Нормативна уредба

Българското законодателство регламентира и гарантира правото на работниците и служителите, чрез синдикалните организации, в които членуват, да участват в подготовката на проекти за вътрешни актове на предприятието (фирма, организация, администрация, ведомство). На това установено в полза на синдикатите право, съответства задължението на работодателя/органа по назначаване да покани ръководните органи на тези организации да участват в подготовката на съответния акт. Коментираното право на синдикатите е уредено в чл.37 от Кодекса на труда и в чл.44, ал.3 от Закона за държавния служител:

Чл.37 КТ:
„Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва”

Чл.44, ал.3 от ЗДСл:
„Синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения”.

Отношение към конкретната процедура, свързана с изготвяне, респективно изменение или допълнение на ВПРЗ има и текста на чл.22, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата:

Чл.22, ал.1 от НСОРЗ:
„Организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда”.

Участието на работниците и служителите в подготовката на вътрешните актове често се доурежда и чрез клаузи на колективен трудов договор или споразумение, в които можем да открием допълнителна организационно-техническа регламентация на процедурата.

Описание на процедурата, подготвителни действия

Законът не предвижда конкретна форма за провеждане на процедурата и затова в практиката могат да се срещнат разнообразни варианти на реда и начина на реализиране на регламентираното в чл.37 от КТ участие в подготовката на вътрешните актове. Именно тази липса на конкретика води до често неразбиране на тази процедура като същност и правни последици. Препоръчваме Ви подготовката, организацията и провеждането на тази процедура да се отразява задължително в писмени актове, поне що се отнася до документирането на нашите действия в тази процедура.

Обичайно участието на синдикатите в подготовката на вътрешните актове следва да се реализира в следната последователност:

• Работодателят/органът по назначаване отправя покана до органите на синдикалната организация да участват в подготовката на съответния вътрешен акт.

Няма пречка работодателят да е възложил изпълнението на процедурата на служители от съответните звена (напр. Счетоводство, ЧР, Личен състав, ТРЗ и т.н.). Органите на синдикалната организация се определят в техните устави. В поканата работодателят би трябвало да посочи какъв е акта, който ще се подготвя, кога и как ще се реализира съвместната работа със синдикалните организации (напр. заседания, работни срещи) и кой ще участва в подготовката на акта от страна на работодателя. Редно и логично би било, към поканата работодателят да приложи проект на съответния вътрешен акт, който ще се подготвя. Ако това не се е случило, препоръчваме писмено да се изисква предоставянето на проекта на текстовете.

• Синдикалната организация изпраща отговор до работодателя / органа по назначаване.

В отговора се посочват лицата, които ще участват в подготовката на акта. Обикновено това са Председателят и секретарят на синдикалната организация, но тези права могат да бъдат делегирани и на други представители на синдиката (напр. експерти, консултанти, членове на синдикалния съвет, ако такъв е създаден и функционира, и т.н.).

Няма пречка органите на синдикалните организации, от своя страна да предложат ред за осъществяване на процедурата, различаващ се от предложения от работодателя.

• Същинско участие в изготвянето (изменението) на Вътрешните правила

Поканата и отговорът са актове по подготовката и организацията на процедурата. Идва ред на същинската подготовка на акта и участието на синдикатите в този процес. Няма предвидени в закона срокове за започване и приключване на процедурата, но няма пречка такива да бъдат договорени между страните при нейната подготовка. В този смисъл е препоръчително страните да утвърдят ред за осъществяването й и отразяване в съответните актове, като най-удачно е това да се разпише като правила в КТД, а доколкото е възможно и да се сключи нарочно споразумение, касаещо организацията и провеждането на такава процедура, но за съжаление липсват подходящи примери за подобна практика.

Същинското разработване (подготовка) на проекта на вътрешния акт на предприятието с участието на синдикатите, най-често става чрез провеждане на срещи и заседания на упълномощените за това лица и протича като обмен на мнения, предложения, становища, въпроси и отговори, до достигане на окончателния вариант на подготвяния акт. Предполага се, че работодателят е изготвил и предварително предоставил проект на акта, който да бъде подложен на обсъждане. Ръководствата на синдикатите от своя страна следва и е препоръчително да са направили допитване (устно, чрез анкета, чрез решение на синдикално събрание или по друг начин) до членовете на организацията, която представляват.

Често в практиката, работодателите изискват от синдикалните представители просто да подпишат съответния акт, който се подготвя, напр. Вътрешни правила за работната заплата. Считаме, че не е удачно и препоръчително, защото, от една страна синдикатите не са “автори” на акта и само са поканени за участие в подготовката му, а от друга страна, “подписването” създава у членовете на организацията усещането и впечатлението за съгласие, потвърдено чрез подписа, а не отчита действително изразената от ръководството на синдиката воля и мнение във връзка с акта.

Препоръчва се провеждането на работни срещи или заседания, за които да се изготвят и оформят протоколи, които да отразяват имената на участниците в процедурата, разискванията, предложенията и становищата им по подготвяния акт. Могат да бъдат водени отделни протоколи за всяко заседание (работна среща) и финален протокол, който отразява окончателното становище на страните. Именно под този протокол следва да поставят подписи участниците в процедурата, както и да изискват екземпляр или копие на протоколите, които да се архивират в документацията на организацията. В този случай подписа само удостоверява вписаното в протокола, а не е израз на съгласие и съгласувана с работодателя воля.

Резултат и правни последици

Често процедурата по участие на синдикатите в подготовката на вътрешни актове се именува като “съгласуване”, което е не само неточно, но и юридически невярно. Отново обръщаме внимание, че за работодателя е регламентирано само и единствено задължението да ПОКАНИ синдикатите да участват в подготовката на съответния акт. При това си участие синдикатите са свободни да изразяват всякакви мнения и становища, включително и пълно несъгласие с конкретни текстове в подготвяния документ. Работодателят, на практика, по никакъв начин не е обвързан чрез тази процедура да се съобрази и да приеме или отчете предложенията или мнението на синдикатите.

В крайна сметка, окончателното приемане на съответния акт става с едностранно волеизявление на работодателя. Всички вътрешни актове в този смисъл се явяват едностранни актове на работодателя/органа по назначаване, който обичайно ги утвърждава със своя Заповед. На синдикатите е предоставена възможността да участват в подготовката, като гаранция за това участие е разпоредбата на чл.37 от КТ и вмененото в текста задължение на работодателя да ги поканва за всеки конкретен случай. Независимо, че става дума за едностранни актове, зависещи единствено от волята на работодателя, който ги утвърждава, неспазването на разпоредбата на чл.37 от Кодекса на труда от страна на работодателя е нарушение на трудовото законодателство и като такова може да доведе до търсене на административно-наказателна отговорност по чл.414 от Кодекса на труда. Затова в случаите, когато работодателя пренебрегва тази процедура и не поканва синдикатите за участие, имат право, могат, а и следва да се възползват от предоставената им в чл.406, ал.1 от КТ сигнална функция, като сезират съответната областна дирекция “Инспекция по труда”.

Въпреки липсата на разпоредба, която да задължава работодателя да се съобрази с изразените от синдикалните организации становища по повод подготовката на вътрешните актове, реализацията на правото по чл.37 има важно практическо значение. Предоставя се възможност, гарантирана от закона, работниците и служителите предварително да се запознаят с проектите на актовете и намеренията на работодателя, да обсъдят и консултират своята позиция със своите членове, да я изразят пред работодателя в рамките на процедурата и да искат това да се протоколира. В не малко случаи, именно предварителния преглед и изразеното становище предотвратяват утвърждаването на незаконосъобразни актове, чието последващо оспорване би било значително по-трудно и изискващо повече време и усилия. Постига се и автоматичен ефект на информиране в хода на самата процедура.