злоупотреба с термина в рамките на процедурите по отпускане на социално  подпомагане. Но идеята за контрол на хората, които демонстрират необяснимо заможен начин на живот е добра. Тя обаче е по-скоро в обхвата на дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и на Националната агенция за приходите. Няма как един социален работник да извърши разследване, което излиза далеч извън неговите компетентности.

Поради изложените горе аргументи, КТ „Подкрепа“ не подкрепя обсъждания тук ЗИД на ЗСП. Част от предложенията са вече действащи текстове, някои – далеч по-рестриктивни от идеите в законопроекта. По отношение на мотивите и по-конкретно израза „усещане за несправедливост“ – трябва да има ясни данни и факти за зависимост и злоупотреби със социални помощи, а такива към момента няма.

В синхрон с ежегодните препоръки на Европейската комисия, за пореден път предлагаме гарантираният минимален доход да стане в размер на линията на бедност.