Конфедерация на труда „Подкрепа“ оценява задълбочеността на разработката на тригодишната бюджетна прогноза (2015-2017) и законопроекта за Държавния Бюджет за 2015 г. на Р България. За кратките срокове, с които разполагаше министерство на финансите /МФ/, обхватът на предложения материал е оптимален. Разглеждайки обаче отделните параметри и политики по същество имаме дълбоко несъгласие с направените изводи и предложените начини за решаването на икономическите и фискални проблеми на България. Ето защо, си позволяваме да коментираме както макроикономическите показатели и допусканията в бюджетната прогноза, така и фискалните решения, предложени от МФ.
I. Макроикономическа прогноза
Заложената средносрочна прогноза за икономическия растеж през следващите три години е, меко казано, консервативно – считаме, че той е сериозно подценен, което е вредно за държавата и не е в унисон с новата визия на Европейската комисия за икономически растеж, намаляване на неравенствата, повишаване на доходите и разкриване на нови и качествени работни места. Основание за това ни дават резултатите от тримесечие за 2014 г. включително и за м. октомври на българската икономика. Считаме, че ръст на икономиката през 2014 г. от 1-во тримесечие 1.5 %; 2-ро тримесечие 1.8%; 3-то тримесечие 1.6% и оптимистичен ръст на приходите за м. октомври 2014 г. от 253 млн. лв. спрямо същия период на 2013 г. дават основание за достигане на средногодишен ръст не от 1.2, а от 1.7%. Това на практика означава, че заложеният ръст от 0.8% за 2015 г. и увеличаван само с 0.5% за двете следващи години е контра-продуктивен. В тази връзка, заложените силно подценени приходи за 2015 г. сигурно ще доведат до намаляване на дефицита в поносими граници, но предпоставят огромна рестрикция в разходната част, което на практика означава липса на средства за така необходимите реформи, никакъв ръст в реалния сектор, подтискане на доходите, а оттам и намаляване на битовото потребление, мизерни пенсии и тежък дефицит в социалните фондове. Дефицитът на Държавния Бюджет ще бъде свален с цената на изключително тежки икономии, което ще доведе до дълбоко социално неравенство и срив в доверието на българите към държавата. Доказателство за това е, че:
– Не се предвижда за следващите три години реална политика по доходите. Замразяването на МРЗ ще увеличи броя на работещите бедни и над 300 хил. души ще имат нетни доходи от 266, 53 лв., т.е. с 20 лв. под прага на бедност за 2015 г. (286 лв.).
– Подходите на бившия финансов мининистър Симеон Дянков в пенсионната система, които се налагат безапелационно към тригодишната бюджетна прогноза, водят само до увеличаване на напрежението и задълбочаване на неравенството. Не е известно как екипът на МФ е изчислил златното швейцарско правило за три години напред – съответно 1.9%, 2.4% и 2.8%. Нещо повече, закована е минималната пенсия – съответно 157.44; 162.04; 165.73 лв.
– Не знаем на какво се дължи твърдението, че данъчно-осигурителната политика е ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и ограничаване на данъчните измами. Това, което се предвижда в тази област всъщност влияе негативно и най-вероятно това твърдение ще остане като добро пожелание, защото:
а) За да има икономически растеж, е необходимо да се преодолее инфлационният синдром, а той се преодолява главно и чрез увеличаване на потребителското търсене, тъй като в България преки чужди инвестиции са непозната дума (от 2009 г. досега техният размер е паднал 38 пъти). За да се повиши потребителското търсене са необходими свободни средства в населението, а при липса на политика по доходите и замразяването им, това е невъзможно. Увеличаването и на инвестиционното потребление зависи от бизнес средата и от достъп до кредитен ресурс. При наличието на чудовищна корупция, контрабанда и ръст на сива икономика от една страна и липса на желание за въвеждане на електронно правителство, повишаване на контрола и някакви мерки за снижаване на сивата икономика до поносими размери, това е невъзможно.
б) Преодоляване на дефлационния синдром е наложително, защото той води до ниска конкурентоспособност, увеличаване на безработицата, в макроикономически план до увеличаване на външния дълг, верижни бизнес фалити, увеличаване на лошите кредити и трайно спадане на реалните доходи. Излизането от тежката дефлация обратно изисква националната инфлационна програма, за която в този бюджет няма пари, размразяване на политиката по доходите, данъчна политика, различна от плоския данък, все важни неща, които липсват в тази разработка.
II. Приоритети на политиките за периода 2015-2017 г.
Твърдението, че чрез предложените данъчно-осигурителни политики и ефективни действия в приходните администрации ще се осигури ресурс за изпълнението на фискалната политика на правителството и стимулиране на икономическата активност е имагинерно, защото:
– Запазването на досегашната данъчна политика всъщност ще доведе до обедняване на 90% от населението, до подтискане на икономическата активност и до изключително слаби приходи, които ще оставят основните системи недофинансирани. Предлаганите механизми в косвените данъци, респективно в ДДС не са нещо ново, те се прилагаха и през настоящата година, но ефектът от тях е пренебрежително малък. Запазването на корпоративния данък не носи никакви допълнителни ефекти в икономическата активност, защото той и без това като нетна стойност е с 1 млрд. като приход от данък върху доходите на физическите лица. В областта на акцизите, промените са от 2015 г., а от 2016 г. в областта на акцизите за цигари. Тук въпросът не е в нивото на акциза, а в нивото на контрабанда. Разбира се, думите контрабанда, корупция и сива икономика ги няма в предложения материал, така че единственото съществено нещо не е данъчната политика, там нещата са непроменени и са контра-продуктивни, а е в някои елементи на не данъчните приходи, като напр. намалението на ставката за дивидент на държавните дружества от 70 на 60 на сто. В рамките на не данъчните приходи има някои шокиращи цифри, като напр. очакваните приходи от такси са 845.7 млн. лв., докато приходите от концесии са само 113.7 млн. лв. Това на практика означава, че концесионните такси в България са под 5% за разлика от тези в другите страни по света, където надвишават 40%. Не може да не си зададем въпроса дали става дума за гигантска глупост или за гигантска корупция.
– По отношение на осигурителната политика, кой знае защо правителството не иска да увеличи приходите си чрез увеличаване на максималния осигурителен доход, защото той замръзва от 2015 г. на 2600 лв. Пропомняме, че първоначално планираното съотношение 1:10 между МРЗ и максималния осигурителен доход, щеше да поддържа вътрешния баланс в системата и да реши проблема с постепенното отпадане на „тавана“ на пенсиите. Задържането на ръста на максималния осигурителен доход възпрепятства решаването именно на този проблем, тъй като размерът на максималната пенсия е определен в процент, именно от него.
– Политика по доходите. По този въпрос трябва да кажем, че такава въобще няма. Освен замразяването на МРЗ през 2015 г. и минималното й увеличение през 2016 и 2017 г. (респ. 340, 360, 380 лв.). Единственото, което пише в тази глава е ограничаването на разходите за персонал с 10% в бюджетната сфера, което на практика означава с 10% съкращение.
– Пенсионна политика. Ако трябва с едно изречение да характеризираме пенсионната политика е „Без Дянков по Дянковски“. Правителството няма никакво намерение, въпреки изричното предупреждение на синдикатите, да проведе преговори по този така важен въпрос. За МФ пенсионната реформа се състои в шоково увеличаване на възрастта и стажа за мъжете и за жените и никъде не става дума за механизъм, който да доближи заместващия доход от пенсии (30%) до нивата в страните-членки на ЕС (75-90%), така че да осигури достойно съществуване на българските пенсионери. По отношение на другите социални плащания те замръзват за три години, така че не е известно как ще стимулираме раждаемостта, как ще излезем от демографската криза и как ще спрем изтичането на млади мозъци през Терминал 2. Записите за другите политики в областта на здравеопазването, образованието и др., можем да считаме за добро пожелание, тъй като заделените средства са пренебрежително малки. Така напр., ако се разгледат средствата по отношение на БВП и по основни функции ще видим, че за отбрана и сигурност са заделени 3.6%, за образование и наука, обхващаща не само образователните, но и научните такива са заделени 3.7%, за здравеопазване 4.7% и за икономически дейности и услуги 5.6%. Не можем само да не отбележим, че правителството разчита да увеличи приходите си като спре гласуваната преференция от Кабинета Орешарски за връщане на данък върху доходите на физическите лица, които са работили през цялата година на 340 лв. Ако оставим настрана твърде скромния фискален ефект от тази мярка, дебатът за това дали да бъде възстановен 10-процентен данък върху МРЗ изглежда твърде неприемлив на фона на милиардите, предвидени за ограничаване на ефектите от престъпното поведение на различни институции по отношение на банковата сфера.
III. Разходните политики на Бюджет 2015 г.
Силно подценените периоди в Бюджет 2015 г., предпоставят изключително рестриктивни разходини политики. Нетните стойности на разходите по функции и министерства са изключително скромни и почти равни на тези в актуализирания бюджет за 2014 г. Това обстоятелство създава голям проблем за осъществяване на записаните в управленската декларация на правителското намерения за реформи в бюджетните сфери, от една страна, и необходимостта от решаването на катастрофално наболели проблеми, като енергетиката. За нея пари в бюджета-няма, но 1 031,760 лв. за МВР, чиято система е напълно нереформирана – има. Скромни са предвидените средства за здравеопазване (370 219лв), както и за образование (17,323лв). За сметка на това НС има бюджет 53 млн лева, колкото и в министерство на икономиката, а президентската институция има бюджет за разходи 6 050 000 лв, или само с 3 млн. по-малко, от колкото цялото министерство на туризма – 9 264 000 лв. Без да коментираме разходните части в останалите министерства и ведомства, прави впечатление техният скромен обем, от една страна, и очакванията за реформи – от друга страна.
IV. Държавен дълг.
За съжаление, и в бюджет 2015 г. държавният дълг продължава да нараства. Нетният ръст на дълга за 2015 г. е 2 млрд. лв, но дефакто за покриване на стари задължения ще бъдат взети 8, 100 000 лв. в рамките на тези средства ще бъде погасен дългът от 3 млрд. лв., който държавата е принудена да вземе тази година, за да подкрепи банковата стабилност, т.е. да попълни фонда за гарантиране на фондовете и да покрие дълга на Първа инвестиционна банка, който беше направен в подкрепа на нейната ликвидност през лятото на 2014 г. За съжаление, Първа инвестиционна банка не успя да върне този дълг и той беше разсрочен, за което имаме остра забележка от ЕК. Но явно Централната банка има различни подходи при укрепване на банковата стабилност на банковата система за различните банки. В рамките на тези средства стои един дълг от 1,600 000 лв, за които се твърди, че са за падеж в началото на 2015 г., т.е. това би трябвало да е последният транш по дълга за глобалните еврооблигации, направен от Милен Велчев. Буди недоумение, обаче, защо при фискален резерв от 8, 800 000 лв. към края на септември 2014 г. и при емитиране еврооблигации от Кабинета Орешарски, точно по този дълг през лятото на 2014 г., които би трябвало да са във фискалния резерв. Стои въпросът, къде са парите и отговор на него би трябвало да даде правителството на г-н Близнашки. Надяваме се, че ще получим адекватен отговор и от настоящия екип на МФ. Относителният дял на държавния дълг към БВП засега е в нормални граници, но той застрашително расте и това е доста притеснително. За илюстрация даваме движението на държавния дълг за последните 7 години:
– 2008 г. – 9,7 млрд. лв.
– 2009 г. – 9,5 млрд. лв.
– 2010 г. – 10,53 млрд. лв.
– 2011 г. – 11,04 млрд. лв.
– 2012 г. – 13,67 млрд. лв.
– 2013 г. – 14,12 млрд. лв.
– 2014 г. – Орешарски – 18,72 млрд. лв.
– 2014 г. – Б. Борисов – 22,5 млрд.лв.
– 2015 г. – 24,5 млрд. лв.
Увеличаването на държавния дълг не е проблем, ако заемните средства се влагат за стимулиране на икономическата актовност и носят реален принос в БВП, за съжаление, обаче увеличаването на дълга през последните години, води само до покриване на стари задължения, което не генерира по-голям БВП. Това означава, че да се стимулира икономически ръст при положение, че 2015 г. е нулева година за европейските средства от новия програмен период, следва в бюджета да се отделят инвестиции за преодоляване на дефлационния синдром и повишаване на конкурентноспособността на произвежданите стоки и услуги в България. Ето защо, считаме че бюджет, построен на дълбоки рестрикции няма да изведе България от мизерията, в която е затънала.
V. Фискални рискове.
Всяко правителство трябва да се ползва от поуките и грешките, които е направило предходното. Една от основните слабости на бюджета, разработена от Кабинета Орешарски, беше неглижирането на сериозни фискални рискове, като – дефлационния синдром и промени в геополитическата обстановка. Надявахме се, че новоизбраният кабинет ще избегне подобни слабости, но за съжаление през много от рисковете се минава мимоходом, без задълбочен анализ и още по-лошо без реални буфери за евентуалното им преодоляване. И за да бъдем коректни ще посочим на кои рискове, следва да се акцентира, за да може дори и скромният бюджет от 2015 г. да бъде осъществен. В този смисъл, може да го класифицираме по следния начин:
А Фискални рискове, произтичащи от макровъздействия.
В т. ч.:
1. Сериозно забавяне на вътрешното потребление. Този риск произтича от факта, че :
– Липсва политика по доходите, която влияе негативно върху битовото потребление;
– Лошият бизнес климат, корупцията, контрабандата и сивата икономика са контрапродуктивни за ръста на инвестиционното и колективно потребление, както и за притока на чужди инвестиции.
2. Поблемите в банковата система, в частност – КТБ, затрудняват достъпа до кредитен ресурс, чрез негативното увеличение на лихвите по кредитите и намалението лихвите по депозитите.
Б. Фискални рискове, свързани с външни въздействия.
1. Забавяне на възстановяването на евроикономиката.
В т. ч.:
– българското правителство продължава с режима на стагнация и рестрикция на разходите по модела „Барозо“, без да се съобрази с новите тенденции, очертани от Комисията „Юнкер“. Това още повече забавя възстановяването на икономическата активност и създаване на условия за намаляване на социалното неравенство. Считаме, че един от най-големите рискове, свързан с външните въздействия е геополитическата обстановка, но не формулирана като криза в Украйна, а формулирана в три основни направления – като загуба на руските пазари, загубата на азиатските пазари, поради влиянието на Русия; загуба на арабски пазари, поради войната с ислямска държава и не на последно място заливане на българския пазар от евтини субсидирани европейски стоки, на които българският производител не може да издържи. Причината за ниската конкурентноспособност на българските производители на животински продукти се дължи на огромната разлика в размера на евросубсидиите за тези дейности за България и всички останали държави-членки на ЕС.
В. Дефлационен синдром.
Този риск беше неглижиран от Кабинета Орешарски, а в настоящия бюджет се споменава за него мимоходум, макар че той води до катастрофални последици. Увеличаване на безработицата, рязко намаляване на конкурентноспособността и намаляване на приходите в Държавния Бюджет, в обществените фондове, както и печалбите на фирмите на реалния сектор.
В заключение КТ „Подкрепа“ счита, че така конструиран Бюджетът за 2015 г., както и тригодишната бюджетна прогноза, няма да позволи провеждането на реформи в основните системи на обществения живот, няма да доведе до подобряване на демографската ситуация, а ще генерира задълбочаване на социално неравенство, социално напрежение и политическа нестабилност.
В резултат на изложените съображения КТ „Подкрепа“ не може да подкрепи нито предложената тригодишна бюджетна прогноза (2015-2017г), нито параметрите на Държавния Бюджет за 2015 г.