Правителството на България работи в условията на перманентна криза от 2009 г. до сега. Въпреки това то не се съобразява с новите тежки реалности и всяка година гради бюджетите на държавата по стандартния способ, насочен към икономика на предлагането. Главно разчита на чужди инвестиции и средства от европейските фондове, въпреки че реалностите показват срив в притока на чужди инвестиции, а усвояването на евро средствата е катастрофално /11%/.Вече в четири бюджета /2 през 2010 г./ ,2011 г. и 2012 г. са базирани на тази химера с надеждата, че това ще доведе устойчив икономически растеж, намаляване на сивия сектор и балансиране на бюджета. Инструментите на тази политика са фатални за българската икономика и в найобщ план обхващат.
– Чудовищни рестрикции в разходната част на бюджета и катастрофално недофинансиране на основните публични системи;
– Преразпределението на БВП в разходната част бележи рязък отрицателен тренд от 40% през 2008 г. без вноската към ЕС до 35.4 през 2012 г. с вноската за ЕС;
– Липса на буфери във всички бюджети и никаква възможност за стимулиране на реалния сектор, което е свързано и с нивото на заетостта, доходите и потреблението;
– Без визия за реална политика по привличане на преки инвестиции, които през последните години катастрофално намаляха и вече пропуска изтегляне на инвестиции от България;
– Намаляване на преките данъци за сметка на косвените;
– Редукция на осигурителните вноски от 2011 г. насам и дори на правена през 2010 г. с 2% ,както и принудително увеличаване на осигурителната вноска през 2011 г. с 1,8% поради огромния дефицит във фонд Пенсии;
– Срив в потреблението- вследствие трудния достъп до кредитен ресурс за бизнеса, което намалява потреблението на инвестиционни стоки и замразяването на доходите на населението
Резултати от прилагането на такъв тип политики се генерират:
– По-ниска производителност на труда кухи обеми на БВП и спекулативни чужди инвестиции;
– Ръст на сивия сектор /35 % според МВФ и ЕК/ и над 40 % според СБ
– Корупция по всички етажи на властта и контрабанда в застрашителни размери / 50 %/ от търгуваните цигари и 35 % от горивата;
– Огромни регионални диспропорции в икономическото развитие, заетостта, доходите, социалния, образователния, здравния статус на населението.
В рамките на механизма за ранно предупреждение за предотвратяване
и коригиране на икономическите дисбаланси нашата страна е ранжирана в т.нар. сив списък на страните, намиращи се в икономически риск.
България има дисбаланси по 2 външни и 1 вътрешен индикатор.
Протестите на министъра на финансите по този повод считаме за пресилени, защото ако се включат данните за 2011 г.,които не са предмет на анализите ще покажат следното:
Първо: номиналната стойност на текущата сметка по индикатор дефицит за 2011 г. показва колебание в положителния си тренд, защото ако погледнем данните по месеци ще видим ясно, че ако средно годишно дефицитът за 2010 г. е 356 млн. евро, то в четвърто тримесечие на същата година има дефицит от 871 млн. евро. и въпреки някои положителни достижения през третото тримесечие на 2011 г. за последните месеци има срив до 142 млн. евро. Общата положителна тенденция обаче не се дължи на по-висока икономическа активност и висока конкурентоспособност на българския износ, а на катастрофално свитото потребление на инвестиционни стоки поради затихващ реален сектор. Важен фактор на тази ситуация е структурата на българския износ, който преимуществено се състои от суровини, материали и резервни части, т.е. продукция с ниска добавена стойност. Макар процентно износът да запази своите нива от началото на годината 18% на годишна база при 31% за 2010 г. ясно е,че темпът намалява. В същото време има и леко ускоряване на темпа на вноса 22.6% за 2011 г. при 22% за 2010 г.
Второ: Отчетеният категоричен дисбаланс по отношение на нетната международна инвестиционна позиция към БВП, задълбочава негативната тенденция и през 2011 г. В тази област е реализиран дефицит сумарно, в сравнение с ниското ниво на 2010 г., от 1.7 млрд. евро.
Трето: Номиналните разходи на труд за единица продукция би трябвало да са функция от ръста на производителността, базиран на:
– Нови високи технологии;
– Производство на продукция с висока добавена стойност.
Това е записано и в доклада към бюджет 2012 г., но всичко това може
да се случи с привличане на преки чуждестранни инвестиции и на български такива и евтин кредитен ресурс. За съжаление нито едно тези условия не е налице, това не позволява не само развитието на конкурентен бизнес, но и задушава наличния. При тази ситуация остава най-ретроградния подход за намаляване на разходите от труд за единица продукция- силова и безпринципна редукция на работните заплати под заплахата от безработица.
Този подход е контрапродуктивен и влияе негативно върху потреблението, което и без това е свито да критичния минимум. Това генерира дълбока рецесия, безизходица в ръста на икономиката, сива икономика с фатален изход за България по пътя към черния списък.
Четвърто: От вътрешните индикатори в дисбаланс е само високата задлъжнялост на частния сектор. Това се дължи на комплекс от обективни и субективни причини с чисто български характер.
Освен затруднената от кризата бизнес активност, от която страда европейската и световна икономика, ситуацията в България се утежнява и от:
– Липсата на политика за стимулиране на реалния сектор поради пълното невежество и нежелание на икономическия екип на правителството да прави нещо в този аспект;
– Контрапродуктивното поведение на правителството – контрагент по договори с частните фирми, което не плаща своите задължения по вече изпълнени договори. Правителство вече трета година има задължения към бизнеса и създава сериозни проблеми по обслужване на кредити, договори и изплащане на работни заплати от фирмите, имащи бизнес отношения с държавата;
– Изтеглянето на цялата реализирана печалба, като дивидент от държавните фирми без възможност за реинвестиране;
– Поведението на търговските банки, които своеволно и едностранно спекулират с лихвите по взети инвестиционни кредити също допринася за високата задлъжнялост на частния сектор.
Пето: Един от важните индикатори на механизма за ранно предупреждение е отношението на държавния дълг към БВП за съответната година. Този индикатор е заложен и в Пакта за стабилност, подписан от премиера на 02.03.2012 г. и той не може да надвишава 60%. България в последното десетилетие сериозно редуцира своя държавен дълг и в края на декември 2011 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза на 5945,9 млн. евро, в т. ч. 2458,3 млн. евро вътрешен дълг и 3487,6 млн. евро външен. В номинално отношение дългът е нараснал само за декември спрямо ноември 2011г. с 331,8 млн. евро. Това се дължи главно на повишаване на размера на вътрешния дълг в резултат на вътрешно финансиране с ДЦК, както и на усвояване на вътрешен заем. Съотношението държавен дълг/БВП в края на 2011 г. е 15,3% ,като нараства с 0.9 процентни пункта спрямо предходния месец. Коефициентите на вътрешния и външен дълг са съответно 6,3% и 9,0%.
Важно е да се отбележи, че има промяна в лихвената структура на дълга- има увеличение на дълга с фиксирани лихви до 82,4%, а този с плаващи лихви е паднал до 17,6%.
За сега нивото на държавния дълг е далеч от пределната норма, но през 2013 г. предстои плащане по глобалните евро облигации в размер на 818 млн. евро, освен това състоянието на фискалния резерв е ниско и колебливо, ето защо ще се наложи увеличение на държавния дълг. За да се покрият тези плащания и да се финансира дефицитът.
В рамките на 2012 г. в Закона за държавния бюджет е предвидено емитиране на ДЦК на международните пазари в размер на 2 млрд. лева. Освен това предстои издаване на държавни гаранции по:
– Заем на НКЖМ от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 70 млн. евро по проекта Рехабилитация жп инфраструктура;
– Гаранционни депозити по параграф 38 от ЗДБ до 80 млн. лева- за покриване на финансов недостиг на общини и държавни предприятия по чл.62,ал.3 от ТЗ., които са бенефициенти по ОП Транспорт, околна среда и регионално развитие, одобрени от ЕИБ.
Така че очаква се сериозно увеличаване на държавния дълг, което ние с тревога ще наблюдаваме.
Шесто: Състоянието на фискалния резерв е от особена важност за:
– Стабилността на Валутния борд;
– За посрещане на падежите по държавния дълг;
– За финансиране на дефицита по държавния бюджет.
Фискалният резерв се състои от:
– Наличности в лева и чуждестранна валута на всички банкови бюджетни сметки депозити в страната и чужбина, в т.ч централният бюджет, министерства и ведомства, НОИ, НЗОК и извън бюджетните фондове на централно ниво;
– Временни депозити и средства на разпореждане в единната сметка и други високо ликвидни активи на правителството.
Трябва да отбележим тревожния факт, че фискалният резерв скоростно намалява особено в частта на валутните активи.
Известно е, че при сегашния обем на паричното обръщение за гарантиране на Валутния борд са необходими 4,5 млрд. лева фискален резерв. До 2009 г. включително размерът на фискалния резерв определен със закона за Държавния бюджет имаше постоянен минимален размер в рамките на годината. От 2010 г. този финансов министър промени статута на фискалния резерв и сега изискването е в края на бюджетната година да има определена наличност във фискалния резерв. Считаме, че този подход е рисков и опасен още повече, че сме страна във Валутен борд.От последната година ситуацията във фискалния резерв се влошава.
Оставените от предходното правителство 8,3 млрд. ФР се стопиха, допълнително бяха национализирани и изхарчени 1,45 млрд.- резерв на НЗОК ,незнайно защо. В момента във фискалния резерв се намират само средствата по т. нар. Сребърен фонд /около 1,9 млрд. лева/ и фонда за извеждане от експлоатация на старите ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй, които са строго целеви.
Намерението на финансовия министър да промени статута на Сребърния фонд, който е резерв за пенсионната система в условия на демографски срив с цел плащане на дългове, прикрит под предлог за по-висока доходност е толкова хазартно и рисково, че поставя под угроза Валутния борд и България.
В заключение, да констатираме генезисът на неадекватните тенденции у нас е не само в икономическата криза, но и в някои погрешни основни политики и подходи за излизане от кризата фискална политика, подчинена изключително на задачата за минимизиране на дефицита, намаляване на публичните инвестиции, замразяване на доходите, липсата на кредитен ресурс за бизнеса и особено на малките и средни предприятия.
Следователно, развитието на българската икономика в периода на възстановяване след икономическата и финансова криза има нужда от изграждането и реализирането на нова национална визия за държавните политики в един по дългосрочен план с оглед ангажиментите ни в областта на устойчивото развитие и най-спешното тук е смяната на модела. Според нас, възстановяването трябва да се акцентира на активна политика по доходите, гарантираща нарастване на покупателната способност и жизнен стандарт на населението. В тази връзка най-важните мерки са премахване на плоския данък или поне въвеждане на необлагаем минимум, възстановяване на практиката за ежегодно бипартидно договаряне на препоръчителен коефициент за нарастване на работните заплати в частния сектор. Убедени сме, че недопускането на социален дъмпинг чрез утвърждаването на практиката за разпростиране на браншови КТД също са ефективни мерки за борба срещу сивата икономика, за прилагането на приемливи минимални стандарти, включително и по заплащането на труда.
Убедени сме, че България спешно се нуждае от политика към възстановяване, икономически растеж и заетост, в основата на която е търсенето. В тази връзка националните приоритети следва да бъдат ориентирани към:
– Нова модерна индустриална политика, активизираща наличните национални ресурси и създаваща продукти с висока добавена стойност;
– Възстановяване притока на капитали към националната икономика, без това да води до понижаване на цената на наемния труд;
– Повишаване конкурентоспособността на българската продукция на външните пазари, залагайки изцяло на по-висока производителност на труда;
– Насърчаване на инвестициите за техническо -технологично обновление и повишаване на качеството на човешкия капитал;
– Стимулиране на вътрешното потребление посредством увеличаване на доходите на населението;
– Създаване на нови качествени работни места с по-висока сигурност, доходи и екологична насоченост;
– Гарантиране на дълготрайна финансова стабилност и жизнеспособност на социалните системи;
– Предприемането на радикални мерки за борба срещу корупцията и сивата икономика.
Изготвил: Мика Зайкова