Аз го гледах този процес и този несъстоял се дебат – едните виждат само черното, другите виждат само светлото. Със сигурност истината е някъде по средата, със сигурност ще има някакви ползи, със сигурност ще има и някакви неудобства – зависи какво ще е съотношението между тях. Лошото е, че страхотно наплашиха хората. Ние имаме всички основания да се съмняваме в крайния оптимизъм и същата тази склонност да се вслушваме в песимизма, защото се нагледахме и напатихме на какво ли не. На мен това ми е голямото притеснение.

Ако искаха да направят нещо за доходите, нищо лошо нямаше доходите да се покачат и преди да влезем в еврозоната, и там да влезем не чак с немски доходи, но примерно с италиански. Това, което най-често се случва по отношение на доходите, е цените да се повишат, инфлацията да тръгне нанякъде и доходите да я следват. А обратното нещо – доходите да са изпреварили процеса на поскъпване и съответно на инфлацията, аз не си спомням да е имало. Другата страна на нещата – същите тези хора, които обясняваха как трябва да се спира ръстът на МРЗ, как трябва въобще да я няма – сега тези същите хора обясняват как цените може би ще се повишат, но и доходите напред ще тръгнат. Това са същите тези хора, които се борят срещу повишението на дохода, ясно и систематично вече много години. Визирам политиците. С работодателите понякога се намира допирна точка.

Трудно ми е да си представя какво ще стане с тези средства, които изведнъж ще се освободят в резерва на БНБ – тези 80 млрд. Ще е глупаво, ако бъдат пуснати на пазара още веднага и изчезнат. По-скоро трябва мъдро да се разходват. Има притеснения за това какво ще стане, когато се намалят и резервите на търговските банки, съобразно заниженото изискване за това съотношение собствени активи и привлечен капитал. Никой не знае какво ще стане, но всеки говори така, както му е удобно на него да бъде казано. Едните да помпат страховете на хората, другите да ръсят нездрав оптимизъм.

Хубаво е да помним, че крайната дата е 8 юли, на която този процес ще бъде завършен. Тези доклади, които вчера /04 юни/ бяха разпространени, те са само първото необходимо, но не достатъчно условие. Трябват още две стъпки, които да бъдат направени. Дано по тези стъпки да не ни се случи нищо лошо, но е хубаво да помним, че поне десет години бяхме готови за Шенген, много по-готови, отколкото за Еврозоната, но не ни пускаха по някакви политически причини. Дали ще има отново такива дежавюта, не мога да кажа. Хубаво би било да се изчака този 8 юли и този процес да бъде завършен, и след това да си правят техните политически игрички.

Звучи парадоксално на пръв поглед, но тези чуждестранни вериги, които някои хора толкова много мразят, вероятно ще се окажат необходимият стабилизатор от една страна, защото на тях не им е толкова лесно да се държат чак толкова спекулативно, а от друга страна – ги има навсякъде. 

Тепърва трябва да започнем големия разговор за доходите в България. Ние още не сме завършили разговора помежду си за механизма, по който ще се определя МРЗ. Има много пунктове, по които може да бъде критикувано това, което се случва в момента. Може да се иска и нещата да станат далеч по-добри, но извън съмнение е, че колкото и да не ги обичам тези осреднявания – но ние се намираме в долните нива на всякакви равнища на заплащане. Не може латвийските държави, в които всичките заедно има народ, колкото в София, да има доходи по-големи от нашите. 

Цялото интервю на Димитър Манолов в предаването „Денят на живо”, може да видите ТУК.

Източник: Нова нюз