ДО
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ЕВРОФОНДОВЕТЕ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ДО
ПРОФ. АСЕНА СЕРБЕЗОВА
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДО
Д-Р АНТОН ТОНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ В НС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
МЕДИИТЕ

КОПИЕ:
ДО
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“

КОПИЕ:
ДО
Д-Р ИВАН КОКАЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФСЗ КЪМ КНСБ

КОПИЕ:
ДО
Г-ЖА МИЛКА ВАСИЛЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАПЗГ
  

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Отметнахме датата 7 април в календара и след пороя от поздравителни адреси и патетично поднесена признателност за благородния труд на хората в бели престилки, дойде моментът да ги погледнем в очите.

Сблъсъкът на българската здравна система със световната пандемия и продължаващата вече трета година здравна криза не просто затвърдиха, но и подпечатаха с възможно най-черното клеймо отдавна констатирани проблеми, които десетилетия бяха замитани под килима на политическото дребнотемие. Жестоката прищявка на съдбата по принуда изтика напред темата за българското здравеопазване и я постави в обществения дневен ред на мястото, което би следвало да й е отредено при всяка човешка общност, която проявява елементарна ангажираност поне към физическото си оцеляване. И дори този конюнктурен тласък не бе достатъчен, за да се даде ясна и категорична заявка за ефективно противодействие на най-наболелите предизвикателства. Само преди две седмици бяха оповестени поредните тъжни резултати от проучване, според което в над 73% от лечебните заведения има недостиг на лекари, а в 90 на сто – на медицински сестри. Още по-стряскаща е информацията, че 63 % от лекарите в болниците и 88 % от личните лекари са на възраст над 50 години. На системата не достигат около 30 хиляди медицински сестри, а близо 1/3 от работещите са в пенсионна възраст.

Всяко ново управление на страната гръмко се ангажира с извършването на реформи в системата на здравеопазването. Несъмнено, обаче, цитираните цифри могат да претърпят корекция в позитивен план само при незабавни и осезаеми промени в заплащането на медицинските специалисти. Това е основният механизъм, който може да повлияе на негативните тенденции, които отдавна преминаха в категорията „необратими“. Всички останали елементи от каквито и да са реформи могат да окажат само подкрепящо и допълващо въздействие и то в дългосрочен план.

Сред най-ефективните инструменти за постигане на ръст във възнагражденията е колективното трудово договаряне. Българското трудово законодателство урежда възможността за сключване на колективен трудов договор на отраслово/браншово равнище, което по споразумение между страните може да има действие в една или няколко дейности от Класификацията на икономическите дейности. Традиционно е наличието на Отраслов колективен трудов договор (ОКТД) за дейност „Хуманно здравеопазване“. През последните месеци процедурата по сключване на нов ОКТД се забави без видими основания, но с ясната индикация, че именно договарянето на ръста на възнагражденията е основна причина за липсата на резултат. След поредица от разговори и опити за ускоряване на процеса, на 1 април беше проведена среща между министър-председателя Кирил Петков и президентите на национално представителните синдикални организации КТ „Подкрепа“ и КНСБ, с участието и на представители на медицинските федерации на двете конфедерации. На срещата беше поет ангажимент от страна на правителството за чувствителен ръст на трудовите възнаграждения. Конкретни параметри относно размерите на минималните заплати по основни групи длъжности бяха презентирани чрез медиите и станаха достояние, както на обществото, така и на работещите в системата. Медицинска федерация „Подкрепа“ и нейните членове очакват тези цифри, макар и по-ниски от първоначално предложените в проекта, да бъдат в кратки срокове официализирани чрез сключването на отрасловия колективен трудов договор. Тук е мястото да заявим ясно и категорично, че дори, когато това стане факт, със сключването на ОКТД ще се постигне само първа и плаха крачка към реалното осъществяване на поетите от правителството конкретни ангажименти. Тяхното същинско реализиране следва да бъде подкрепено и осигурено чрез няколко важни действия на други органи, институции и организации извън преговарящите в процедурата за сключване на ОКТД. Без тези действия, ще имаме формално договорени, но неприложими и неизпълнени параметри по отношение на ръста на заплатите в отрасъл „Здравеопазване“. Именно поради тази причина, акцентирайки върху разбирането, че здравната система следва да се разглежда като неразривно и функционално обвързана съвкупност, с настоящото, призоваваме за незабавно обезпечаване на поетите ангажименти, чрез предприемане на следното:

  • По отношение на финансовото осигуряване на ръста на възнагражденията в лечебните заведения, чиито основен източник на приходи са дейности, финансирани от НЗОК:

В обозримо кратки срокове следва да се преразгледат и предоговорят правилата за финансиране от НЗОК. Заявеното вече от организации на болничните заведения несъгласие с планираните промени в Националния рамков договор е до известна степен и в някои аспекти основателно. Промяната в начина на заплащане трябва да се извърши при отчитане на всички законосъобразни възможности и то по начин, който гарантирано да обезпечи съответния финансов ресурс. Математически простото процентно увеличение на стойността на клиничните пътеки трябва да позволява постигането на планирания ръст на заплатите, без това да влияе върху възможността за адекватно покриване на останалите разходи, свързани с дейността на болниците и върху качеството на медицинското обслужване. Необходимо и наложително е да се направи преглед на правилата за лимитиране при финансирането от НЗОК, доколкото същото би се оказало съществена пречка за осъществяване на афишираните намерения.

  • По отношение на бюджета на Министерство на здравеопазването:

Необходимо е своевременно и адекватно увеличение на средствата по бюджета на Министерство на здравеопазването, чрез които да се осигури финансовият ресурс за увеличение на възнагражденията на всички второстепенните разпоредители, сред които, както знаем, попадат Центровете за спешна медицинска помощ, държавните психиатрични болници и т.н.

Пак в тази връзка, следва да бъдат приети с Постановление на Министерски съвет текстове в преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, с които да се осигури нормативна възможност за еднократно определяне на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на заетите при второстепенни разпоредители при МЗ, които работят по служебно правоотношение или по трудово правоотношение в администрацията. В това число попадат, например, служителите на Регионалните здравни инспекции, чиито възнаграждения трябва да достигнат нива съответстващи на ръста на заплатите на останалите заети в системата.

  • По отношение на средствата за финансово осигуряване на ръста на възнагражденията на заетите в детско и училищно здравеопазване:

На първо място, категорично отхвърляме всеки опит за пренебрегване и изключване на тази категория заети лица от колективното трудово договаряне и актуализиране на заплатите им, доколкото те са без каквото и да е съмнение част от здравната система. Наред със специалистите, осигуряващи училищното здравеопазване и здравеопазването в детските градини, в тази група попадат и всички заети в детските ясли. Проблемите, свързани с кадровото обезпечаване, констатирани и коментирани по-горе, се отнасят с пълна сила и за дейността на здравните кабинети в училищата и детските градини, както и за ясленото дело, чиито кадрови проблеми в големите областни градове са изключително обострени, в резултат от недалновидното и неефективно управление на системата по предоставяне на здравни грижи в ранна детска възраст. Именно тези медицински специалисти са натоварени с непосилната отговорност да подпомагат семействата в отглеждането на децата и същевременно да осигуряват тяхното нормално физическо и психическо развитие. Решаването на проблемите в тази сфера изисква преразглеждане и актуализиране на единните разходни стандарти за делегирани от държавата дейности и увеличаване на размера на средствата, трансферирани към бюджетите на общините, за да се осигури възможност за достигане на обявените публично размери на възнагражденията и за заетите в системата на детското и училищно здравеопазване.

Едва след предприемане на всички посочени по-горе действия, може да се гарантира, че поетите ангажименти за ръст на заплатите до обявените минимални нива на заплащане ще бъдат реално възможни и осъществени.

Въпреки притесненията, които са причина за изготвяне на настоящото, Медицинска федерация „Подкрепа“ таи умерен оптимизъм, вярвайки, че животът и здравето на българските граждани са онова най-висше благо, в името на което ще бъдат положени така отдавна нужните усилия, а българските здравни специалисти няма да изпитат огорчение от оповестени публично и неспазени ангажименти.

 

С уважение,
СОНЯ ВЪРБАНОВА
Председател на Медицинска федерация „ПОДКРЕПА”