Закрилата при уволнение е регламентирана в чл.333 от Кодекса на труда. Това е т.нар. „предварителна закрила”, защото се дава преди извършване на самото прекратяване на трудовото правоотношение.

Предварителното разрешение трябва да бъде в писмена форма, тъй като в противен случай няма правна сила. Писмената форма следва от писмената форма, която се изисква за прекратяване на трудовото правоотношение.  Не се изискват мотиви, защото такива изисквания не са законово установени и не могат да бъдат въвеждани от работодателя или чрез Колективен трудов договор. Предварителното разрешение не  подлежи на съдебен контрол относно неговата обоснованост, правилност и целесъобразност. Моментът към който предварителната закрила се осъществява е връчването на заповедта за уволнение – ал.7. В Решение на Върховния касационен съд  изрично е посочено, че под “заповед” следва да се разбира писменото изявление по смисъла на нормата  на чл. 335 КТ на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.

Органът който дава предварително разрешение е компетентен държавен или синдикален орган – инспекцията по труда и определения от централното ръководство на синдикатите синдикален орган.

За действието на закрилата е без значение е дали работодателят е знаел, че даденият работник или служител се ползва от закрила. Достатъчно е съществуването обективно на факта, че той е имал това качество към момента.

Предварителната закрила важи само за работници и служители, чиито трудови правоотношения са възникнали въз основа на трудов договор или конкурс /по силата на чл.336 КТ разпоредбите на раздела, касаещ прекратяване на трудовия договор се прилагат съответно и за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс/. Закрилата не се прилага за трудови правоотношения, възникнали от избор, както и за  трудовите правоотношения за допълнителен труд /допълнителен труд при същия работодател – чл. 110 КТ; допълнителен труд при друг работодател – чл. 111 КТ, и трудов договор за работа до пет дни в месеца – чл. 114 КТ /.

Закрилата при уволнение се прилага, само ако трудовото правоотношение се прекратява на определени, изрично посочени в Кодекса основания. Целта е тя да обхванат тези прекратявания, които в най-голяма степен зависят от субективното отношение на работодателя и отразяват интересите му. Нормата е резултат на закрилния характер на Кодекса, като се отчита икономически и социално по-слабата и зависима страна на работника или служителя. Основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са – прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работа; при липса на качества на работника или служителя за ефективното изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях; при дисциплинарно уволнение – чл.328, ал.1, т.2,3,5 и 11 и чл.330, ал.2,  т.6 КТ.

Категорията работници или служители за които се прилага специалната закрила са изчерпателно изброени в чл.333, като  общото между тях е, че те са социално по-уязвими, упражняват определени права или притежават определени функции. Това са:

  • работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
  • трудоустроен работник или служител;
  • работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
  • работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск;
  • работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество;
  • работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество;
  • работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.

Засилена закрила се прилага по отношение на работници или служители, които са трудоустроени или боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. По отношение на тях преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.

Синдикалната защита е уредена в ал.3 на чл.333 от Кодекса. Синдикалните дейци, които попадат под тази закрила са :

  • работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган.

Определението за „синдикално ръководство” е дадено в §1, т.6 ДР. Под

синдикално ръководство се разбира председателят или секретарят на съответната синдикална секция. Закрилата обхваща времето, през което лицето изпълнява ръководните си синдикални функции в съответната синдикална организация и до 6 месеца след освобождаването му. Предназначението на удълженото действие на закрилата е да могат  да бъдат предпазени синдикалните дейци от реваншистки действия и „разчистване на сметки” от работодателя, след като вече не са на ръководна дейност.

По отношение на структурите на КТ „Подкрепа”  е прието решение на Конфедеративния съвет от март 2002г., касаещо синдикалните органи, които са компетентни да дават предварително  съгласие при прекратяване на трудовите правоотношения / виж Приложението /.

Чл.333, ал.4 предвижда, че когато е договорено в колективен трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В тази връзка в съдебните актове е прието, че в съответния КТД закрилата по ал.4 е предвидена, ако в клаузите на договора е обективирана волята на страните по колективното трудово договаряне, уволнението на работниците или служителите, които са членове на синдиката, да не може да бъде извършвано без предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието. Същественото за тази закрила е, че тя се отнася само до уволнение на две основания /съкращаване в щата и намаляване обема на работа/, трябва изрично да е договорена в КТД, и се разпростира по отношение на работници и служители, членове на синдиката по договора и присъединилите се към него.

Ако в клауза на  КТД е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. / Тълкувателно решение на Върховният касационен съд №4/2013г./ Затова е важно когато се договаря такава закрила по КТД изрично да бъде записано, че е необходимо предварително съгласие, а не да се използват заместващи изрази, като становище, мнение и т.н.

Ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ  /тълкувателно решение № 4/2013 г., ВКС/.

В чл.333, ал.5 е предвидена закрила и за бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро. Тя може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл.328, ал.1, т.1,7,8 и 12, както и без предизвестие на основание чл.330, ал.2, т.6.  При дисциплинарно уволнение на такава работничка или служителка е необходимо предварително разрешение на инспекцията по труда.

Закрила е предвидена и по отношение на работник или служител, който ползва отпуск поради бременност, раждане и осиновяване – чл.163. Той може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.