Параграф 1, чл.1 : В параграф 1, т. 14 от допълнителната разпоредба на ЗЗО се съдържа определение на понятието „осигурител“, което включва ЗОК или дружество за доброволно здравно осигуряване. Понятието „осигурителен орган“, което се въвежда с новата ал. 2, по смисъл съвпада със съществуващото легално понятие „осигурител“.
В проекта не се съдържа предложение за изменение и допълнение на допълнителната разпоредба, поради което не може да се приеме този текст без допълнителни мотиви и дефиниране на понятието „осигурителен орган“, в случай, че то е различно от понятието „осигурител“. Следва да се има впредвид, че това понятие не се съдържа в останалите предложения от законопроекта, поради което няма смисъл от въвеждането му.

Параграф 4 в чл. 4: Правят се следните изменение и допълнения:
В ал. 1 думата „договор“ се заменя със „споразумение“
Не приемаме предложението договорите с изпълнителите на медицинска помощ да се заменят със споразумение. В законопроекта липсват мотиви за направената промяна. Нито съдебната практика, нито правната доктрина налагат подобна промяна.

Параграф 5,глава 2, раздел 1: Създава се чл.4 а, който предлагаме да отпадне поради следното:
По своята правна същност Националният рамков договор и Националните рамкови условия не следва да се различават като вид норматевен акт. Няма спор, че НРД, респективно НРУ е нормативен административен акт по смисъла на АПК и считаме, че е излишно да се прави тази квалификация разпоредба на ЗЗО.
Относно втората част на изречението, касаеща кръга на задължителните лица, считаме, че изброяването е неправилно. Както отбелязахме понятието „осигурител“ включва НЗОК, която вече е изрично посочена в текстта. В случай, че не се приеме горното считаме, че систематичното място на този нов член не е тук.

Параграф 9, чл.13:
Не приемаме направените изменения. Чл.13 /1/ Надзорният съвет на НЗОК се състои от 8 членове един представител на представителните организации за защита правата на пациентите, един представител на представителните организации на работниците и служителите, двама представители на представителните организации на работодателите и четирима представители на държавата. Така предложеният състав на новия орган Надзорен съвет е неприемлив за нас поради следните причини:
В европейската практика е наложена трипартитната форма на управление на такъв вид обществени осигурителни фондове. В повечето случаи те се управляват от представителите на работниците и служителите /осигурените/ и работодателите, а в други случаи се прилага формулата на частичния трипартизъм работодатели, синдикати, държава. Предложеният проект няма дори частичен трипартизъм поради наличието на четрвътри представител на пациентските организации. Неравномерно е представителството на тези, които плащат по равно осигуровки работници и работодатели. Законът борави с понятието „осигурени лица“, а не „пациенти“. Важно е да отбележим, че в България практиката показва следното: Всички осигурени са пациенти-подлежат на профилактика, имунизация и т.н., освен това пациент не е постоянно състояние. По-точното е да се борави с термина „хронично болни“. Не всички пациенти обаче са осигурени. След като представителите на синдикалните организации, представлявайки хората на наемния труд, е ясно, че представляват истински осигурените хора, не е ясно представителят на пациентските организации дали представлява такива „осигурени“. По-точно обратното статистиката показва, че над 1 млн. българи не се осигуряват, като е ясно, че това не са хората на наемния труд по силата на българското законодателство. Ако законодателят приеме структурата на надзорния съвет на НЗОК в този му вид – с участие на представител на „пациентите“, би следвало по същата логика да включи в състава на надзорния съвет на НОИ представител на пенсионерските организации.

Параграф 19, в чл.24, т. 1: Думите „НРД“ и „с договорите“ се заменят с „НРУ“ и „със споразуменията“
Относно понятието Национални рамкови условия /НРУ/, с което се предлага да се замени НРД, считаме следното:
От направените по-долу предложения е видно, че НРД се разделя на два отделни акта, които да се договорят с двете съсловни организации. От това следва, че тези два акта не могат да се наричат национални. Понятието национален предполага наличието на един единствен акт на територията на Република България. В този смисъл са понятията НЗОК, БНТ, БНР и др. Предлагаме да бъде създаден единен акт с две отделни части за медицинска помощ и за дентална помощ

Параграф 36, чл. 53, ал.2:
Националните рамкови условия по ал.1 се приемат за срок от 3 години, като при промяна на действащото законодателство се актуализират по реда, по който се приемат.
Мотивите ни за това предложение са динамичната промяна в обществените отношения и нормативната уредба на здравеопазването. Толкова дълъг срок би затруднил осъществяването на предвидените реформи в тази област.
Необходимо е да се предвиди текст относно реда, по който да се актуализира НРУ.

Параграф 37, чл.6 :
Предвид необходимостта от съгласуване, обнародване на НРУ в „Държавен вестник“ и влизането им в сила от 1 януари на следващата календарна година, предложеният в чл. 6 краен срок противоречи на предложените чл.54, ал.7 и чл.55, ал.1. Посочените срокове не са синхронизирани.
Тези срокове следва да бъдат съобразени и с акта по предложения нов чл. 55в, ал.1, който трябва да предхожда подписването на НРУ.
В Тази връзка предлагаме следното:
„/6/Националните рамкови условия се приемат в 1-месечен срок от влизането в сила на постановлението по чл.55в, ал.1“

Параграф 38:
Не е прецизно разписан в законопроекта има предвидени пълномощия на инспекторите на РЗОК, осъществяващи контрол, а липсва регламентация относно начина на извършването му.
НЗОК като финансова институция следва да разполага със собствени пълномощия, за да контролира изразходването на бюджета си. Този контрол трябва да бъде ясно разграничен от контрола осъществяван от Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Тази агенция би следвало да извършва одит на качеството на медицинската дейност. Изместването на контрола на медицинските дейностти от новата Изпълнителна агенция има опастност да създаде нерешими проблеми пред заплащането на дейностите на лечебните заведения, договорни партньори с НЗОК. /Не е ясно кога ще бъде създадена тази агенция, с какви ресурси, кадрово обезпечаване./

Съгласно чл. 55 /1/ обемите, цените и методиките за остойностяване и заплащане на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 се приемат ежегодно с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на финасите. Това предложение не е обвързано със сроковете за подписване и влизане в сила на НРУ.

Съгласно чл. 58 от ЗЗО изпълнители на медицинска помощ са лечебните заведения по Закона за лечебните заведения и Националните центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето /ЗЗ/. Тази терминология е възприета в Националния рамков договор, както и във всички други актове, свързани със задължителното здравно осигуряване. Следователно изпълнител на медицинска помощ е лечебното заведение, което може да бъде болница, ДКЦ, медицински център, групова практика или индивидуална практика и пр. В предложения законопроект понятието „изпълнител на медицинска помощ“ се използва като синоним на „медицински специалист“, което е вярно само в случаите, когато изпълнителят е индивидуална практика. Видно е, че в този смисъл законопроектът противоречи на ЗЗО, както и на ЗЛЗ и ЗЗ.
В тази връзка е необходимо да се редактират всички текстове на законопроекта.

Параграф 43, чл. 59 касаещ сключване на споразуменията по чл.20, т.4 за оказване на медицинска помощ между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРУ:
Сроковете на споразуменията съгласно ал. 3 не са съобразени с досегашната практика, затова предлагаме да се сключват в писмена форма за срока на действие и при условията на НРУ.
Относно чл.59 в, ал.1 Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва споразумение с изпълнителите, които отговарят в най-голяма степен на условията по чл. 55, ал.2, т. 1 и на критериите за осигураване на достъпност и качество на медицинската помощ чл.59 г.
Не може да съществува субективна преценка на директора на РЗОК, състояща се в „най-голяма степен или по-малко голяма степен“. Това ще доведе до блокиране на сключване на споразуменията, без ясни и точни критерии /такива има в НРД/ и при условията на лимитирани бюджети на РЗОК ще доведе до немотивирани откази, безброй съдебни процедури или обратното сключване на договор с всички и компрометиране на бюджета на местната РЗОК. Освен това липсват критерии за достатъчен брой лечебни заведения, посочени в ал.2 на чл. 59 в, т.е. този член не само е неработещ, но може да блокира и цялата система.
Чл.59 г. /1/ Критерии за достъпност на медицинска помощ в НРД са разписани много по-подробно критериите за качества и достъпност на помощта.

Параграф 57, касаещ контрола:
Текстовете са неясни като не се разграничава предварителният контрол от последващия такъв, осъществяван непосредствено в лечебните заведения слючили договор с НЗОК. Не е ясно как ще се осъществява последващият контрол извън контролните органи на НЗОК /РЗОК/ при заплатени вече суми на оказана медицинска помощ. Директорите на РЗОК могат да бъдат санкционирани винаги от контролните органи на държавата / Сметна палата и др./ поради неправомерно заплатени суми без те да имат възможност да осъществяват непосредтвен и последващ медицински контрол върху дейността на лечебното заведение.
Всяка осигурителна институция в Европа има две основни функции да заплаща извършената медицинска дейност и съответно да контролира изразходването на средствата на обществените фондове от името на осигурените.
В проектозакона непосредствения и последващ медицински контрол се възлагат и на други институции, които не съществуват към момента /Агенция медицински одит/, създаването им не е обезпечено ресурсно, напротив вече е факт рестриктивен бюджет на Министерство на здравеопазването, няма кадрово обезпечаване, абсолютно задължително, за да функционира подобен тип контрол.
Нещо ново в закона сумите, реализирани от санкции и глоби, се предвижда да отиват в републиканския бюджет, вместо да се връщат в здравноосигурителната система, а това са пари, дадени от българските граждани за здраве и по този начин се подменя тяхното предназначение. Липсват и финансови стимули за контролните органи, което допълнително ще намали техня брой и квалификация и респективно резултатите от контрола.
Контролът следва да се извършва преди, по време и след заплащане на отчетената дейност от изпълнителите на медицинска помощ и аптеките и то от единен контролен орган /институция/ по единна методика и функционираща единна информационна система, която е първо ниво на контрол.

Параграф 60, чл. 76 :
Липсва механизъм, по който НЗОК може да възстановява неоснователно получените суми от изпълнителите на медицинска помощ по всички възможни хипотези. Препратката към чл. 105 е неправилна, тъй като в тази хипотеза никога няма неоснователно получени суми.

В преходни и заключителни – Параграф 82 „Договорите с изпълнители на медицинска помощ и с лечебните заведения, които са сключени до 01. януари 2010 г. се считат за сключени споразумения по смисъла на закона“
Този текст трябва да отпадне, тъй като договорите не могат да се считат за сключени при условията на предвиденото в законопроекта на НРУ, което към 01. януари 2010 г. не би могло да съществува в правния мир. В същия параграф следва да се предвиди контролът и санкциите да продължат да действат в сегашния си вид докато не се създаде новата изпълнителна агенция „Медицински одит“, за която стана дума по-горе.

Параграф 85 /1/:
Да се предвиди отлагателно действие на този параграф с оглед изразените в параграф 83 мотиви.
Ново предложение: Чл.81/ Сумите от наложените глоби се внасят в приход на НЗОК, а ако глобата е на служител от НЗОК или РЗОК приход на републиканския бюджет. В приход на републиканския бюджет се внасят и глобите и имуществените санкции, наложени на здравноосигурителни дружества за нарушения по глава трета на закона.
/2/ До 25 на сто от събраните суми от възстановените средства от изпълнители на медицинската помощ по чл.45 и дължимите към тях лихви могат да се разходват за стимулиране на служитерите в НЗОК.

Проекто-законът в този му вид е компилация между два варианта на законопроект като по този начин е загубена философията и на двата. Вместо касата да се развива като обществена институция на принципа на трипартизма, тя се превръща в структура изцяло под държавен контрол с назначаемо ръководство Парламент и Министерски съвет, което е далеч от европейските модели за управление на такъв тип институции. Тези, които плащат, все по-малко участват в управлението но НЗОК, а държавата поема изцяло отговорността за този обществен фонд с всички последици от това. Разбиването на съществуващия контрол като механизъм ще доведе до още по-безконтролно усвояване на средства от недобросъвестни изпълнители на медицинска помощ. Добрите идеи за намаляване на договорените партньори не само, че практически няма да се осъществят, но с така разписаните текстове могат да блокират цялата сиситема на здравеопазването, но и да създадат огромно напрежение сред лоялните партньори на НЗОК. Не се решава проблемът с неплащащите на 1 млн. български граждани здравни вноски, както и проблемът с лесния достъп до системата с минимална вноска, което ще доведе до пълна демотивация на съвестния български работник и работодател да заплащат установените по размер здравни вноски. Нещо, което ще постави под въпрос въобще съществуването на работещия здравноосигурителен модел в България.

КТ „Подкрепа“ не може да приеме така предложения и законопроект, тъй като не е видно какви положителни промени ще настъпят в здравната система и в дейността на НЗОК, обратното съществува реална опастност блокиране на системата, неефективно използване обществения ресурс на НЗОК, вследсвие на което българските граждани няма да получат нито по-качествена, нито по-достъпна медицинска помощ.