В изминалите месеци КТ „Подкрепа“ посочи ясно и недвусмислено в своята кампания „За достойни условия и заплащане на нощния труд“ невъзможността българските работници и служители да продължават да полагат нощен труд при допълнително възнаграждение с нищожния размер от 0,25 лв. на час – стойност, спусната без никакви аргументи към 2007 г., когато минималната работна заплата за страната беше 180 лв. и нашето предложение (игнорирано без аргументи) беше допълнителното възнаграждение да бъде с размер 1% от МРЗ.

След близо 12 години повдигаме този въпрос отново и срещаме както неразбиране, така и нежелание фактите да бъдат поставени честно на масата:

• минималната работна заплата се е увеличила до 510 лв., а след по-малко от месец се очаква да достигне и по-висок размер, съгласно редица предизборни обещания;

• най-съвременни научно-медицински изследвания в световен мащаб доказват пагубните последици на системния нощен труд за човешкото здраве и качество на живот;

• преобладаващата в Европа практика е допълнителното възнаграждение за нощен труд да се обвързва като функция от заплатата и полагането на такъв труд да се ограничава;

• редица норми от законодателството на ЕС изискват „приспособяване на работата към работника“, а не обратното и не единствено в интерес на увеличаване на печалбите;

и не на последно място –

• т.нар. „производителност на труда“ не е функция от „работливостта“ или от „квалификацията“ на работниците и служителите, а от организацията на труда и инвестициите, които уважаемите работодатели влагат за модернизацията на своите предприятия.
Във връзка с горните съображения КТ „Подкрепа“ предложи (в съответствие с преобладаващата практика в ЕС) изменяне и допълване на чл. 8 от НСОРЗ, който да придобие следната редакция:

„За всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,5 на сто от минималната работна заплата за страната.“

Предимството на подобен подход е въвеждането на механизъм, който ще индексира автоматично минималното допълнително възнаграждение за нощен труд успоредно с променянето на минималната работна заплата за страната и няма да се достига до патологични ситуации като днешната, при която допълнителното възнаграждение от една нощна смяна не е достатъчно за закупуването на билетче за градския транспорт, а осигурителните отчисления от цяла година нощен труд не са достатъчни за изплащането на един ден болничен!

Възприемайки основните възражения на представителите на работодателските организации и с цел постигането на конструктивен диалог, КТ „Подкрепа“ направи алтернативно предложение – исканата процентна обвръзка да бъде към почасовата основна работна заплата за съответния работник или служител, вместо към минималната работна заплата за страната.

Така отправеното алтернативно предложение обаче също не срещна своето обсъждане по същество – отново без каквито и да било насрещни аргументи или предложения.

Като единствена стъпка „напред“ в разглеждането на поставения въпрос отчитаме направения от МТСП разчет за съотношението между минималната работна заплата за страната към 2007 г. и установения тогава (без никакви аргументи) размер на минималното възнаграждение от 0,25 лв. от една страна и от друга – стойностите, които минималното възнаграждение би придобило, ако се запази същото съотношение, но вече към настоящия размер на минималната работна заплата.

Подчертаваме, че минималният размер, който беше определен през 2007 г., не почива на никакви аргументи (нито отчита широко разпространените в ЕС практики и равнища на заплащане, нито отчита последните научно-медицински изследвания за вредата от нощния труд). Следователно този размер не може да бъде разглеждан като адекватна отправна точка за търсене на справедливо съотношение. Въпреки това приветстваме установената от МТСП необходимост да се търси база за съотнасяне между стойности – където минималната работна заплата се явява основен легален измерител за цената на труда, в т.ч. и на нощния труд.

От наше име и от името на нашите синдикални членове настояваме Националният съвет за тристранно сътрудничество да се обедини около утвърждаването на справедливо съотношение между стойността на труда и стойността на нощния труд, и да формулира адекватни предложения за изменяне и допълване на относимото трудово законодателство в посока обвързване на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд като процентна величина с минималната работна заплата за страната или с почасовата основна работна заплата за съответния работник или служител.

Противното – освен че би било пропуск да бъде оползотворена една от последните възможности за изпълнение на ключови предизборни обещания – ще бъде и пропуск да бъде приведено нашето законодателство в съответствие с преобладаващите практики не само в ЕС, но дори с тези в държави, стоящи далеч по-назад в своята евроатлантическа интеграция от нас.