Европейската социална харта (ревизирана) от 1996 г. трябва да гарантира основни човешки права и свободи като право на жилище, здравеопазване, образование, заетост, правна и социална защита, движение на хората и недискриминация. България я ратифицира през 2000 г. – преди повече от две десетилетия, и все още страната ни не покрива и не припознава юридически редица разпоредби, включени в Хартата. В изпратения ни законопроект за ратификация са включени някои от досега липсващите членове от ЕСХ, но отново голяма част от текстовете на Хартата остават извън обхвата на българското законодателство.

КТ „Подкрепа“ изразява подкрепата си за предложените за ратификация допълнителни членове от ЕСХ(р), които покриват правото на професионално ориентиране и обучение, право на социална сигурност, отчасти правата на работниците със семейни задължения. В същото време не може да не отбележим, че отново извън ратификацията остава ключов текст като този в чл. 2, ал. 1 например за определяне на разумна продължителност на работния ден и работната седмица, както и ангажимента за постепенно намаляване на работното време.

От няколко години социалните партньори активно преговарят за сключване на споразумение, с което да се определи ясен и прозрачен механизъм за дефиниране на минималната работна заплата. Българското правителство и парламент биха могли да дадат тласък на преговорите, ако се ратифицира и чл. 4, ал. 1 от Европейската социална харта, който гласи: „да признаят правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и техните семейства прилично жизнено равнище“. Без ясни насоки какво точно трябва да постигнем с минималната работна заплата, едва ли някой може да очаква да постигнем съгласие между работодателски и синдикални организации коя е основната цел – МРЗ да отразява настоящото икономическо развитие (изключително спорно е доколко точно служителите на МРЗ имат пряко отношение към него) или да гарантира възстановяването на работната сила и оцеляването на семейството на работещите.

През последните дни за пореден път беше поставен въпросът за трудовата заетост на хората с увреждания, като отговорността за неактивността им отново се прехвърля основно върху тях. Интерпретациите гласят, че те не са обучени, не са достатъчно квалифицирани и поради това са излишни на българския бизнес. През последните години бяха приети някои насърчителни мерки за наемане на хора с увреждания, които очевидно не доведоха до значим ръст на новонаетите граждани с физически затруднения. Чл. 15 на Хартата акцентира върху редица ангажименти към хората с увреждания, с които бихме могли да им гарантираме ефективно упражняване на правото на независимост и социално интегриране. Но и този член остава извън предвидената сега ратификация.

Грижата за младежите и децата – бъдещето на България; правото на защита и помощ на мигрантите, така че да не са генератори на социален дъмпинг; социалната закрила на възрастните хора; подкрепата за бедните и социално уязвимите; правото на жилище – всички тези разпоредби все още не са ратифицирани и не се предвижда да бъдат ратифицирани в настоящия законопроект. 20 години след началната ратификация би трябвало да е достатъчен срок, за да приведем трудовото и социалното си законодателство в съответствие с базов международен документ като Европейската социална харта. За да не сме европейци само на думи.

Поради всичко изложено, КТ „Подкрепа“ призовава българското правителство и народните представители да ратифицират Европейската социална харта в цялост и тя да се превърне в стимул за управляващите да създадат реални условия за формиране на солидарно общество без дълбоки разриви между различните слоеве в него.