ДО
МАРИЯНА НИКОЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
С Т А Н О В И Щ Е
на Конфедерация на труда „Подкрепа“
Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
КТ „Подкрепа“ многократно е настоявала за мерки за подкрепа на работниците и служителите в неплатен отпуск и с непълно работно време в резултат на затруднената икономическа обстановка, породена от коронакризата. Настоящото предложение е стъпка в правилната посока, но е само за трудещите се в икономически дейности, за които са въведени временни ограничения за осъществяването им с акт на държавен орган.
Настояваме да се вземат предвид нашите предложения и коментари, за да бъде осигурена реална и справедлива подкрепа за повече обективно засегнати работещи и техните семейства:
- В чл.1 да се добави нова ал.3 със следния текст:
„(3) Компенсации по реда и при условията на настоящото постановление се изплащат и на работници и служители извън икономическите дейности по ал.1, когато ползват неплатен отпуск на основание чл.173а, ал.2 от Кодекса на труда или чл.64а от Закона за държавния служител.“
Мотиви: С въвеждането на извънредното положение бяха направени промени в Кодекса на труда и Закона за държавния служител, с които беше дадена възможност при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работодателят да е длъжен да разреши ползването на платен или неплатен отпуск на няколко уязвими групи работещи – родители на малки деца, бременни служителки, хора с увреждания и пр. Дори икономическата дейност на конкретното предприятие да не е ограничена с акт на държавен орган, е очевидно, че неплатеният отпуск по тези текстове е следствие от извънредната ситуация, в която се намираме.
Няма нито един аргумент срещу това предвидените в постановлението компенсации да не се отпускат и на тези уязвими групи работници и служители.
- Настояваме в чл. 1 да се добави ал. 5:
„Времето, за което се изплащат компенсации, се зачита за трудов и осигурителен стаж, независимо от общия размер на ползвания неплатен отпуск за 2020 г. от работника или служителя.“
Мотиви: През 2020 г. беше увеличен срокът на неплатения отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж. Но част от работещите вече са го използвали поради намален интензитет на дейността в предприятието или за да компенсират проблемите в здравната и осигурителната система. До момента все още не е регламентирано отсъствието от работа, когато човек изчаква резултатите от тестовете – няма отпуск за временна нетрудоспособност, не е и под карантина.
След като се въвежда мярка за подкрепа при неплатен отпуск, следва да се предвиди този срок да се зачита за трудов и осигурителен стаж.
- Изключително стеснен е обхватът на икономическите сектори, заетите от които имат право да потърсят компенсация за загубени доходи. Вероятно скоро все пак ще се стигне до затваряне на училища, детски градини и ясли – работещите там вече са изчерпали всички отпуски за настоящата година. Дифузното разпространение на COVID-19 ще принуди работодателите в индустрията сами да преустановяват дейността си, без акт на държавен орган, а според наложените тук ограничения служителите им няма да имат право на компенсации. Идват най-тежките месеци за здравето на хората и икономиката.
КТ „Подкрепа“ настоява да не се повтарят грешките от предходното извънредно положение, да се действа ад хок, да се променят постановления и закони в рамките на часове и без достатъчно обсъждане, когато здравата логика и сега сочи, че обхватът на трудещите се, които ще имат нужда от подпомагане, ще бъде много по-широк от дефинирания в предложеното ни ПМС.
- Удовлетворени сме от това, че компенсациите ще бъдат изплащани директно на работещите. Притеснения буди обаче заложената процедура. В нея не са предвидени никакви гаранции, че подадената от работника декларация (чл. 5, ал. 1) е достатъчно условие да се премине към следващата стъпка – работодателят да подаде необходимите документи в дирекция „Бюро по труда“. Как може да е сигурен служителят, че работодателят му е подал документите? И какви са неговите възможности да го направи сам, ако работодателят откаже да ги предаде?
- Отново са поставени изисквания към работодателя, от които зависят правата на работещите: Когато работодателят не отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно помощта de minimis, то на служителите не се изплащат компенсации (чл. 1, ал. 5, т. 3). Ако целта е да бъдат подпомогнати трудещите се, поставянето на условия към работодателя е сигурен начин целта да не бъде постигната.
- Заетите в Агенция по заетостта бяха натоварени с множество нехарактерни за тях ангажименти, без да бъде подсилен капацитетът им. Вероятно затова е предвиден по-дълъг срок за разглеждане на документите. Проблем за работещите, които кандидатстват за компенсациите обаче е проблем текстът, записан в чл. 7, ал. 2: „Сумите за компенсации са дължими от датата на решението за одобряване на документите“. КТ „Подкрепа“ от години настоява за увеличаване на броя на реално заетите в АЗ и за увеличение на техните трудови възнаграждения, за да станат привлекателни тези работни места, за да не е нужно останалите без доходи граждани да чакат толкова много, за да получат обезщетения и компенсации. Сега се предлага не само да чакат, но и да бъдат лишени от подпомагане, заради дългогодишното обезкървяване на държавните институции. Настояваме компенсациите да бъдат изплащани от деня, в който са подадени документите.
Будят недоумение някои формулировки. За въпросните компенсации хем няма да се дължат осигурителни вноски, тъй като се третират като елемент на възнаграждението по съответната наредба, хем няма да се дължат данъци, като се прави изключение в ЗДДФЛ, подобно на доходите от социални помощи. Ако са възнаграждение, следва плащането да става през работодателя. Ако е социално подпомагане, какъвто е извода от текста на допълнителната разпоредба – параграф 1, е редно компенсациите да не се отчитат като помощ за работодателя.
КТ „Подкрепа“ напомня, че още от началото на кризата с COVID-19 настоява за различен дизайн и размер на компенсациите за работещи, които нямат възможност да се трудят, поради извънредната ситуация: 100% за заплатите до 800 лв.; 80% за заплатите до 1500 лв. и 60% за по-високите до 2600 лв. Опитите да се спестява от тези задължителни разходи се заплащат с ръст на заболелите, поради отказа на работещите да останат вкъщи, когато са контактни или заразени, тъй като ще останат без средства за преживяване.
КТ „Подкрепа“ настоява да се осигури жизнения минимум не само на затворените с акт на държавен орган икономически дейности. В противен случай няма да бъде гарантирано нито икономическото развитие на България, нито здравето на работещите.
С УВАЖЕНИЕ:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“