Синдикат на административните служители (САС) „Подкрепа“ е пълноправен член на Конфедерация на труда „Подкрепа“. В САС „ПОДКРЕПА” членуват държавни служители, както и работещи по трудови правоотношения в държавната администрация и други административни служители, обединени в синдикални секции за защита на своите права по служебни или трудови правоотношения, професионални и социални интереси.
Синдикат на административните служители „Подкрепа“ намира, че планираното нарастване на размера на възнагражденията на държавни служители и служители, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация е не само правилно, но и крайно необходимо. Това действие на правителството подкрепяме не толкова като икономическа мярка за преодоляване на ефекта от разразилата се в световен мащаб пандемия, а като адекватен, макар и закъснял опит за неутрализиране на последиците от неефективната и несправедлива „реформа“ в административния сектор, стартирала през 2012 г.
Редът и условията за определяне и изменение на заплатите на заетите в държавната администрация са регламентирани с Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. Установените с тази наредба процедури бяха промотирани през 2012 г. като метод за оценяване и заплащане на труда на служителите според знанията, уменията и качеството на работа, т.е. като способ за „заплащане според изпълнението“. САС „Подкрепа“ убедено и отговорно твърди, че през изминалите години, въведеният модел категорично не постига така формулираната цел.
Въвеждането на нов ред за определяне на заплатите бе съпроводено с премахване на допълнителните възнаграждения за професионален опит, като същото бе инкорпорирано в основните заплати. Това преструктуриране на заплатите бе аргументирано с премахване на различия в заплащането на един и същ труд, само въз основа на придобитите стаж и опит. Към днешна дата дисбалансите в заплащането за еднакъв труд, както между различните администрации, така и в рамките на една и съща администрация са обичайно явление и са абсурдни по размер.
Поставени бяха ред условия и множество нормативни ограничения по отношение на реда за изменение на заплатите. Увеличението на възнагражденията бе строго лимитирано и поставено в зависимост от годишното оценяване. Прилагането на нормативно установените процедури, особено що се отнася до обвързването на увеличението на заплатите с оценяването на служителите се наложи и доказа като механизъм, в който основните фактори са преобладаващо субективни. Напълно разбираемо и оправдано е убеждението на служителите, че се оценяват въз основа на лични симпатии, политическа целесъобразност и лоялност, както и други критерии, които нямат обективен характер и по никакъв начин реално не отчитат знанията, уменията, обема и качеството на работа.
Размерите на основните възнаграждения бяха поставени в зависимост от мястото на длъжността в съответна административна структура и съответната принадлежност към определено ниво и степен в Класификатора на длъжностите в администрацията. Ефектът от тази зависимост се изразява в огромни и необосновани по размера си различия между заплатите в различните администрации, които в годините се задълбочават без обективни и мотивирани причини, а въз основа на зададените бюджетни параметри за финансово обезпечаване дейността на съответните администрации, което създава впечатление за хаотични действия „на парче“ без ясно формулирани принципи.
В рамките на степените и нивата, в администрацията е възприета матрична скала на заплатите, която функционира подчертано и видимо неадекватно. Минималните нива на заплатите, които в голямата си степен са равни на минималната работна заплата за страната, както и непропорционалните маржове между минимална и максимална заплата, правят този модел неадекватен на исторически и икономически обусловената динамика на възнагражденията в страната.
Ежедневно се констатират и множество други конкретни недостатъци и празноти в уредбата, които водят до още по-сериозни дисбаланси и задълбочават диспропорциите в заплащането дори между служители на една и съща длъжност в една и съща администрация.
Всичко горепосочено има за ефект нарастващо с годините демотивиране на служителите, което пък логично се отразява негативно на качеството на предоставяната административна услуга. В множество администрации има сериозен недостиг на служители на онези нива в администрацията, които са най-натоварени, но с най-ниски възнаграждения (в много случаи сравними с нивото на МРЗ). Предвид това, САС „Подкрепа“ ще продължи да настоява за коренна промяна на модела на формиране на заплатите на служителите в администрацията и налагане на нов комплексен подход при регламентиране на процедурите по определяне и изменение на заплатите. Частичните ремонти на действащия сега модел видимо не могат да преодолеят проблемите, които той създаде през годините, като показателен за това е незначителния ефект на влезлите в сила от 01.01.2019 г. промени в НЗСДА. Фактът, че отново се налага създаване и обсъждане на ПМС, с което чрез допълнителни разпоредби да се преодоляват нормативно установени пречки за увеличение на заплатите, сам по си демонстрира несъстоятелността на действащия механизъм. Необходимо е неотложно да се регламентира възможност в съответствие с динамиката на възнагражденията на национално ниво и при отчитане на драстичното изоставане на нивата на заплащане на определени длъжности в администрацията, да се извършва периодично увеличение на заплатите без същото да се поставя в каквато и да е зависимост от други фактори, включително атестиране и оценяване. Нарастването на заплатите въз основа на оценяване трябва да е последващ механизъм с подчертано обективен характер.
Съзнавайки, че потребността на голяма част от служителите от незабавна актуализация на възнагражденията не може да бъде заложник на евентуални бъдещи нормативни промени, които, ако бъдат въобще инициирани, предполагат и сериозна времева продължителност на този процес, САС „Подкрепа“ приема като правилна и необходима временна мярка, предложеното увеличение на заплатите в администрацията. Но дори като временно решение, същото следва да бъде насочено към решаване на някои от горепосочените проблеми. В този смисъл, предлагаме следното:
- В §3а, ал.1 думата „може” да се заличи.
Считаме, че действията по увеличаване на възнагражденията следва да се извършат въз основа на императивно разпореждане на нормата, а не по субективно усмотрение на съответния административен ръководител. Достатъчна е диспозитивността съдържаща се във факта, че предвижданото увеличение не е фиксирано, а само ограничено като максимален размер.
- Да се направи обективен анализ, въз основа на който обхвата и приложното поле на предложеното ПМС да не се ограничава до изброените 28 административни структури. Както посочваме по-горе, нарастването на заплатите не бива да се обвързва с ангажираността на служителите „на първа линия” по време на пандемията (за това следва да се осигуряват и заплащат допълнителни целеви възнаграждения). Не може да бъдат открити мотивирано обосновани критерии, по които са избрани и посочени конкретните администрации в т.т.1-28 на §3а, ал.1. Затова и САС „Подкрепа”, предвид ангажираността ни приоритетно със защита интересите на синдикалните ни членове, в отделно писмо настоява, към посочените администрации да бъдат включени и тези на Министерство на правосъдието и на Агенция по вписванията. Водещ принцип при определяне обхвата на административните структури следва да е констатирания дисбаланс във възнагражденията между различните администрации, като нарастването на заплатите се ориентира към всички служители във всички структури.
- Преодоляването на диспропорциите вътре в рамките на една административна структура следва да е следващия критерий при реализиране увеличението на възнагражденията. В този смисъл, изразяваме категорична позиция против възприетия подход, според който в три от 28-те административни структури, в обхвата на увеличението попадат само конкретни групи служители – НОИ, НЗОК и НАП. Подобен ограничаващ механизъм само ще задълбочи съществуващите проблеми и вътрешното противопоставяне между служителите, както и тяхната демотивация.
- Разпоредбата на ал.2 на §3а предвижда, че еднократното определяне на новите размери на възнагражденията ще се реализира по критерии, определени във Вътрешните правила за заплатите на административните структури. Тази практическа неопределеност по отношение на приложимите критерии и делегиращото препращане към вътрешен акт на органа по назначаване/работодателя създава допълнителни предпоставки за порочно, несправедливо, небалансирано и неефективно определяне на новите размери на възнагражденията в различните администрации. По-удачно би било да се съставят единни централизирани критерии съобразени с конкретните цели на това увеличение, като същите под формата на задължителни указания да се ползват и прилагат от административните ръководители във всяка администрация, включена в обхвата на постановлението.
Виж оригиналния текст ТУК