20% увеличение на заплатите е минималното, което трябва да получат административните служители, каза Кремена Атанасова, председател на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа“. Според нея, ако трябва да се сравняваме с други европейски държави, то увеличението трябва да е с трицифрени числа.

„Работещите в държавната администрация, и то в ключовите структури, като АСП, НОИ, АЗ, НСИ, ИА ГИТ и други,  възнагражденията там са изключително ниски. Това са хора на терен, с които ние като граждани се срещаме редовно и, ако не виждаме всеки ден министри и не се оплакваме на министрите, то всеки ден се срещаме, под една или друга форма, с тези работещи в администрацията. Там възнагражденията са от порядъка на 700-800-900 евро. Това е много под достойното възнаграждение, което един служител с висше образование, в помощ на обществото, трябва да получава. Напрежението не е спаднало и не се очартава това да се случи. Напротив, то ще расте и съвсем реално очакваме да се стигне до протести и до ефективни стачни действия“, коментира Кремена Атанасова, председател на САС „Подкрепа“, в интервю за БНР.

„Имаше решение на Министерския съвет, което гласеше еднократна индексация на възнагражденията с 5%. С оглед на разпоредбите за заплатите на служителите в държавна администрация, до 31 януари беше срокът за оценяване, и сега в месец февруари се очаква тези 5% да бъдат начислени. Моите очаквания са точно, когато колегите видят подигравателните суми, които ще представляват това 5% увеличение във фишовете си, недоволството да ексалира. Сами разбирате, че когато едно увеличение за година е в рамките на 30-40 евро и ти го видиш черно на бяло, е съвсем нормално да се ядосаш. Аз разбирам напрежението сред нашите членове, както и обидата, която те усещат“, обясни Кремена Атанасова.

„Правителство има, имаме и Народно събрание. С последните промени в Конституцията Народното събрание, което представлява законодателната власт, не се разпуска. Ще имаме и служебно правителство, когато президентът го назначи. Държавата не остава на самоуправление, винаги има структура – НС, МС, служебно или редовно правителство, което следва и е длъжно да носи отговорност, защото това е упражняването на изпълнителната или законодалената власт. По-скоро политиците и тези, от които зависи, не могат постоянно да търсят оправдание в това, че не можело сега да се вземе едно или друго решение. След като Народното събрание може да прокарва толкова мащабна реформа в пенсионната система, то да бъдат така добри да гласуват бюджет или удължителен бюджет, с предвидени адекватни средства за възнагражденията в тези ключови сектори – администрация, клултура, учители, здравеопазване и други така важни сектори. Не може да живеем още една година в безтегловност и да очакваме август месец някой да приеме бюджет“, беше категоричен председателят на САС „Подкрепа“.

„Човешкият капитал е най-големият ресурс, с който държавата разполага. Бързите темпове на нарастване на възнагражденията не само в бюджетния сектор, а навсякъде, трябва да бъде приоритет номер едно. Докато политиците продължават да си държат главите в пясъка и да внасят работници от трети страни, които да работят за жълти стотинки, ще продължаваме да тънем в мизерия и да си говорим как нашите мозъци и таланти отиват да се реализират къде ли не по света. Винаги на дневен ред е въпросът откъде ще дойдат парите. Те ще дойдат от капитала, който трябва да се научи да плаща данъци, да дава нормални заплати на работниците и да има своята солидарна отговорност към обществото, в което живеем“, обясни Кремена Атанасова.

„Реалните ни очаквания са към края на месец март, когато със сигурност трябва да има някакви мерки по отношение на бюджета, тъй като удължителният закон изтича, най-разумно би било тогава да се намери решение за тези чувствителни сектори и да се предвидят средства – било то с постановление, било то с осигуряване на ресурси, или да започне процедура по приемане на редовен бюджет“, допълни тя.

Цялото интервю на Кремена Атанасова, председател на САС „Подкрепа“, за БНР, може да чуете ТУК.