Писмо на президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов до президента на Р България Румен Радев относно приетия от Народното събрание на 1 март 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Писмо на президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов до президента на Р България Румен Радев относно приетия от Народното събрание на 1 март 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Писмо на президента на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов до президента на Р България Румен Радев относно приетия от Народното събрание на 1 март 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

photo_orig_1420499

В отговор на Ваша покана да изразим позицията си по така направените промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, КТ „Подкрепа“ прилага четири становища на синдиката до различни български институции, които аргументират нашата последователна позиция против либерализацията на трудовия пазар в България.

 

  1. Хронология

Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност беше приет и обнародван през април 2016 г. Настоящото изменение е трето за по-малко от две години. Промените бяха направени както с цел транспониране на европейски норми, така и поради систематичния натиск от страна на национално представителните работодателски организации за широко отваряне на българския трудов пазар за работници от трети държави (извън Европейския съюз).

Неприкрита подкрепа за нова вълна промени работодателските организации получиха от вицепремиера и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество г-н Валери Симеонов и на заседанието на НСТС при обсъждане на Закона за държавния бюджет за 2018 г. Това беше направено в контекста на вмъкнатите промени в ЗТМТМ като част от измененията на Закона за МВР, който се гласува в края на миналата година. Тези промени в трудовата миграция и трудовата мобилност бяха направени от група депутати между първо и второ четене и по никакъв начин не кореспондираха с духа и не бяха наложени от промените в Закона за МВР. Впоследствие бяха оттеглени, само за да бъдат направени отново от почти същите депутати в началото на януари 2018 г.

 

Новият ЗИД на ЗТМТМ беше внесен на 2 януари 2018 г. в Народното събрание, без да премине през задължителното по закон обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В тази връзка КТ „Подкрепа“ изпрати писмо до председателя на Народното събрание г-жа Караянчева с настояване да бъде спазена процедурата. Благодарение на нашето писмо и на председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика към НС г-н Адемов, законопроектът все пак беше внесен за разглеждане в НСТС.

Официално промените този път се налагаха, за да бъдат въведени в националното ни законодателство изискванията на Директива (ЕС) № 2016/801 на ЕП и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“. Редом с това обаче беше вмъкнато и изменение, с което се отменяше задължението на министъра на труда и социалната политика да търси становищата на социалните партньори, когато има искане от работодател за внос на работници от трети държави, когато броят им надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани (чл.7, ал.1, т.2 от ЗТМТМ). Само заради тази промяна КТ „Подкрепа“ отказа да подкрепи законопроекта на заседанието на НСТС, което беше проведено на 31 януари 2018 г. Впоследствие МТСП оттегли това си предложение.

 

Между първо и второ четене на проекта в Народното събрание депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха нова вълна предложения за крайна либерализация на трудовия пазар, които бяха почти дословно преписани от официално искане на работодателските организации. Това беше направено, за да не се налага тези промени да бъдат обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество – стандартна практика на всички управляващи, когато се опитват да минимизират обществената реакция при прокарване на непопулярни мерки. Възмутителното в случая е това, че на второ четене в Комисията по труда, социалната и демографската политика към НС депутатите-вносители не аргументираха нито едно от направените от тях предложения, а присъстващият там председател на НСТС и вицепремиер г-н Симеонов невъзмутимо заяви: „предложенията са продукт на работна група под ръководството на нашия кабинет“. С което призна, че промените се внасят от депутати, а не от Министерски съвет, за да бъдат заобиколени разпоредбите на чл.3 от Кодекса на труда.

Прилагаме и общото писмо на КТ „Подкрепа“ и КНСБ до г-н Валери Симеонов от 23 февруари 2018 г., с което посочваме, че твърденията на вицепремиера, че законопроектът е преминал през обсъждане в НСТС, са неверни. От текста на писмото можете да се запознаете с нарушенията, които според нас са извършени – чл.3 от Кодекса на труда; чл.19 и следващите от Закона за нормативните актове; чл.18б, ал.2 и чл.22, ал.2 от ЗНА; както и чл.84, ал.2, изречение второ от Правилника за ОДНС.

 

  1. Предложенията на депутати между първо и второ четене на ЗИД на ЗТМТМ

a) В чл.7, ал.1, т.2 от ЗТМТМ ограничението за внос на работници до 10% от средносписъчния състав на персонала се увеличава на 20%, а за малките и средни предприятия на 35%. По данни на Националния статистически институт малките и средни предприятия с персонал под 250 работника са 99,8% от всички нефинансови предприятия на територията на страната – т.е. с тази промяна стандартният лимит не е 20%, а 35%. Подчертаваме, че с това изменение се надскачат дори очакванията на бизнеса, който настояваше за 20-30% ограничение.

За предоставяне на „Единно разрешение за пребиваване и работа“ няма изискване за заплащане, извън минималната работна заплата. Теоретично почти 100% от предприятията могат да внесат работна ръка до 35% от броя на служителите си, а с изрично разрешение от министъра на труда и социалната политика и над 35%, на която да плащат само минимална работна заплата. И ако това са само законови възможности, то официално заявените намерения на национално представителните работодателски организации са за внос на половин милион чужди работници в следващите няколко години. Което сочи, че те наистина ще се възползват от всички нормативни пробойни, които им осигурява тази поправка.

b) С изменението на чл.17, ал.2 отпада изискването по чл.7, ал.1, т. 1 за издаване на разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз" да се провежда пазарен тест. Вносът на висококвалифицирана работна ръка към момента се прави съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда.

Това означава, че вече работодателите няма да са длъжни да търсят първо български висококвалифицирани кадри за свободното работно място. Ще могат направо да внасят чужди такива. Това е не само недопустим конкурентен ценови натиск от трети държави с по-ниски доходи, но и дискриминация спрямо българските специалисти, които вече няма да имат достъп до такива работни места, тъй като те няма да бъдат обявявани в България.

Фактът, че е предвидено чуждите специалисти да получават брутна заплата в размер на 1,5 пъти средната работна заплата в страната, не е достатъчна защита. Средната работна заплата (СРЗ) се изчислява за всички икономически сектори и квалификационни групи, няма средна конкретно за висококвалифицирани кадри. Ако СРЗ на национално ниво в момента, по данни на НОИ, е малко над 1100 лв., изискването гласи на чуждите висококвалифицирани работници да бъде предложена поне 1650 лв. заплата. Но в икономическа дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ или по-популярна като IT, средната работна заплата е 2500 лв. Следователно това изискване не предпазва висококвалифицираните ни кадри от трудов дъмпинг.

Важно е да се подчертае, че за вноса на такава работна ръка няма никакво ограничение за процент служители в една фирма. Възможно е всички кадри в компанията да бъдат внесени отвън.

c) Отменя се и чл.18 от ЗТМТМ. Това се прави във връзка и като логично продължение на цялостната отмяна на изискването за провеждане на пазарен тест за вискоквалифицирани кадри от предишната точка.

До момента с тези разпоредби се въвеждаше облекчен режим за внос на вискоквалифицирани кадри от професии, за които има доказателства, че съществува реален дефицит. Те бяха описани в нарочен Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. За тези професии не беше нужно провеждане на пазарен тест, като за компенсация беше въведено изискване за минимално заплащане, което да се предлага на чуждите работници, в размер на два пъти средната работна заплата за страната.

Още с въвеждането му, там бяха включени IT специалистите с презумпцията, че дефицитът е толкова видим, че няма нужда от доказване. Опитите за по-сериозно разширяване на списъка в рамките на законово очертания механизъм приключиха без успех, тъй като бизнесът няма аргументи, с които да докаже нуждата от подобна стъпка. Дори последното разширяване през януари 2018 г. беше направено против фактите и данните, които Агенцията по заетостта изпрати в МТСП. Преди отпадането на Списъка той вече даваше възможност за облекчен внос на висококвалифицирани кадри от 13 единични групи професии и за повече от 1000 длъжности.

Така с отпадането на Списъка вече не съществува и допълнителното изискване, което беше извоювано, за заплащане поне два пъти по-високо от средната работна заплата за чуждите работници, което е в защита на висококвалифицираните български кадри.

 

  1. Българският пазар на труда

Твърденията за тежък дефицит на работници от всички професии и с всякаква квалификация меко казано не кореспондират с фактите. Единствената институция, която разполага с данни за свободните работни места, броят и квалификацията на безработните лица, е Агенцията по заетостта. Към 28 февруари 2018 г. обявените свободни работни места са 12 789, а безработните към 15 февруари 2018 г. – 237 322 лица.

 

По отношение на квалификацията разполагаме с данни за няколко инженерни специалности. За първите 9 месеца на 2017 г. не са били заети 409 вакантни позиции за такива специалисти, същевременно 2 880 регистрирани безработни са с подходящо образование и квалификация. Причините за незаемането им, според Агенцията, са следните:

  • На първо място, лицата не са удовлетворени от възможностите, които предлагат работодателите, като заплата и условия на труд!
  • Второ, деквалификация с годините
  • И трета причина, лицата не отговорят на поставените от работодателите критерии за подбор на персонал (трудов стаж, владеене на чужд език, нови програми за работа и др.). Впрочем работодателите не са задължени да поставят същите изисквания към работници от трети държави.

 

Препоръката на Агенцията гласи: "При условие, че работодателят предложи допълнително обучение, при постъпване на работа, ще се даде възможност на повече лица да бъдат насочвани към съответните позиции." Т.е. ако работодателят има специфични нужди, то няма никакъв проблем да обучи вече квалифицирани кадри и да ги наеме. Но българският работодател отказва да инвестира в работната ръка, иска само да ползва.

Агенцията по заетостта посочва също, че за почти две години са дадени на инженери 11 разрешения за достъп до българския пазар на труда и едва 3 отказа. Данните не доказват, че настоящата процедура е някаква пречка изобщо, както твърдят вносителите на поправките. Същинската им цел е да отпадне изискването за двойна средна работна заплата за тези специалисти.

 

Каква е структурата на обявените свободни работни места по образование? Данните към 28 февруари 2018 г. на АЗ сочат, че 87,1% от работниците, които се търсят, трябва да имат максимум завършен Х клас; 7,3% трябва да са със средно образование и само за 5,6% от вакантните позиции е нужно завършено висше или полувисше образование.

В допълнение свободните работни места се заемат изключително бързо – в рамките на месец или два. За тези позиции, които се задържат по-дълго, обичайно предлаганото заплащане е много ниско, условията на труд са лоши или е известно, че работодателят е некоректен към служителите си.

 

Вярно е, че не всички свободни работни места се обявяват в Бюрата по труда. Но няма други достоверни данни, въз основа на които да се предприемат национални мерки и законови промени. Вярно е също, че не всички безработни се регистрират в Бюрата по труда. Причината е, че след изтичане на срока на обезщетението за безработица Агенцията по заетостта не може да предложи почти нищо на хората с по-висока квалификация и очаквания.

Този пъзел може да се разреши с минимална промяна – работодателите да са длъжни да обявяват свободните си работни места в Агенцията по заетостта. Не само там, но и там. Това беше и едно от предложенията на КТ „Подкрепа“, които бяха изпратени до народните представители. Ползите са многобройни: безработните ще имат допълнителен мотив да се регистрират; работодателите ще оповестяват условията и заплащането, което предлагат; България ще разполага с пълни и достоверни данни за цялостната картина на трудовия си пазар.

 

Тази наша позиция в никакъв случай не бива да се приема като израз на ксенофобия. Напротив, всеки работник на територията на България трябва да получава равно заплащане и еднаква трудова защита без значение от неговия произход. Но когато българските трудови възнаграждения вече традиционно са най-ниски в целия Европейски съюз и има шанс да започнат да се доближават до средноевропейските, масов внос на работници ще дебалансира трудовия пазар, като осигури евтина конкуренция на българските граждани, които все още не са се насочили към Терминал 2.

 

КТ „Подкрепа“ отдавна настоява, че е крайно време да бъде проведен открит разговор за българския пазар на труда, с факти и официални данни, не с внушения и неистини. Коментираните тук промени бяха направени въз основа на „усещания“ на работодателите. А техните усещания сочат също, че минималната работна заплата трябва да се премахне, защото вреди на икономиката. Напомняме, че докато у нас работниците са заклеймявани като „търтеи“ с ниска производителност, когато заминат в чужбина, те работят и пълнят бюджетите на други страни с данъци и осигуровки.

 

КТ „Подкрепа“ благодари за проявения интерес към тема, която засяга всички работещи български граждани. Направените законови промени в посока облекчаване на вноса на работна ръка от трети държави и премахване на част от изискванията за нивата на заплащане са генератор на трудов и социален дъмпинг. Те не само не са мярка за коригиране на демографските дефицити, но с потискането на заплащането българските граждани се подканят за пореден път да търсят нормален живот в чужди държави.

 

 

 

Close