Становище на КТ "Подкрепа" до министър Бисер Петков относно Проект на Закон за личната помощ, внесен от Мая Манолова

Становище на КТ "Подкрепа" до министър Бисер Петков относно Проект на Закон за личната помощ, внесен от Мая Манолова

Становище на КТ “Подкрепа” до министър Бисер Петков относно Проект на Закон за личната помощ, внесен от Мая Манолова

photo_orig_1420499

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕТКОВ,

 Предложеният законопроект за личната помощ преповтаря част от материята, залегнала в изработвания в момента Закон за социалните услуги. Не е целесъобразно, а и законосъобразно, една и съща област да се регламентира в различни нормативни актове. Дори поради риска текстове от различните закони да влизат в противоречие помежду си. Въпреки това ще изложим своите съображения по конкретни текстове от така направеното предложение, които се надяваме да се вземат предвид и при изготвянето на новия Закон за социалните услуги.

  • Органи по предоставяне на личната помощ

КТ „Подкрепа“ смята, че създаването на нова Агенция по уврежданията (вариант 1) е нецелесъобразно. Подобен подход е свързан с допълнителни разходи за създаване и поддържане на успоредна администрация и мрежа от областни структури със задължителните за това разходи. По същата причина не подкрепяме и първия предложен вариант – дейността да се ръководи от Агенцията за хората с увреждания.

Намираме за особено неприемливо предложението посредници между хората с увреждания и личните асистенти да бъдат неправителствени организации, които в допълнение да имат възможност да получават 5% върху заплащането на асистентите. Надяваме се, че целта на вносителят не е разпиляване на и така ограничените ресурси за административни разходи, които да бъдат усвоявани от НПО-та. Това по същество е аутсорсинг на услуги.

  • Ползватели

Направените в глава трета предложения по същество описват хората с увреждания като работодатели. КТ „Подкрепа“ категорично заявява, че те не са и не могат да бъдат такива. Хората с увреждания трябва да имат възможност да получават социални грижи, не да определят условия на труд, още по-малко да обучават асистентите.

По-големият проблем обаче е пълната неяснота кои ще бъдат хората с увреждания, които ще имат право да ползват асистентска грижа. Записано е, че законът се отнася за всички хора с тежки увреждания, които ще имат възможност да използват до 330 часа асистентски грижи месечно (чл. 51, ал. 2). Но вносителят не е уточнил какво, според него, е тежко увреждане. Законът за интеграция на хората с увреждания дава определение на „човек с трайно увреждане“ като лице с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек или с вид и степен на увреждания 50 и над 50%. Но не това визира текстът на г-жа Манолова, тъй като в целия законопроект никъде не се позовава на решенията на ТЕЛК. Вписан е единствено неопределеният термин „валиден медицински документ“. Нашето недоумение идва от това, че представителите на протестиращите, чиито искания г-жа Манолова твърди, че защитава, еднозначно отхвърлят решенията на ТЕЛК, като основен документ за определяне на инвалидността.

Двигателят на тези промени са група майки на деца с увреждания, които очакват, че това предложение ще даде възможност на децата им да водят нормален начин на живот, а на тях – възможност да се върнат на трудовия пазар и евентуално да продължат да се развиват професионално. В такъв случай няма обяснение ограничението, наложено в чл. 15, ал. 2, според което точно майките на деца с увреждания над 90% ще имат право само на 100 часа месечно асистентска грижа.

Посочените тук проблеми представляват основен дефект на проектозакона и компрометират всички по-нататъшни усилия да бъдат конкретизирани ползвателите на асистентстката грижа и да бъде направен безспорен финансов анализ на предложението.

  • Условия на труд

КТ „Подкрепа“ заявява, че не може да подкрепи законопроект, който регламентира труд в крайна несигурност, задължително с гъвкаво работно време (чл. 17, ал. 1). Заложените в чл. 14, ал. 3 и 4 текстове позволяват неконтролируеми злоупотреби с трудовите права на заетите асистенти, които ще зависят дори от моментни настроения на ползвателите. Предлага се последните да „управляват и контролират времетраенето, вида и качеството на положения от асистентите труд“, да „определят момента за възникване и прекратяване на договорните отношения с асистентите“.

Ние проявяваме разбиране към възможни ситуации, в които асистент и ползвател не се разбират и не могат да продължат да си взаимодействат. Но от това не може да зависи заетостта на асистентите. Те следва да имат възможност да помагат на друго лице с увреждания, а не да остават без работа. Това обаче може да се случи само, ако асистентът е сключил договор с голяма, държавна институция, която може да го ангажира с друг нуждаещ се. Но не може да стане, ако асистентът има договор с неправителствена организация или с отделно лице.

КТ „Подкрепа“ категорично отхвърля възможността, посочена в чл. 47, ал. 1, асистентът да бъде наеман по граждански договор (без всички задължителни за трудовите договори осигуровки и сигурност). Още по-малко можем да се съгласим с текста на чл. 47, ал. 2, където е посочено, че наетото лице ще работи „с плаващо работно време, при сумарно изчисляване на отработеното време“. В Кодекса на труда няма определение за „плаващо работно време“, а в нормативни актове използването на недефинирани ясно термини е недопустимо. Но очевидно вносителят така се опитва да опише намеренията си за максимална гъвкавост и несигурност на трудовата заетост. Достатъчно е било да запише сумирано изчисляване на работното време, което дава най-широки възможности за злоупотреба с правата на трудещите се, дори при нормално сключен трудов договор. Българският законодател е въвел някои ограничения, касаещи продължителността на сумираното изчисляване и е забранил това за работници с  ненормиран работен ден (чл.142, ал.3 КТ). Освен това този начин на отчитане на работното време е допустим само „за непрекъсваемите производства и други видове работи, при които условията на труд не позволяват подневно изчисляване на работното време“. Въвеждането на сумираното изчисляване може да стане седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

В допълнение законопроектът позволява дължимата заплата да се изплаща два месеца след полагането на труда. А при необходимост от допълнителни обяснения от страна на асистента или ползвателя, дори не е регламентиран краен срок за изплащане на възнаграждението.

Конституцията на Република България – чл.48, ал.5 регламентира едно от основните задължения на работодателя, а именно „....заплащане, съответстващо на извършената работа“. Това е правото на справедливо възнаграждение за положения труд, като своевременното му изплащане е елемент на тази справедливост. Навременното изплащане от своя страна е обвързано и с изплащанията на осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.

Очевидно с настоящия проект г-жа Манолова прави предложения за нов вид трудовоправни отношения, нерегламентирани в Кодекса на труда.

  • Общи коментари

Така предложеният ни текст е изпъстрен с неопределени термини, включително основният – „хора с тежки увреждания“, който следва да регламентира ползвателите на асистентската грижа. Позовава се на член от Закона за държавния бюджет, който е със срок на действие само една година, а номерацията на членовете и съответно техният смисъл е различен през различните години. Поради това допускаме, че споменатият в проектозакона чл. 61, ал. 12, т. 1 е всъщност чл. 63, ал. 15, т. 1 от Закона за държавния бюджет 2018, тъй като настоящият чл. 61 дори няма алинея 12.

Предлага се асистентът да извършва и дейности, характерни за домашен прислужник, но за тези наети, които ще се налага да „мият съдове, перат, пазаруват, приготвят и сервират храна, почистват дома и др.“ не е регламентирано допълнително заплащане.

Текстовете създават и предпоставки за злоупотреба с правата и нарушаване на интересите на хората с увреждания. Чл. 38 казва, че доставчикът на лична помощ, който може да бъде и НПО, „урежда всички формалности от името и за сметка на ползвателя на лична помощ“. Няма определение за „формалности“ в българското законодателство. Неяснотота относно използваната терминология създава предпоставки за нееднозначно тълкуване на разпоредбите, а от там и възможности за злоупотреби с правата на хората с увреждания. Прехвърляне и продажба на имот на лицето с увреждане формалност ли е?

  • Финансова обосновка

Предложеният ни анализ на разходите се базира на броя на пенсионерите с трайно намалена работоспособност и увреждане над 90% с чужда помощ (чл. 103 от КСО), макар първоначалната му цел е задоволяване на нуждите на децата с увреждания. Но след като това са посочените числа и ние ще направим съответните изчисления на тази база, без да включваме децата с увреждания.

При по-нискобюджетния вариант, който е предложен, а именно заплащане в размер на 1,5 от минималната работна заплата за страната, трудовото възнаграждение към момента с включени разходи за работодател е 909,74 лв. при пълен работен ден – 8 часа. Част от хората с увреждания ще имат нужда от повече асистентски часове, други – от по-малко, но за целите на приблизителната оценка използваме стандартния договор.

Пенсионерите, които в момента получават добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО са 76 644 (без лицата, ползващи социални услуги в специализирана институция). Необходимите средства за асистентска помощ за тях за една година са 836 713 350,72 лв., при настоящата минимална работна заплата от 510 лв. (приблизително на толкова се равнява целият бюджет на Агенцията за социално подпомагане). В тези разчети, както и в направените от г-жа Манолова, не са включени разходи за добавки за процент прослужено време, нощен труд, извънреден труд и пр.

Анализът на омбудсмана сочи, че разполагаемите средства са 169 млн. лв., като те включват добавките за чужда помощ на пенсионерите в размер на 90,74 лв. месечно. С посочената сума се твърди, че може да бъде осигурено заплащането на между 10 и 15 000 асистенти. Нуждаещите се са много повече, а в предходния абзац посочихме каква е минималната необходима сума за всички пенсионери, дори без да включваме децата. При така направените разчети съвсем не е ясно как ще бъде финансирана асистентска грижа за всички хора с увреждания, които се нуждаят от чужда помощ. Ние считаме, че средства за такива грижи трябва да бъдат осигурени, но в никакъв случай не и чрез орязване на и без това недофинансираните социални програми.

КТ „Подкрепа“ не може да подкрепи законопроект, който не е издържан юридически, не са дефинирани получателите на асистентска подкрепа, предполага многобройни нарушения на трудовите права, отваря възможност за злоупотреби с интересите на хората с увреждания, допуска отнемане на права на пенсионерите с 90% увреждания. КТ „Подкрепа“ отказва да бъде част от национално безотговорни предложения за аутсорсинг на социални грижи към неправителствения сектор. Препоръчваме текстовете да бъдат прецизирани в работната група за изготвяне на Закона за социалните услуги, който така или иначе включва и асистентска грижа.

 

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“

Close