СТАНОВИЩЕ на КТ "Подкрепа" и на КНСБ по законопроект № 802-01-1/ 02.01.2018 г. за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

СТАНОВИЩЕ  на КТ "Подкрепа" и на КНСБ по законопроект № 802-01-1/ 02.01.2018 г. за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

СТАНОВИЩЕ на КТ “Подкрепа” и на КНСБ по законопроект № 802-01-1/ 02.01.2018 г. за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ като защитници на правата на българските работници и служители сме обезпокоени от внесените предложения за изменения и допълнения на  Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Официално заявената цел на ЗИД на ЗТМТМ е въвеждането на Директива 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“. По тези текстове от ЗИД на ЗТМТМ, които отразяват Директива 2016/801, социалните партньори постигнаха съгласие и нямат различия.

КТ „Подкрепа“ и КНСБ не подкрепят текстовете в ЗИД на ЗТМТМ, както и предложенията за промяна внесени от народни представители след гласуване на законопроекта на първо четене, които са против интересите на българските и европейски граждани. А именно:

  1. Увеличаване процента на наетите работници, граждани на трети държави в отделно предприятие от 10% на 20% за големите предприятия, а за малките и средните предприятия на 35%. Напомняме, че малките и средните компании са 99,8% от всички български предприятия! В допълнение липсва доказана потребност за предприемане на подобна стъпка. Статистиката показва, че през последните 18 месеца само 10 работодатели са поискали да наемат граждани от трети държави над законовите 10%[1]. Тези запитвания са от 9 микро фирми (под 10 работника), само една е малка фирма с персонал от 40 лица.
  2. Липсва оценка за нуждите на българския пазар на труда, която да доказва, че е необходимо да отпадне както пазарният тест за разрешителното "Синя карта на ЕС", така и списъкът на професиите, за който има недостиг на висококвалифицирани работници, обвързан с това разрешително. Припомняме, че по предложение на работодателите едва преди 20 дни, министърът на труда и социалната политика утвърди нови три единични групи професии – инженери в промишленото производство, инженер химици и електроинженери. Към настоящия момент Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани работници от 30.01.2018 г. включва 13 единични групи професии и над 1000 длъжности. За тях могат да бъдат наети чужденци, граждани на трети страни, без пазарен тест.
  3. Отмяната на задължението на министъра на труда и социалната политика да иска становища от социалните партньори в случаите, когато работодателят желае да получи разрешение за работа на чужденци повече от 10%[2] от средносписъчната численост на наети по трудово правоотношение български и европейски граждани за предходните 12 месеца чрез добавянето на „може да“[3] е неразумно действие. Благодарение на допълнителни проверки, които направиха двата синдиката в последните месеци, бе установено, че две от фирмите не спазват българското законодателство в ущърб на българските работници. В тази връзка предлагаме чл. 14, ал. 2 от ЗТМТМ да се допълни със следния текст: „министърът на труда и социалната политика да изисква становища на социалните партньори в сроковете за съответното разрешително за достъп до пазара на труда, определени от закона“.

КТ „Подкрепа“ и КНСБ подчертават, че ще се противопоставят категорично на всички опити за провеждане на трудов и социален дъмпинг в България.

Твърденията и оценките на различни „експерти“ за нуждите на бизнеса от кадри и добрите условия на труд, които ще привлекат десетки хиляди граждани на трети държави в България, се оказват безпочвени. Официалните данни показват, че през 2017 година получилите достъп до българския пазар на труда чужденци са 5156 от 52 държави извън ЕС, като близо 4000 са регистрираните за краткосрочна заетост – сезонна заетост и командировани до 90 дни. Постановени са само 78 решения за отказ за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави. Отказите бележат ръст поради неспазване на процедурите и представяне на документи, които не отговарят на нормативните изисквания.

С Решение на Министерски съвет от 28 юни 2017 г. бяха одобрени проекти на спогодби за трудова миграция с Армения, Молдова и Украйна. Единственото, сключено от няколко дни, споразумение е с Армения.

КНСБ и КТ „Подкрепа“ като социално отговорни партньори категорично заявяваме, че:

  • Недостигът на кадри първо трябва да бъде доказан с ясни, недвусмислени официални данни, каквито в момента няма. Ако и където такъв бъде установен, той не може да бъде компенсиран с „внос“ на работници от трети държави, а с решителни мерки за стимулиране на българските граждани да останат и работят в собствената си държава. Вносът на работници е краткосрочна мярка, която не носи социално-икономическа сигурност на обществото , в т.ч. и на бизнеса.
  • На българския пазар на труда е необходимо повишаване на доходите от труд, осигуряване на възможности за трудово и личностно развитие, безопасни и здравословни условия на труд и повишен стандарт на живот с цел задържане на икономически активните и образовани български граждани в България.
  • Политиките за завръщане на българските граждани в родината могат да осигурят необходимата и липсваща работна сила за развитието на икономиката в страната.

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ                                                     ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ                                                   ПРЕЗИДЕНТ НА КТ “ПОДКРЕПА“

 

[1] Чужденците, които са започнали работа над законовите 10% със съгласието на социалните партньори са 28 работници.

[2] Важно е да се уточни, че тези проценти не важат за „Синята карта на ЕС“ (висшисти), вътрешнокорпоративен трансфер (ръководен персонал и стажанти), сезонните работници до 90 дни и до 9 месеца, както и за научните работници. През 2017 година процентните ограничения са обхванали само 578 работници от общо 5 156 чужденци, получили достъп до българския пазар на труда.

[3] чл. 14, ал. 2 от ЗТМТМ

Виж Становището ТУК

Close