На 21 януари 2010 г. Парламентът тихомълком прие Закон за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. С изменението беше променено името на закона като от него отпаднаха „манифестациите“.
С приетите промени се забранява провеждането на събрания и митинги в „обозначената зона“ около сградите на Народното събрание, на Президентството и Министерския съвет. От текста не става ясно какво се разбира под „обозначена зона“, което създава възможност за произволно тълкуване и необходимост тепърва да се изяснява, и конкретизира периметърът на зоната, в която не се допускат протести.
С промените в закона се увеличава срокът, в който организаторите са длъжни да уведомят кмета на общината, като от 42 часа се удължава на 72 часа.
Въведен е 3-дневен срок, в който организаторът може да обжалва получена от кмета забрана за провеждане на събрание или митинг. Обжалването се прави пред съответния административен съд. Магистратите се произнасят по жалбата в 24-часов срок като обжалването не спира действието на издадената забранителна заповед.
Така измененият закон като цяло е рестриктивен, антидемократичен и погазващ вече извоювани граждански права. Важно е да се отбележи, че отрицателната реакция на българските граждани е била предвидена и очаквана, ето защо ограничителните разпоредби на закона бяха приети без да бъдат обсъдени със синдикатите и останалите структури на гражданското общество. Новите текстове на закона изобщо не бяха представени за обсъждане между неговите адресати, а са били разгледани на закрито заседание на Комисията по сигурност и вътрешен ред, тихомълком внесени и безпроблемно гласувани в Народното събрание.
Никое Народно събрание досега, в годините на прехода, не посмя да посегне на извоюваното гражданско право на протести толкова безапелационно. И то – само няколко дни след опита да се прокарат изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения, целящи навлизане в личното пространство на гражданите, грубо засягащи личната им неприкосновеност и личните им данни и създаващ възможност за злоупотреби с личната информация на милиони Интернет-потребители и потребители на мобилни телефонни услуги. Налага се изводът, че това е целенасочена законодателна политика към погазване на конституционно закрепени граждански права през ХХ век в страна – член на Европейския съюз.
С гласуваните промени политическите сили се застраховат срещу всякакви граждански протести, които биха могли да смутят спокойствието им и на практика ги обезсмислят. Никой от предложилите промените не обясни какво ги е предизвикало. Налага се изводът, че парламентът се занимава с това, как да ограничи правата на гражданите да протестират, вместо да насочи усилията си към решаване на проблемите на същите тези граждани. Оказва се, че гражданските искания трябва да се изразяват от безопасни разстояния от сградите на властта.
Считаме за недопустимо, избраните от народа депутати благодарение на демокрацията, сега да приемат закони, с които да я ограничават, поставяйки „санитарен кордон“ между себе си и народа.
Конфедерация на труда „Подкрепа“ изразява възмущението си от приетите в закона ограничения за упражняване на едно международно признато и конституционно закрепено право на гражданите да изразяват протест по цивилизован начин чрез събрания, митинги и манифестации. Вместо да приеме предложението, гласувано на първо четене, за отпадане на ограниченията за провеждане на такива мероприятия, депутатите гласуваха и въведоха забраната им в обозначената зона около Народното събрание, Президентството и Министерския съвет.
Общественият ефект от въвеждане на поредната забрана означава само едно осигуряване на комфорта на избраните от народа чиновници и отдалечаването им от проблемите на хората. Означава също така, да бъдат отложени и заглушени реакциите на гражданите срещу причините, предизвикващи протест.
От влизането на закона в сила през 1990 г. досега никой не е предприемал толкова антидемократична мярка, ограничаваща правата на българските граждани на протест. Тези промени на практика обезсмислят 20-те години на преход и реформи за формиране на гражданското общество в България.
Конфедерация на труда „Подкрепа“ предлага, Президентът на Република България да наложи вето на приетите изменения в закона. За този антидемократичен закон КТ „Подкрепа“ ще уведоми Европейската конфедерация на профсъюзите.