ДО
Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 
ДО
Г-Н РОСЕН ХРИСТОВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

УВАЖАЕМИ Г-Н ДОНЕВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ХРИСТОВ,

КТ „Подкрепа“ от години алармира за опасностите пред българските граждани и икономика при затваряне на въглищните мощности, без преди това да е осигурена алтернатива както за загубените работни места, така и за предвидимия недостиг на електричество. Участвахме в обсъждането на Националния план за възстановяване и устойчивост, организирахме протести. Въпреки това, изненадващо за всички, във финалния вариант на НПВУ беше заложено „намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 г.“ Подчертаваме, че базата за редукцията, заложена в Парижкото споразумение, по принцип е 1990 г. и това е далеч по-изпълнима цел.

Ще разгледаме няколко ключови показатели и какво предвижда Териториалният план за справедлив преход на област Стара Загора:
1. Все още: „Равнището на безработица (2019 г.) е най-ниското в България – 1,4%.“
Според териториалния план: Над 12 хил. работни места ще бъдат затворени до 2026 г. само в област Стара Загора. Допълнителни над 15 хил. работници ще останат без работа до 2038 г.
2. Все още: „Средната годишна заплата (7114 евро) е съпоставима със средната за страната.“
Според териториалния план: Негативните социални ефекти ще засегнат също членовете на семействата на заетите, които са над 80 хил. души, както и непряко засегнатите работни места – над 22 хил. души. Кумулативно доходите на над 100 хил. души ще бъдат преустановени.
3. Все още: „Водещата позиция на област Стара Загора по БДС се дължи на енергийния комплекс „Марица Изток““
Според териториалния план: „Потенциална загуба на БДС в размер на 877 млн. лв. на годишна база.“
4. Все още: „ТЕЦ „Марица изток 1“ е с обща мощност 700 MW. Общата инсталирана енергийна мощност на ТЕЦ „Марица изток 2“ е 1 620 MW. ТЕЦ „Марица изток 3“ е с обща инсталирана мощност 908 MW. Фабрика за брикети и ТЕЦ „Брикел“ – 200 MW.“
Според териториалния план: Затварят се мощности, отговарящи за 40% от емисиите. Увеличаване на капацитета на ВЕИ в България с поне 3500 MW допълнителни мощности. Докато ТЕЦ-овете могат да работят на 100%, то фотоволтаиците работят, когато има слънце, т.е. предвидените 3500 MW се равняват на около 350 MW. Предвидените фотоволтаици ще компенсират едва около 10% от настоящите въглищни мощности.
Правят впечатление също намеренията да бъдат поставяни фотоволтаици върху плодородни земи: „агрофотоволтаиците могат да се използват за подпомагане на селскостопанските процеси (например чрез увеличаване на селскостопанските добиви в резултат на сянката“. Напомняме, че строежът на соларни паркове върху плодородни земи към момента, според българското законодателство, е забранено. Чл. 23, ал. 3 на Закона за опазване на земеделските земи гласи: „Изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични (слънчеви) системи, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земеделски земи от седма до десета категория или некатегоризируеми“. По същество, ако не променим и този закон с единствената цел да затворим мините и ТЕЦ-овете, планираните агрофотоволтаици няма как да бъдат построени и няма да запълнят дори минимално загубените производствени мощности.

Териториалните планове на засегнатите области се базират на анализите, извършени от Прайсуотърхаускупърс през 2021 г., когато все още целта беше намаление на емисиите с 40% спрямо 1990 г. И както е посочено в Териториалния план за област Стара Загора, няма никакъв вариант загубените работни места да бъдат заместени с новосъздадени такива. Все още не е извършено картографиране на уменията на работниците. Как се изготвя адекватен план за действие и алтернативна заетост, когато не разполагаме с информация за квалификацията на ангажираните във въглищните региони работещи?

Надеждите, че голяма част от заетите ще се пенсионират и ангажиментите за тях ще отпаднат, са несъстоятелни. В Териториалния план за Стара Загора коректно е записано, че 90% от работниците ще бъдат в активна трудова възраст.
Налага се да напомним, че в първите варианти както на НПВУ, така и на териториалните планове, беше заложено част от въглищните мощности да преминат на газ. Още тогава обърнахме внимание, че това би означавало много по-голяма зависимост за България – газът се внася, въглищата са наши. По-малко от година по-късно реалността доказа, че преминаването на газ би било огромна грешка. Днес предизвикателство пред зеления преход е военният конфликт в Украйна. Упорстването да затворим въглищните си централи, когато големи европейски икономики рестартират своите, сочи, че авторите на териториалните планове смятат, че конфликтът ще приключи скоро. Опасяваме се, че това е трудно прогнозируемо. Но пък не е трудно да прогнозираме, че отказът от ключови мощности, без реална алтернатива, обрича страната ни на тежък енергиен дефицит.

В допълнение трябва да напомним, че средствата по НПВУ бяха недостатъчни за постигане дори на постижимите цели, а през последните месеци те бяха и допълнително намалени. Липсват и реални инвеститори.

При обсъждането на Плана за възстановяване и устойчивост настоявахме за отговори на следните ключови въпроси:
– колко нови работни места ще бъдат създадени;
– какъв ще бъде размерът на трудовите възнаграждения във фирмите, които ще се ползват с обществени средства;
– при какви условия ще се трудят заетите;
– какви и колко ще бъдат приходите в държавния бюджет и осигурителните вноски, които следва да гарантират бъдещето на служителите на подпомогнатите частни компании.

КТ „Подкрепа“ смята, че Териториалните планове за справедлив преход не дават категорични и еднозначни отговори. Заявката, че никой няма да бъде изоставен при провеждането на зеления преход, остава само куха декларация. Поради всичко изброено, КТ „Подкрепа“ заявява, че не подкрепя публикуваните за обсъждане Териториални планове. Те не са базирани на картографиране на уменията на работниците, в тях не откриваме решения за заетостта на работниците, техните и на семействата им доходи, за енергийната сигурност на България. В допълнение плановете не са обезпечени финансово. За сметка на това се предвижда затваряне на ключови енергийни мощности, което в допълнение ще доведе до обезлюдяване и срив на брутната добавена стойност.