1.Относно промените в Кодекса на труда

     Години наред забавянето и неизплащането на трудовите възнаграждение на работниците и служителите от некоректни работодатели се е утвърдило като трайна практика. КТ „Подкрепа“ нееднократно е внасяла предложения и изказвала становища за отпадане разпоредбите на чл.245 от Кодекса на труда, предвиждащ  възможността при финансови затруднения фирмите да плащат за неопределен срок само 60% от договорената заплата. Това противоречи на текст в Конституцията, предвиждащ заплащане, съответстващо на извършената работа, и води до нарушаване на конституционното право на работника да получи трудовото си възнаграждение. Съществуващата норма на практика предвижда при 100% предоставен труд да не са заплаща съответно  100%  възнаграждение.  Излиза, че държавата отстъпва от своя суверенитет да наложи изпълнението на закона и да задължи работодателите да ограбват труда на работниците и служителите си. Поради това предлагаме на първо място да се предприеме законодателна инициатива за отмяната на този текст от  Кодекса на труда.

     Във връзка с преодоляване на съществуващия проблем за неизплащане на трудовите възнаграждения и обезщетения на работниците и служителите, КТ „Подкрепа” подкрепя направените предложения в представения ни Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Въвеждането на срок за изплащане на обезщетенията по Глава десета, раздел III от КТ е с цел да се преодолее една законодателна празнота, която дава възможност на работодателите да отлагат неопределено във времето изплащането на тези обезщетения. Вменяването на конкретни задължения на Инспекцията по труда предоставя възможността тя да извършва контрол и по отношение на изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. Инспекцията по труда следва да има правомощието да дава задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения, така както е предвидено в законодателната промяна на чл. 404, ал. 1.

  1. Относно промените в Гражданския процесуален кодекс

     Подкрепяме идеята работниците да могат бързо и лесно да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение. Считаме, обаче, че не е добре обмислено основанието, въз основа на което да става това. Не Предписанието на ИА „ГИТ”, а документи, въз основа на които възниква вземането, като ведомостите за заплати могат да бъдат такова основание. Не е ясно също според направеното предложение как точно работниците и служителите ще се снабдяват с влезлите в сила предписания на ИА „ГИТ”, след като не са страна по съответното правоотношение.

  1. Относно промените в Търговския закон

     КТ „Подкрепа” счита, че са наложителни и законодателни промени в Търговския закон, регламентиращи бързото откриване на производството по несъстоятелност, защото само по този начин може да се гарантират правата на кредитирите, в т. число и на работниците с неполучени вземания.В момента между фактическата неплатежоспособност и откриване на производството има голям времеви луфт, който води до натрупване на задължения от страна на търговците, до увеличаване масата на несъстоятелността и намаляване активите на фирмите длъжници. Без едно такова съпътстващо изменение дори промяната на реда не би дала резултат, защото няма да остане маса на несъстоятелността, от която да се изплатят неполучените възнаграждения, т.е. производството няма да може да изпълни основните си цели – справедливо удовлетворяване на кредиторите и оздравяване предприятието на длъжника.

     Ето защо:

Подкрепяме предложението в § 6 за създаване на нова ал. 8 на чл. 141 от ТЗ.

Подкрепяме предложението в § 6 за изменение на чл. 687, ал. 1 и по чл. 789, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

 

  1. Относно промените в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя

     Чл. 4, ал. 1, т. 2 – Добре би било да се направи едно поетапно и плавно увеличаване на срока, като всяка нова промяна става на база анализ на предходна такова и оценка на ефекта на въздействие. Не толкова рязката промяна, като предлаганото двойно увеличение на срока от три на шест месеца, би била по-уместна. Необходимо е сигурност от гледна точка на това, дали наистина ще има  „ефективен достъп на работниците до средствата“, а не само фонда да се декапитализира и да не може да изпълни минимума от основни функции и гаранции, регламентирани от съответните Директиви на ЕС.

     Чл. 25 – Приемаме увеличението на срокът по чл. 25 от двумесечен  на тримесечен.

  1. Относно промените в Закона за обществените поръчки

Подкрепяме предложените работодатели, които дължат възнаграждения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.